Решение № 74 от 29.04.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 311/2023
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Мариана Митева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16, т. 1 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 34, ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Сливница, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„М.Б.Б.” АД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в с. Г., С. област, представлявано от изпълнителня директор К.Б. обжалва наказателно постановление № 15/25.01.2023 г. на Директора на РИОСВ – София, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл.16, т.1 от Закона за защита от шума в околната среда, и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 34, ал.1 ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като тя притежава надлежно заверена здравна книжка, която в деня на проверката не се е намирала в нея. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Изразява атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. становище
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (наказателно постановление № 15/25.01.2023 г. на Директора на РИОСВ – София, АУАН № 141 от 26.07.2022 г., протокол № 1 от 16.01.2014 г., протокол за проверка № 95 от 05.12.2013 г., КП № ККФОС-БМ-20/26.07.2022 г., КП № ККФОС-СтА-08/08.04.2022 г., КП № ККФОССтА-05 / 08.03.2022 г., протоколи от собствени измервания на нивата на шум, протокол от изпитване нива на обща звукова мощност, изчисления, заповед № РД – 75/29.06.2020 г. на Директора на РИОСВ и показанията на свидетеля Б. Д. М.), намира следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва обект – рудник „Н.“ за добив и преработка на лигнитни въглища, находящ се в с. Г., С. област.
На 08.04.2022 г. в рудник „Н.“ е извършена извънредна проверка от Б. Д. М. – младши експерт в РИОСВ-София и колегите му В. С. и Х. К.-. по повод последващ контрол 1 по изпълнение на дадено предписание с КП № ККФОС-СтА-05 / 08.03.2022 г. При проверката е съставен КП № ККФОС-СтА-08/08.04.2022 г., в кйто са дадени предписания за извършване на собствени периодични измервания на нивата на шум, излъчван в околната среда и за представянето им в РИОСВ. В изпълнение на предписанията по т.1 и т.2 от КП № ККФОС-СтА-08/08.04.2022 г., на 29.06.2022 г. и на 18.07.2022 г. дружеството-жалбоподател представило доклади и протоколи от собствени измервания на нивата на шум и от изпитване ниво на обща звукова мощност. Измерванията са извършени на 28.04.2022 г. за дневно, вечерно и нощно ниво на шум, излъчван в околната среда от „Участък – Товарище“ на рудник „Н.“, в един измерителен контур с десет измерителни точки, една ИТ в мястото на въздействие и една ИТ фоново ниво на шум. След представяне на резултата от измерванията в инспекцията и след анализа им е установено, че в точката на измерване на място на въздействие, е регистрирана стойност на шума от 47,6±0,4 dB (А). Така установената стойност представлява превишение на граничната стойност на еквивалентно нощно ниво на шум от 45 dB(А). За така установеното нарушение е съставен КП № ККФОС-БМ20/26.07.2022 г.
Бил съставен АУАН № 141/26.07.2022 г. в присъствие на управителя на дружеството - жалбоподател.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 15 от 25.01.2023 г. С него е прието, че дружеството-жалбоподател е допуснало при своята дейност, административно нарушение на разпоредбата на чл. 16 т. 1 от Закона за защита от шума в околната среда, за което е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок.
Няма спор между страните, че Директорът на РИОСВ - София е активно легитимиран да издаде процесното обжалвано наказателно постановление.
По същество жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че дружествотожалбоподателят е допуснал визираното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение.
Настоящата ваззивна инстанция счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“.
Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието маловажен случай и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т.
2
9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В този смисъл следва да се вземе в предвид, че нарушението е за първи път. Освен това от деянието не са произлезли вредни последици (макар тези последици да не са съставомерни за квалификацията на деянието). Липсват доказателства след това, да са констатирани други подобни административни нарушения. Като допълнителен аргумент е нужно да се отбележи, че твърде малка е разликата между допустимите стойности при норма 45dB(А) и установените стойности на шум 47,6±0,4 dB (А), което е още едно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В случая изложените по - горе обстоятелства представляват обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по - ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните с нормата на чл. 16, т.
1 от ЗЗШОС обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на околната среда и доколкото преценката за маловажност се прави вече на основание чл. 28 вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по - ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 16, т. 1 ЗЗШОС.
Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.
Дружеството-жалбоподател не претендира направени деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат в негова полза.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 15/25.01.2023 г. на Директора на РИОСВ 3
– София, с което на „М.Б.Б.” АД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в с. Г., С. област, представлявано от изпълнителня директор К.Б., за нарушение на разпоредбата на чл.16, т.1 от Закона за защита от шума в околната среда, и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.
34, ал.1 ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4