Определение № 4044 от 28.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4044 гр. София, 28.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002104588 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба от ищцата Д. А. И., подадена чрез пълномощника й адв. М. И., против въззивно решение № 206/18.07.2025 г. по в. гр. д. № 211/2025 г. на ОС – Смолян, постановено по първата фаза на делбата - по реда на чл. 344, ал.1 ГПК.

Според касатора въззивното решение страда от касационно-отменителните пороци по чл.

281, т. 3 ГПК, поради което иска същото да се отмени и да се постанови ново решение за уважаване на предявения от касатора иск за делба, като се допусне такава на описаните в исковата молба недвижими имоти между ищцата и ответниците при наследствените им дялове, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения. Оплакванията са за несъобразяване с практиката на касационната инстанция по приложение на материалния закон относно действията, обективиращи мълчаливото приемане на наследството, както и по приложението на процесуалния закон относно задължението на въззивния съд да реши спора по същество при спазване основните начала на гражданския процес, вкл. и да отстрани по реда на чл. 266, ал.3 ГПК допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по събиране на доказателства. Цитирани са Постановление № 4 от 30.Х.1964 г. на Пленум на ВС – т. 6 и т. 14, Решение № 801 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1667/2008 г., на ВКС IVг. о., Решение № 19 от 30.05.2011 г., на ВКС, II т. о., Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т. 2. Във връзка с тези оплаквания касаторът се позовава с жалбата и изложението по чл. 284, ал.3, т.3 ГПК към нея на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите : 1/ Задължен ли е въззивният съд да приеме доказателства към делото, които не са били представени в производството на първа 1 инстанция, но първоинстанционният съд е сложил край на съдебното дирене преждевременно, без да се произнесе по всички направени доказателствени искания, извършвайки съществено процесуално нарушение?, 2/ Задължен ли е въззивният съд да приеме относими към делото доказателства, които не са били представени пред първа инстанция, но въззивният съд е дал на съответната страна изрични указания за представяне на доказателства?, и на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса : 3/ Сключването на договор за възлагане на действия в горски територии съгласно чл. 186 от ЗГ, предвид особения предмет на договора и фактът, че хипотезата е аналогична на разгледаната в Постановление № 4 от 30.Х.1964 г., Пленум на ВС, представлява ли действие по мълчаливо приемане на наследство?. Позовава се и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Насрещните страни по жалбата, ответници по иска за делба А. Я. Б. - чрез пълномощник адв.

В. К., М. Д. Н. – чрез пълномощник адв, Т. Б., и А. Н. Б. – чрез пълномощник адв. Г. М.-К., оспорва жалбата поотделно с писмени отговори със становище за необоснованост на поддържаните оплаквания и искане да не се допуска касационно обжалване, при условията на евентуалност – жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Останалите насрещни страни – ответници по иска, Я. А. Б., З. Ч. К. и М. А. Ч., не вземат становище по жалбата.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. А. И. срешу М. Д. Н., А. Я. Б., З. Ч. К., М. А. Ч., А. Я. Б.- починал и заместен в процеса от законните си наследници А. Н. Б. и Я. А. Б., за делба на подробно описани в исковата молба 16 бр. горски и земеделски недвижими имоти в землището на [населено място],общ.С., като реституирана собственост на общия наследодател на страните А. А. Б. /с други имена: Ю./Ю./ А. Х./. С първоинстанионното решение № 44/18.02.2025 г. по гр.дело № 433/2024 г. на РС-Смолян, е допусната делба на описаните в исковата молба недвижими имоти, обозначени съответно и с номерата им по КВС и картата на землището на [населено място], общ.С. : 1. Имот № * по КВС, с площ 47.053 дка, представляващ залесена горска територия, в местността "Б.”, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 47059 кв.м., трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, 2. Имот № * по КВС , с площ 291.249 дка, представляващ залесена горска територия, в местността "Б.", представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 291279 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 3.

Имот № * по КВС, с площ 67.637 дка, представляващ залесена горска територия, в местността "Б.“, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 67645 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 4. Имот № * по КВС, с площ 60.461 дка, представляваш залесена горска територия, находящ се в местността "Б.“, представляваш ПИ идентификатор ***, с 2 площ по скица 60 468 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, 5. Имот № * по КВС, с площ 89.339 дка, представляваш дървопроизводителна горска площ, в местността "Б.", представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 89350 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 6. Имот № * по КВС, с площ 26.282 дка, представляваш дървопроизводителна горска площ, в местността "Б.", представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 26285 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 7. Имот № * по КВС, с площ 40.483 дка, представляваш дървопроизводителна горска площ, в местността "Б.", представляваща ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 40488 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 8. Използв. ливада от 2,809 дка, десета категория, местност „В.“, представляваща имот № * по картата на землището, представляващ ПИ идентификатор ***, с площ по скица 2809 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 9. Използв. ливада от 1.787 дка , десета категория, местност „Б.“. представляваща имот № * по картата на землището, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 1787 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 10. Използв. ливада от 1.952 дка, десета категория, местност „Б.“ представляваща имот № * по картата на землището, ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 1952 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 11. Използвана ливада от 3.044 дка, десета категория, местност „Б.“, представляваща имот № * по картата на землището, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], имотът е с площ по скица 3044 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 12. Използв. ливада от 2.545 дка, десета категория, местност „Б.“. представляваща имот № * по картата на землището, с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 2546 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 13. Използв. ливада от 24.168 дка, десета категория,местност „Б.“, представляваща имот № * по картата на землището, с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 24171 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 14. Използв. ливада от 3.818 дка, десета категория, местност „Р.“, имот № * по картата на землището на [населено място], с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ по скица 2811 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 15. Пасище, мера от 0.900 дка, десета категория, местност „Н.“, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ по скица 900 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; 16.

Използв. ливада, от 0.490 дка, десета категория, местност „В.“, съставляваща имот № * по картата на землището, с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 490 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада, 3 между съсобственици и при квоти : 1/3 ид.ч. за М. Д. Н., 1/6 за А. Я. Б., 1/12 ид.ч. за А. Н. Б., 1/12 ид.ч. за Я. А. Б., 1/6 ид.ч. за З. Ч. К. и 1/6 ид.ч. за М. А. Ч., като е отхвърлен искът за делба на горепосочените имоти по отношение на ищцата Д. А. И..

Сезиран с въззивна жалба от ищцата Д. И., състав на ОС-Смолян е потвърдил първоинстанционното решение и направените с него решаващи изводи, към които е препратил съгласно чл. 272 ГПК. Независимо от това, въззивният съд е обсъдил оплакванията с въззивната жалба, като е изложил своите мотиви по тях и по основния спорен въпрос относно качеството наследник на ищцата с оглед направения от нейния баща отказ от наследството на неговата майка А. И., която е един от наследниците на общия наследодател на страните. За неспорно и установеното събраните писмени доказателства е прието, че общият наследодател А. А. Б. /с други имена: Ю./Ю./ А. Х./, е бил собственик на 16-те земеделски и горски имота, които са възстановени на наследниците му с четири решения на Общинска служба „Земеделие и гори“-гр.Смолян. от 1997 г., 2005 г., 2003 г. и 2000 г. , както и че А. А. Б., починал на 14.12.1979 г., е имал дъщеря А. Ю. И., починала на 09.02.2001 г., оставила за наследници сина си А. И. /чиито деца са ищцата и сестра й Е. Л./ и дъщеря си М. Н.; имал е и син А. И. И., починал на 16.01.2019 г. /чиито наследници са дъщеря му А. Б. и наследниците на сина му А. Я. Б.-А. и Я. Б./; имал е и дъщеря Х. Х., починала през 2009 г., чиито наследници са З. К. и М. Ч.. Спорът е концентриран върху направеното от ответниците възражение, че ищцата Д. И. не е съсобственик, тъй като нейният баща А. И. се е отказал от наследството на неговата майка и баба на ищцата - А.

Ю. И., починала на 09.02.2001 г. Този отказ от наследство е удостоверен със съдебно удостоверение от 22.01.2019 г. по ч.гр.дело № 1234/2019 г. на Пловдивския районен съд, съгласно което с определение № 892/22.01.2019 г. по посоченото ч.гр.дело № 1234/2019 г., IV брачен състав на Пловдивския районен съд, е вписан в особената книга на съда под № 48/2019 г. отказ на А. Д. И. от наследството, останало от покойния наследодател А. Ю. И., починала на 09.02.2001 г. Ищцата е направила насрещно възражение, че този отказ е нищожен поради липса на предмет, по причина, че преди него баща й А. И. вече е приел с конклудентни действия наследството на своята майка А. И., като за част от имотите е сключил договори от 22.02.2012 г. за възлагане на действия в горски територии; и след смъртта на А. И. през 2001 г., А. И. е владял, стопанисвал и и управлявал притежаваните от него в съсобственост с ответниците имоти, ползвал е оставеното му от А. И. наследство, включително всички блага от него. Това защитно възражение на ищцата въззивният съд, аналогично на първоинстанционния съд, е намерил за неоснователно. В контекста на цитираното Решение № 54 от 3.У.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК, и на конкретно посочени решения на ВКС, че мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, се изразява в различни правни или фактически действия от наследника, които обаче следва несъмнено да изразяват намерението да се приемат наследството (примерно посочениизвършване актове на разпореждане, продажба, дарение, отстъпване на наследствени права и пр), и че съдът е задължен при всеки конкретен случай, да преценява доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за приемане на наследството, въззивният съд е счел, че представените от ищцата пет договора от 22.02.2012 г. за възлагане на действия в горски 4 територии, заедно с два анекса съответно от 20.03.2013 г. и от 27.04.2013 г., по които възложители са А. И. И., А. Д. И. и М. Д. Н., обективират действия на обикновено управление с наследствените имоти и не са израз на приемане на наследството на А. И. от нейния син А. И. с конклудентни действия. Сключването на горните договори не сочи на активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права или задължения на наследодателя. Договорите с анексите е посочено, че имат последици, сходни с тези на договори, с които се извършва управление, като напр.договорите за отдаване на имот под наем, а не разпореждане с имотите, за който извод е отчетено и че договорите са сключени за срок, по-къс от три години - за 2 години и 11 месеца, в светлината и на разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 22 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f365197-438e-4d32-aea1-cc412d80d05a