Решение № 83 от 30.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Стара Загора, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501846 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба от „М.М.-И.“ ЕАД, клон Р. "Т.-с.", село К., представлявано от Управителя Ж.Б.Ж. против решение № 46 от 22.10.2021 г., постановено по гр.дело № 496/2021г. по описа на Районен съд - Раднево.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Въззивното дружеството счита, че първоинстанционният съд е приел за единствено меродавно и компетентно, изложеното от свидетелите на въззиваемия аргументи, без да вземе предвид, че това са пряко свързани и отговорни лица за причинената авария. Приел е за вярно изложената тяхна версия за настъпилата авария без да разгледа, анализира и вземе предвид констатациите на две независими комисии, от по девет човека всяка една от тях - специалисти в сферата и независими лица. Сочи, че насипообразователя е огромна машина, струваща милиони на дружеството работодател, при работата на която, ако не се спази минимално изискване може да доведе до сериозна опасност за живота и здравето на работещите. Именно в качеството си на „Началник смяна добивна промишленост - РТНК“ в участък „РТНК-2“ на р. Т.- с., въззиваемият И.Б. отговаря за цялостния работен процес в 1 неговата смяна, отговаря и за подчинените си. Излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени постановеното решение на Районен съд гр.Раднево и да потвърди Заповед № ЧР-02-107/03.06.2021г., издадена от Управителя на Р. „Т.- с.“, с.К., клон на „М.М.-и.“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на И.Б.Б..

Доказателствени искания не са направени.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна И.Б.Б., чрез адв. В.Ц. от АК - Стара Загора, взема становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с.К., общ.Р., редовно и своевременно призовани, не изпращат надлежно упълномощен представител по делото.

Въззиваемият И.Б.Б., чрез пълномощника си адв. В.Ц. от АК – Стара Загора, взема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това и съответно уважаването на всички от въззивника предявени искове. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 358, ал. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение”.

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият И.Б.Б. е в трудово правоотношение с клона на ответното дружество-въззивник Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД – 2 гр. Р. и е заемал длъжността „Началник смяна добивна промишленост – РТНК“ в участък „ РТНК-2 “, по сключения между страните безсрочен трудов договор за изпълнението на същата длъжност. По делото не се спори и са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът И.Б.Б. работи на длъжността “Началник смяна добивна промишленост-РТНК“ по трудов договор, като на датата 04.06.2021 год. на ищеца била връчена и заповед с № ЧР-02-107/03.06.2021 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за неизпълнението на възложената работа, неспазване на технически и технологически правила, неспазване на правила за здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законови нареждания на работодателя, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК първостепенният съд обосновано е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника, че при така отделените като безспорни обстоятелства ответникът следва да установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание – спазването на материалните и процесуалните правила за ангажирането на дисциплинарната отговорност на ищеца, както и наличието на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина.

Отделено е като безспорно обстоятелството, че заповедта е връчена на ищеца на датата 04.06.2021 г. С връчването на заповедта на ищеца е наложено и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” с оспорената заповед под № ЧР-02-107/03.06.2021 г. Няма спор между страните, че е спазен двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за подаване на исковата молба, а това е видно и от входящия номер на исковата молба.

От приетата пред първоинстанционния съд, като доказателство по делото заповед под № ЧР-02-107/03.06.2021 г. /л.6-10/ е видно, че същата е подписана от управителя на Р. Т.- с., представляващ клона на „М.М.-и.“ ЕАД и явяващ се представляващ работодателя на ищеца съгласно §1, т. 1 от ДР на КТ. Поради това заповедта е издадена от носителя на работодателската компетентност за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.

В процесната заповед с № ЧР-02-107/03.06.2021 г. е посочено, че дисциплинарното наказание на въззиваемия И.Б. е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: на процесната дата 05.03.2021 г. около 16:30 часа в участък РТНК-2 на Р. "Т.-с." е станала авария при маневра от насипообразувател As6300 № 282, изразяваща се в усукването на конструкцията на междинна част, която не била разкачена от главна част, но е усукана при колоната на окачване, скъсани и деформирани диагонали, 3 деформации по бункера, смачкани и изкъртени пътеки на приемна лента и деформации по бункера, като и на двете ленти има поражения по кабелните трасета. На ищеца била поставена в началото на работната смяна задача по вярно технологично изместване на ЗС 2314, като за целта е трябвало да се направи маневра на As6300 № 282 и същият да се придвижи до оформената технологична площадка.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Посочено е в заповедта, че ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ „Неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“; чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ „Неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда“; чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ „Неизпълнение на законните нареждания на работодателя“; чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 1, 2 и 4 КТ „Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред, или определени при възникване на трудовото правоотношение“ във вр. чл. 125 КТ във вр. чл. 126, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 10 КТ. Действията на ищеца били в грубо нарушение на чл. 17 от Инструкцията по безопасност на труда при експлоатация, текущо поддържане и ремонта на багерите, претоварачите и насипообразувателите“, Раздел 4 от Правилника за вътрешния трудов ред и основни функции и задължения по длъжностна характеристика.

По този начин в заповедта за дисциплинарно наказание може да се направи извода, че е посочено в какво се състои неговото неизпълнение на трудови задължения, с които виновно да е нарушил трудовата дисциплина.

Същото е описано, като неспазване на техническите и технологичните правила при изпълнение на възложена задача за вярно технологично изместване на ЗС 2314, като за целта е трябвало да се направи маневра на Аs6300 № 282 и същият да се придвижи до оформената технологична площадка.

По повод на случилото се ищецът и въззиваем И.Б. е дал и писмено обяснения на 07.05.2021 г. /л.31 от първоинст. дело/, във връзка с искани от него обяснения от работодателя по реда на чл. 193 КТ /писмо от 28.04.2021 г. на л.30 от първоинст. дело/. Поради това съдът намира, че на ищеца са искани обясненията по реда на чл. 193 КТ във връзка с конкретния случай. Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е приел обясненията на ищеца преди да наложи дисциплинарното наказание.

Потвърждение на това е съдържанието на даденото от ищеца обяснение.

Освен посоченото, видно от оспорената заповед /виж титулната част/, в 4 същата е посочено изрично, че са взети предвид дадените от ищеца обяснения вх. № 4634/07.05.2021 г.

По същество, относно вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира следното:

За разследване на аварията изпълнителният директор на „М.М.-И.“ ЕАД е сформирал комисия, която е направила проверка и описала своите констатации в протокол вх. № 3825 от 14.04.2021 г. /л.23-29/. Комисията е дала заключение, че в случая е извършена маневра против техническите и технологичните правила, трасето не е било добре обработено за извършване на маневрата, а за аварията следва дисциплинарна отговорност да се търси от управленския, ръководния и обслужващия персонал.

В дадените до работодателя обяснения, ищецът И.Б. е посочил, че в конкретния ден ръководител участъкът бил разпоредил задачи на него и на колегата му Р.С., като на него било възложено и отговарял за направата на неработна площадка за установяването на насипообразувателя след извършване на маневрата. Ищецът е посочил също, че за придвижването на багера, състоянието на работната площадка и останалите операции по извършване на маневрата отговаря МММ на съоръжението, а той е изпълнявал възложените му конкретни задачи, нямащи връзка с маневрата на багера.

Назначена е и комисия от управителя на ответния р., която с протокол от 18.03.2021 г. /л.65-69/ е дала заключение, че са допуснати множество нарушения на нормативни актове и вътрешни актове на работодателя, като конкретно за ищеца И.Б. е посочено, че е нарушил т. 2.2 от длъжностната си характеристика - Да познава технологичните паспорти за работа на роторните багери и насипообразувателите в участъка.

По делото е прието, като писмено доказателство особено мнение от инж. М.М. с вх. № 2978 от 23.03.2021 г. /л.63-64/, дадено във връзка с протокола на комисията и констатациите в него. В особеното си мнение инж.

М.М., който е на длъжност „Ръководител участък добивна промишленост участък РТНК-2“, посочва, че за запознаването на персонала срещу подпис с паспорта за работа възложил като задача на Р.С., както и че нощната смяна В е обработвала трасето, а през деня са обработвали неработна площадка за установяване на багера с цел да не пречи на трасето на транспортьора.

Посочил е също, че трасето през деня и преди проверката редовно е било проверявано, като последно около 13,30 часа от „Директор ПТВ“, „Директор ТБ“ и „Ръководител отдел ПТО“ и те не са направили забележки и открили нередовност относно технологията.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетели очевидци на 5 аварията и отговарящи за работния процес по време на аварията.