Решение № 593 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500172 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение № 260367/19.06.2024 г. по гр.д. № 8972/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 4 състав И. Т. Ч. е съден да заплати на Ц. Х. И. сумата от 34203,62 лв. – обезщетение за имуществени вреди-загуби и 15000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на И. Ч. в качеството му на ЧСИ по изп.д. № 20167830400377, 14080 лв. – законна лихва върху главницата за имуществени вреди, начислена от 04.08.2016 г. – датата на увреждане до датата на предявяване на иска – 25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за имуществени и неимуществени вреди считано от датата на предявяване на иска – 25.08.2020 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

И. Ч. е осъден да заплати и на адв. Д. К. от САК на основание чл. 38 ЗА сумата 5713 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд и държавна такса в размер на 2531,34 лв. и 350 лв. – заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда. Решението е постановено 1 при участие на трети лица помагачи на страната на ответника – С. Т. К., С. Р.

М. и „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

Решението е обжалвано от И. Т. Ч., представляван от адв. А. Т. – ответник в първоинстанционното производство, наричан впослествие и въззивник. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел противопоставените възражения от страна на ответника и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства. В тази връзка оспорва да носи имуществена отговорност за преценката си досежно редовността на връчване на поканата за доброволно изпълнение с довод, че това не съставлява изпълнително действие. Сочи и да е предприел връчване чрез установен на територията на гр. София адрес, а поканата да е приета от лице, посочило да е наемател на притежаван от длъжника в изпълнителното производство недвижим имот при задължение да я предаде, а така удостоверените фактически обстоятелства смята за достатъчни за извод, че връчването е осъществено. Твърди действията да са предприети въз основа на валиден и редовен изпълнителен титул – изпълнителен лист. Смята за недоказани и твърдяните имуществени и неимуществени вреди. Твърди осъщественото принудително изпълнение да е довело до погасяване на дълг на длъжника, от което извежда отсъствие на имуществена вреда. Смята, че взискателят е отговорен пред длъжника, в случай че указаното в изпълнителен лист вземане бъде събрано без да е съществувало, а наведените доводи в тази насока за неотносими към търсената в процеса отговорност на съдебния изпълнител. Оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между осъществените от него изпълнителни действия и претендираните вреди. Смята претендираните неимуществени вреди да произтичат от неуспеха на ищцата при водене на наказателни и граждаски дела от нея, а състоянието й да е свързано със специфичния начин, по който тя лично възприема и преживява събитията. Застъпва теза, че подобна реакция не може да бъде определена за обичайна последица в ситуация, при която лице дължи пари, но се опитва да се освободи от задължението си чрез неуспешни съдебни процеси. Евентуално смята определеното обезщетение за неимуществени вреди за несъответстващо на действителния им размер с оглед и твърдяния за засегнат имуществен интерес, а не телесния интегритет на длъжника. При условията на евентуалност се поддържа възражение за изтекла погасителна давност на претендираната лихва при позоваване на нормата на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Иска се 2 обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – да бъдат отхвърлени.

Ищцата в първоинстанционното производство – Ц. И., представлявана от адв. К., наричана впоследствие и въззиваема, оспорва жалбата. Твърди да е установено по делото да са наложени запори без да й е връчена надлежно покана за доброволно изпълнение. Последвало усвояване на суми от банковите сметки в присъдения размер, което смята за пряка последица от определените за неправомерни действия на ответника в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото. Твърди се да е доказано и провокираното от това действие влошаване на психичното й състояние, довело включително до търсена специализирана помощ. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.

Т., поддържа въззивната жалба. Позовава се на утвърдена от ВКС практика, че отговорност от принудително изпълнение произтичаща само ако длъжникът докаже, че събираният дълг не е съществувал, което оспорва да е установено по делото. Поддържа довод, че изпълнителните действия са били предприети въз основа на годно изпълнително основание и при наличието на материалноправен дълг като оспорва събраната сума да подлежи на репариране от ЧСИ. Приема за липсваща и пряка причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и претърпяната имуществена вреда.

При условията на евентуалност смята обезщетението на неимуществени вреди за прекомерно. Претендират се разноски като е представен и списък. Наведени са доводи в писмени бележки.

Процесуалният представител на въззиваемата – адв. К., поддържа оспорването си. Намира да са осъществени незаконосъобразни действия в хода на изпълнително производство, проведено въз основа на обезсилен изпълнителен лист. Застъпва теза, че доверителката й не дължи да доказва възражението за неавтентичност на записа на заповед. Твърди, че изпълнителният лист е обезсилен поради непредявен иск за установяване на оспореното в заповедното производство вземане. Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Конституираните в първоинстанционното производство трети лица помагачи на страната на ответника – С. Т. К., „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ 3

ЕАД и С. М. Р., не изразяват становище в рамките на въззивното производство.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Претендират се вреди от престъпление, поради което въззивниците са освободени от задължението да внесат предварително държавна такса и във въззивното производство.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част.

Законът допуска в рамките на исков процес да бъдат привлечени за участие и лица, чиято отговорност не е непосредствен предмет на изследване при предявения иск, но разглежданият спор рефлектира върху конкретно правоотношение между страна във висящия процес и третото лице.

Фактическото положение придобива правно значение само ако и доколкото поражда регулирано от правото отношение, обосноваващо и правният интерес по смисъла на чл. 219 ал. 1 ГПК. Средство за удовлетворяване на този интерес е утвърдената установителна сила на постановеното решение с чл. 223 ГПК. В тази насока изследваното в мотивите с привлечената страна осигурява установеност и в рамките на обусловеното правоотношение с третото лице, обуславящо в крайна сметка и участието му в чуждия съдебен спор.

В случая ответникът в първоинстанционното производство е поискал привличане в процеса като трети лица помагачи на негова страна С. Р. М. – процесуален представител на взискателя в изпълнителното производство.

Тези факти не обосновават правен интерес в указания смисъл.

По силата на чл. 36 ал. 2 ЗЗД осъществените действия от чуждо име пораждат правни последици непосредствено в патримониума на представлявания. Оттук следва, че извършените действия от С. М. са негодни да ангажират правната му сфера, а следователно и да го поставят в каквото и да било гражданскоправно отношение с ответника Ч.. Участието в процеса на страна без да е налице зачетен от правовия ред личен или имуществен интерес, обуславя недопустимост на постановеното решение в тази му част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни 4 изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Същевременно въззивният съд дължи да формира собствени изводи досежно съдържанието на спорното право и да се произнесе по наведените в производството възражения.

Първоинстанционното производство е образувано по искане на въззиваемата при твърдение, че срещу нея са предприети изпълнителни действия без да е била надлежно уведомена от ЧСИ Ч., за които разбрала едва по повод служебно преведените пари въз основа запорно съобщение, изпратено от ответника в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото. Ищцата оспорва да съществува предявеното вземане като твърди и да е възразила срещу заповедта за изпълнение, въз основа на която било образувано изпълнителното производство и с определение № 203 от 14.03.2017 г. по ч.гр.д. № 146/2017 г. възражението било прието по реда на чл.

423 ал. 1 ГПК. Частно гражданско дело 2619/2016 г. г. било върнато на РС – гр.

Враца за предприемане на процедура по чл. 415 ал. 1 ГПК, а с разпореждане от 26.05.2017 г. било и прекратено, а заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист били обезсилени. При тези обстоятелства и с постановление от 11.08.2017 г. въззивникът прекратил воденото от него изпълнително дело. Твърди се въззивникът да е санкциониран дисциплинарно с „лишаване от правоспособност“ за допуснати нарушения включително и по воденото срещу въззиваемата изпълнително дело. Застъпва теза, че наложени запори върху имуществото й за събиране на вземание по издаден срещу ищцата изпълнителен лист, разпределяне и изплащане на събраните суми без да е връчена надлежно покана за доброволно изпълнение е довело като пряка и непосредствена последица до имуществена вреда в размер на преведената въз основа на запорното съобщентие сума от 34203,62 лв. Конкретизира и че въпреки наличието на валиден и редовен към момента на принудителното изпълнение изпълнителен лист, действията на ответника да са целяли лишаване на ищцата от възможност своевременно да защити правата и законните си интереси.. Претендира се възстановяване на сумата 34203,62 лв.

Същевременно се сочи, че в резултат на предприетите действия ишцата преживяла стрес, довел и до влошаване на здравословното й състояние – изпаднала в физически и емоционален блокаж. Изгубила желанието си за живот, непрекъснато плачела, чувствала се отпаднала и подптисната, не могла 5 да спи, да се храни, нямала сили и желание да излезе от дома си, срамувала се от случилото се, поради което и ограничила контактите си с хора. Психиатър й назначил медикаментозно лечение. Въпреки медикаментозното лечение промяна в състоянието й не настъпила и ищцата потърсила съдействие за преодоляване на последиците от стресовата ситуация от психолог. Докторпсихиатър установилу ищцата състояние на тежка депресия без психотични усложнения и заедно с медикаментозно лечение била приложена интензивна психотерапия. За тези вреди се търси обезщетение в размер на 15 000 лв.

Търси се и законна лихва върху претендираните суми от 30.09.2016 г. досежно сумата от 34203,16 лв. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 14080,50 лв., а законна лихва се претендира и от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и за двете главници.

В отговор по исковата молба въззивникът, представляван от адв. Т., по същество оспорва исковете. Смята, че в рамките на изпълнителното производство упражнява делегирана му власт без да участва в материалното правоотношение между взискателя и длъжника. Приема и че е обвързан от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и не е компетентен да преценява дали изпъняемото право съществува нито е легитимиран да участва в спор с такъв предмет. Твърди, че оспорваните действия, в това число и изплащане на постъпилата сума на 30.09.2016 г., са осъществени при наличие на валиден изпълнителен лист. Смята, че при обезсилване на изпълнителният лист длъжникът има право да търси принудително събраната сума от взискателя. Оспорва да дължи обезвреда за неимуществени вреди с довод, че взискателят носи отговорност, ако недобросъвестно е инициирал предприемане на изпълнителни действия. Застъпва теза, че връчването на покана за доброволно изпълнение не съставлява изпълнително действие, ангажиращо имуществената отговорност на съдебния изпълнител.