Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 08.09.2026, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 743/2026
Вид
Решение № 271
Подписан
08.09.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Страхил Николов Гошев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Дупница, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Г..........а като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 202615102007.. по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0348-000158 от 07.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница с което на Л. В. Н., с адрес: гр.

Дупница, ул. „Б.............. п...........“ № .., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро/500,00 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, както и лично и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. С. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.04.2026 г., около 09:04 ч., в общ. Дупница, по ул. „Орлинска“, срещу дом № 90 и с посока на движение към ул. „Цар Освободител“, жалбоподателят като водач управлявал лек автомобил, марка и модел „М............“, с поставени временни рег. табели ........... с валидност до 16.10.2025 г., като МПС било собственост на „А.........“ ЕООД, представлявано от управителя А................ П.......... Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите С. и С. – мл. автоконтрольори при РУ-Дупница, като след справка и проверка на предоставените им по време на проверката от св. А................ П........., законен представител 1 на дружеството-собственик „А.........“ ЕООД документи установили, че МПС е с изтекли временни регистрационни табели и прекратена регистрация от 17.10.2025 г. След извършена от тях справка с РСОД било установено горепосоченото, че МПС е с прекратена регистрация, от горепосочената дата, по реда на чл. 1.., ал. 15 от ЗДвП.

За така установеното административно нарушение свидетелят С. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от колегата му - свидетелят С., като актът бил подписан без възражения и от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис. С АУАН били иззети - 2 броя рег. табели и СРМПС 001526486, издадени за временно движение на процесното МПС.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 22.04.2026 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0348-000158 от 07.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница с което на Л. В. Н., с адрес: гр. Дупница, ул. „Б.............. п...........“ № .., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро/500,00 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството е разпитано длъжностното лице при АНО – актосъставителят С., както и законният представител на дружеството-собственик – А................ П........., които потвърждават в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта, като добросъвестно заявяват, че не са сигурни или не си спомнят някои други подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението и извършване на проверката. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите, са достатъчно последователни и еднопосочни, логично и добросъвестно описват относимите към предмета на доказване по делото обстоятелства и предприетите от свидетелите действия спрямо жалбоподателя или в присъствието на длъжностните лица при извършената проверка. Няма данни за каквито и да е предубеденост спрямо жалбоподателя.

Конкретно св. П.......... съобщава причините за управлението на автомобила от водача, който не е негов собственик и предоставянето на документите на контролните органи от него едва след научаване за проверката на пътя. Заявява категорично, че вината е негова за създалата се ситуация. Казаното от свидетелите се подкрепя изцяло и от наличните писмени 2 доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и форма, както и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.12 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Налице е дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП задължава: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места….“

На самостоятелно основание следва да се посочи, че съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие и/или бездействие/ което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената дерегистрация на управлявания от него на посочената дата автомобил чужда собственост, доколкото не са му били предоставени необходимите данни за това собственика на автомобила. Няма данни например да е било предварително иззето предаденото едва в хода на проверката на контролните органи на пътя от собственика разрешително за временно движение /РВД/ на автомобила, което е било иззето едва с настоящия АУАН. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети и 3 иззети предварително поради посочената липса на регистрация временните регистрационни табели, които са били налични на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно регистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко пък до жалбоподателя като водач на това МПС в конкретния ден с намерение да го тества и закупи евентуално от дружеството. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено, ясно биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред, респ. е без поставени временни или други рег. табели или е с иззето РВД. За да се ангажира административнонаказателна му отговорност от субективна страна, за това чисто формално нарушение. Водачът следва ясно да съзнава предварително, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена по-рано от компетентните контролни органи на пътна полиция, респ. чрез изтичане на предвидения в нормативните актове срок на валидност на временните рег. табели и издаденото РВД, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл, като единствено възможна форма на вината. В случая за него обективно е налице изначална и предварителна липса на знание за това категорично относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи на проявена непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г., на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на регистрацията на МПС, по реда на чл. 1.., ал. 10 от ЗДвП, но незнанието на субекта-водач, а не собственик и в двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо обстоятелство, а именно информирането и знанието за настъпилото вече прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.

Няма как жалбоподателят, без да е разполагал у себе си с необходимите документи, в случая РВД, което се е намирало при св. Ал. П.........., да знае или дори сам да провери предварително /включително и в нефункциониращия и до момента Национален регистър на пътните превозни средства/, от коя точно дата и до коя дата контролният орган сам, служебно е отбелязал в своята автоматизирана информационна система или в съответния документ, че е налице прекратяване на регистрацията на МПС, което е било снабдено с поставени регистрационни табели на предвидените за това места, макар да не му е било предоставено предварително издаденото за тях РВД.

Санкционираното с обжалваното НП нарушение като формално такова, съобразно принципите на наказателното право е възможно да бъде извършено единствено и само при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията на чуждото МПС в неизвестен за водача срок, след като му е било предоставено за управление от собственика, без необходимото РВД, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят като водач, не собственик, е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.

14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е съставомерно от субективна страна, респ. базирано е на недопустими предположения от страна на съда.

4

Друго би било разбирането на съда, ако актосъставителят беше заявил категорично, че водачът е има у себе си и е представил веднага и е бил наясно с текста на издаденото РВД и крайният срок на валидност на издадените във връзка с него временни рег. табели. Но това не е така, този свидетел не излага подобни обстоятелства, с от друга страна св. Ал. П.......... заявява, че документът - РВД е представен лично от него, но след уведомяването му за проверката от жалбоподателя и явяването му на място и същото едва тогава е било иззето с АУАН.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.