Решение № 5911 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5911 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20261100506286 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. Д., против разпореждане № 11598/15.04.2026г., по и.д. № 20269210400382 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

Жалбоподателят излага, че договореният адвокатски хонорар бил прекомерен и неоправдан. Излага, че в срока за доброволно изпълнение възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, като прекомерен и поискал неговото намаляване. ЧСИ се произнесъл повече от месец по-късно, като единствения му мотив бил, че длъжникът не изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение, което налагало извършването на принудителни действия с цел удовлетворяването на вземането на взискателя. Поради това ЧСИ приел, че се дължало адвокатското възнаграждение. Жалбоподателят не извършил плащането именно, защото очаквал произнасяне от страна на ЧСИ по направеното възражение. Адвокатът извършил действия единствено за образуване на и.д., като на осн. чл. 10, т. 1 Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималният размер бил 102.26 евро.

Присъденият хонорар от 250 евро бил прекомерен, предвид и общата известност на банковата сметка на жалбоподателя. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение бъде намалено до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 102.26 евро.

Взискателят по изпълнителното дело С.П.С., чрез адв. А.Х., не е депозирал становище по жалбата.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.П., постановил обжалваното разпореждане. Намира частната жалба за допустима, а по същество -неоснователна.

Законът гарантирал правото на взискателя на разноски за един адвокат за сметка на длъжника. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 1

Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа бил 102.26 евро, а по т.

2 на същия текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по и.д. – 102.26 евро. Общият размер на възнаграждението на адвоката се определял на минимум 204.52 евро и не можел да бъде под този размер, без оглед фактическата и правна сложност на делото. Възнаграждението от 250 евро не надвишавало значително минималния размер. По делото били извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането на взискателя след срока за доброволно изпълнение – поради липса на плащане от страна на длъжника бил наложен запор на банкова сметка, поради което правело основателно приемането на адвокатско възнаграждение по чл.

10, т. 2 от наредбата. Моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20269210400382 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 05.03.2026г. на взискателя С.П.С., чрез адв. А.Х., въз основа на издаден по гр.д. № 3841/2025г. по описа на РС-Варна изпълнителен лист от 20.02.2026г., по който „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на взискателя сумата 1 100 лева – разноски по делото. С молбата на ЧСИ били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поискани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 250 евро.

Към молбата е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.03.2026г. с предмет образуване и водене на изпълнително дело при избран от адвоката съдебен изпълнител. В представения договор за правна защита и съдействие е отразено договорено възнаграждение на адв. Х. от 250 евро за образуване и водене на и.д. срещу „А1 България“ ЕАД. Договорът е с характер на разписка за придадена, съответно-получена от адвоката сума. Отделно за извършване на действия по изпълнението страните договорили клиентът да дължи на адвоката по 125 евро за всяко действие.

От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му на 12.03.2026г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми и такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, длъжникът „А1 България“ ЕАД същият е поканен да заплати по изпълнителното дело 250 евро адвокатско възнаграждение. В деня на получаване на ПДИ длъжникът депозирал по и.д. възражение вх. № 12641/12.03.2026г., с което същият възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от всискателя и поискал намаляването му до размера на сумата 102.26 евро.

Със запорно съобщение от 15.04.2026г., в рамките на възложените правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ наложил запор на банковата сметка на длъжника в „Обединена българска банка“ АД. Вземанията били погасени, като на 23.04.2026г., видно от удостоверяването върху гърба на изпълнителния лист, ЧСИ изплатил сумата по изпълнителния лист на взискателя.

С обжалваното разпореждане от 15.04.2026г. молбата на длъжника била оставена без уважение.

Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че събирането на дължимите суми по изпълнителното дело не е свързано с особена фактическа и правна сложност. Извън депозирането на молбата за образуване на и.д. адв. А.Х. не е извършвал действия по водене на делото с цел принудително удовлетворяване на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Поради 2 това и съдът взема предвид единствено определения размер за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от наредбата в размер на сумата 102.26 евро.

По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно като определеното адвокатско възнаграждение по и.д. № 20269210400382 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 102.26 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 11598 от 15.04.2026г., по и.д. № 20269210400382 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите разноски в полза на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя С.П.С. за адвокатско възнаграждение, по и.д. № 20269210400382 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, възложени в тежест на длъжника „А1 България“ ЕАД над сумата от 102.26 евро до приетия от ЧСИ размер от 250 евро.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3