Определение № 625 от 03.09.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. ХАСКОВО, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500509 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 121 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. Ж. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, подадена чрез упълномощения процесуален представител адв.

Р. Б. от АК-Хасково против Определение № 338 от 17.06.2026г., постановено по гр. д. № 152/2026г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което на основание чл 119, ал. 4 вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд - Габрово.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение с твърдения, че същото е незаконосъобразно и неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при липса на мотиви. Жалбоподателят навежда доводи, че местната подсъдност на делото по предявения иск по чл. 49 от СК следва да се определи по настоящия адрес на детето, родено от брака, който е в гр.*** по аргумент на правилата на чл.

322, ал. 2 от ГПК, а не съгласно общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, съобразно постоянния адрес на ответника в гр.***, която подсъдност счита, че не е в интерес на детето. В подкрепа на тези свои доводи в частната жалба са изложени подробни съображения. Моли въззивният съд, да отмени обжалваното определение и да постанови производството по делото да продължи в Районен съд- Свиленград.

В подадения в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор ответника И. Б. С., чрез пълномощника си адв. Р.-М.Х.-К. е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Касаело се за спорове относно родителски права и лични отношения с деца, за разглеждане на които законодателят е предвидил специална местна подсъдност по постоянен адрес на ответника.

1

Заявява, че местната подсъдност по предявения иск по чл. 49, ал. 1 от СК се определя по общите правила на чл. 105 от ГПК, независимо дали с него се разглеждат и акцесорни искове за предоставяне на родителски права, лични отношения и издръжка на дете. Сочи, че в случая за главния иск – прекратяване на брака не е предвидена друга – особена местна подсъдност, която да изключва общата такава, за това приложение следва да намери чл.

105 от ГПК.

Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е подадена от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 318 и сл. от ГПК по исковата молба от ищеца З. Ж. С., ЕГН: **********, срещу ответника И. Б. С., с която е предявил иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака им развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Наред с брачния иск ищецът е заявил, че родителските права върху, роденото от брака малолетно дете, Ж.И.С. да се предоставят за упражняване на нея, при определяне на ответника на режим на лични отношения с детето и присъждане на издръжка в минимален размер. Ищецът иска от съда да възстанови предбрачното си фамилно име "***“.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна подсъдност на делото, като е поискал делото да се изпрати за разглеждане в Районен съд- гр.

Габрово, в чийто съдебен район се намира постоянният му адрес съгласно приложените копие от личната му карта и удостоверение за постоянен адрес.

С обжалваното определение, районният съд като е приел, че с оглед направеното от ответника възражение по чл 119, ал. 4 вр. с чл. 105 от ГПК местната подсъдност на предявения брачен иск по чл. 49, ал. 1 от СК се определя по постоянния му адрес в гр. Габрово, е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Районен съд - Габрово, който е счел за местно компетентния съд, съгласно правилата за общата местна подсъдност, на основание чл. 105 от ГПК.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно, като постановено при съобразяване на процесуалните правила, предвидени в ГПК.

В настоящия случай, предмет на делото е иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК, като с него са съединени за разглеждане и небрачни искове по чл. 322 от ГПК. Предвид липсата на специални правила, предвидени в ГПК местната 2 подсъдност на иска за развод се определя по общото правило на чл. 105 от ГПК - по постоянния адрес на ответника. Тази обща подсъдност определя и местно компетентния съд, който разглежда заедно с брачния иск и съединените с него небрачни искове, свързани с родителски права, местоживеене, лични отношения и издръжка, по които въпроси в бракоразводния процес съдът е длъжен, служебно да се произнесе, ако от брака има ненавършили пълнолетие деца /в т. см. определение № 468 от 23.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3206/2013 г., III г. о., ГК на ВКС и определение № 642 от 3.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2480/2021 г., III г. о., ГК на ВКС/. По горните съображения, неоснователни се явяват доводите в жалбата, че местната подсъдност по иска за развод следва да се определи по настоящия адрес на детето, респективно с оглед интереса на детето, делото да се разглежда от съда, най-близък до местопребиваването му, независимо от постоянния адрес на ответника.

На следващо място, следва да се отбележи, че за общата местна подсъдност съдът не следи служебно, а съгласно чл 119, ал. 4 от ГПК, възражение за неспазването й може да се прави от ответника най-късно в срока по чл. 131 от ГПК.

В случая, ищецът е предявил иска си за развод пред Районен съд - ***, който е съдът по постоянния му адрес. В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чийто постоянен адрес съгласно представените доказателства е в гр. ***, е направил възражение за местна подсъдност на делото с искане за изпращането му за разглеждане от съдът, в чийто съдебен район се намира постоянния му адрес Районен съд -***. Съобразявайки процесуалните правила на чл. 105 вр. с чл 119, ал. 4 от ГПК правилно, с обжалваното определение, Районен съд Свиленград е преценил, че с оглед направеното от ответника възражение за местната подсъдност, производството следва да се прекрати. Делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд – Габрово, явяващ се местно компетентния съд, съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, тъй като в неговия съдебен район се намира постоянният адрес на ответника.

От гореизложеното следва, че обжалваното определение по чл. 118, ал. 2 от ГПК е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила за определяне на местната подсъдност на делото, което води до извод за неоснователност на частната жалба и налага атакуваното определение да бъде потвърдено.

В настоящото производство съдът разрешава въпросът, относно това кой районен съд е местно компетентен, да разгледа брачния иск, поради което с оглед предмета си, настоящото определение не представлява краен акт по спора, с който се приключва делото като исков процес.

Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение определение № 338 от 17.06.2026г., 3 постановено по гр. д. №152/2026г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което на основание чл 119, ал. 4 вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4