Решение № 2470 от 15.12.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2470/15.12.2021г. гр. Пловдив,15.12.2021год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2035 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от

„МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ №32, представлявано от А. Ш., депозирана чрез пълномощника адвокат Ф., против Решение № 260536 от 22.05.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7156 по описа на същия съд за 2021г., с което е изменено Наказателно постановление № 16-002945 от 29.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Пловдив, с което на от „МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Цар Симеон“ №32, представлявано от а.ш.-управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като е намален размерът на имуществената санкция на 1500лв.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП.В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага подробни възражения, обосноваващи правилност на съдебния акт на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 15.09.2020г. била извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив, сред които и А.Д.П.на длъжност – инспектор, склад за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, бул.

„Цар Симеон“ № 32, стопанисван от „Меркари България“ ООД. По време на проверката било установено, че в обекта на контрол работи като работник за отваряне на кашони с дрехи С.С.Ж., ЕГН **********. На проверяваното лице била предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ, в която същото посочило, че работи в склад на „Меркари България“ ООД в гр. Пловдив, на длъжност – отваряне на дрехи, считано от 01.09.2020г. С.С.Ж. декларирала, че е с работно време от 8.30ч до 17.30ч., уговорено трудово възнаграждение в размер на 25 лв. на ден, като последното получено възнаграждение било изплатено на 14.09.2020г., с почивни дни – събота и неделя и почивки в работния ден – две по петнадесет минути и една от тридесет минути. В справката С. Ж. посочила, че има сключен граждански договор. Тъй като от страна на упълномощеното от управителя на дружеството лице било заявено, че включително и С.С.Ж. е работила вкъщи и в този ден е трябвало да донесе изработеното, която информация противоречала на заявеното от установените да работят в обекта лица, бил проведен повторен разговор с тях. Устно пред служителите на Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив С. Ж. потвърдила, че не работи от вкъщи, като записала това и на гърба на декларацията по чл.402 от КТ. Въз основа на резултатите от проверката и на представените в Дирекция „ИТ“ гр.

Пловдив документи, проверяващите приели, че на 15.09.2020г. от страна на работодателя „Меркари България“ ООД е приета на работа С.Ж. при установени елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма. При тези обстоятелства проверяващият П. преценил, че като работодател дружеството не е изпълнило задължението си по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Срещу „Меркари България“ ООД бил съставен

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002945/30.09.2020г. за нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. В акта от страна упълномощеното лице било посочено, че ще представи възражения в законоустановения срок. Такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.

Последвало издаването на НП, с което на „Меркари България“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

Районният съд е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност. Кредитирал е показанията на свидетеля Пейчинов, който е и актосъставител като логични и нипротиворечащи на събраните писмени доказателства. Относно твърденията, че С. Ж. е работила от вкъщи са анализирани доказателствата по административно-наказателната преписка, показанията на свидетелката Ж. и същите не са кредитирани като са изложени подробни съображения относно противоречията на показанията на Ж., дадени в съдебно заседание, декларираното в попълнената декларация по чл.

402 от КТ и писмените обясненията, дадени лично от Ж. на гърба на декларацията.

Акцентирано е върху обясненията на Ж. относно работния процес в обекта, а именно, че работата на следващата станция пряко зависи от нейната работа, доколкото, ако тя не изкара дрехите от кашоните и не ги нареди на закачалките, не могат да бъдат етикетирани.

ПРС е приел, че от това следва, че няма как тя самата да определя работното си време и кога да почива. Не са кредитирани и показанията на Ж. относно това, че е започнала работа от 10.09.2020г., когато бил подписан договорът между нея и дружеството, като същият бил за срок от 5 дни, а именно до 15.09.2020г., т.е. до деня на проверката, като в декларацията обаче Ж. е посочила, че работи в склада, считано от 01.09.2020г.

Съдът е установи и коментирал противоречие относно заплащането между заявеното от Ж. и уговореното в представения договор за изработка. Съгласно договора за изработеното възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя 140 лв., представляващи възнаграждение за етикетирането на 6000 бр. облекла/обувки. ПРС е посочил, че свидетелката Ж. заявява, че не е етикетирала дрехи, а ги е вадела от кашоните и слагала на закачалките, след което работещите на друга станция са слагали етикети. Освен това в показанията си същата заявява, че са й плащали по 25 лв. на ден, при което няма как за 5 дни, колкото е срокът на договора, тя да получи възнаграждение в уговорения с него размер от 140 лв. Относно заплащането са изложени подробни съображения от районния съд относно противоречивите показания на свидетелката Ж..

Районният съд е приел за безспорно доказано извършено от страна на „Меркари България“ ООД административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма при установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови правоотношения. „Меркари България“ ООД, в качеството на работодател, е приел в процесния обект на работа като работник за отваряне на кашони с дрехи С. Ж. при установени елементи на трудово правоотношение – работно време от 8.30ч. до 17.30ч., работно място – склад за дрехи в гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ № 32, стопанисван от „Меркари България“ ООД и уговорено трудово възнаграждение по 25 лв. на ден, без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. Приета е за нарушена разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл.1 ал.2 от КТ, според която отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Изводите на районния съд са правилни и законосъобразни:

Касационният съд намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на вмененото на дружеството - жалбоподател нарушение. Правната квалификация на нарушението напълно кореспондира на наведените фактически констатации.

От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма.

Фирмата - жалбоподател, притежава качеството "работодател", по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. представлява работодател по смисъла на КТ/, поради което правилно е посочен като субект на административно - наказателната отговорност по този текст на закона.

Следователно касационният жалбоподател в качеството си на работодател, след като не е уредил възникналото между него и С. Ж. трудово правоотношение, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1,от КТ, е осъществил от обективна страна съставът на нарушението.

Неоснователен е доводът на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че ПРС не е обсъдил представения граждански договор. Представеният Договор за изработка с дата 10.09.2020г., настоящият съдебен състав намира, че е създаден само и единствено с цел защитната теза на касационния жалбоподател, тъй като има за предмет извършването на дейност по етикетиране на 6 000 бр. облекла/обувки, за изработеното по договора възложителят са задължава да заплати възнаграждение в размер на 140лв., а по доказателствата по делото безспорно се установи, че С.Ж. е приета на работа като работник за отваряне на кашони с дрехи, има работно врече от понеделник до петък от 8:30 часа до 17:30 часа, с почивни дни събота и неделя и с уговорено заплащане по 25лв. на ден. Коментираният граждански договор по никакъв начин не може да доведе до извод, че работничката Ж. не е престирала работната си сила по начина, описан в АУАН и в НП.

След като лицето е престирало труд, то съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията по предоставяне на работната сила следва да се уреждат само като трудови, със сключване на предвидения в чл. 62, ал.1 от КТ писмен договор. Доказателствата по делото сочат,че към момента на извършване на проверката-15.09.2020г., лицето Ж. е работило в обект на работодателя, с установено работно време, коментирано по-горе, с определено място на работа, при което безспорно е налице трудово правоотношение и престиране на работна сила от страна на работника именно по трудово правоотношение, а не по граждански договор,защото след като е налице престиране на работна сила, то това престиране следва да бъде облечено в съответната форма, предписана в чл. 61 от КТ- чрез сключване на трудов договор. Следва да бъде посочено, че при трудовия договор, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор.