Решение № 338 от 16.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000392 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД-гр. София, представлявано от М.В.прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор, чрез процесуален представител адв. Х. И. от САК, срещу решение № 46/19.04.2024г., поправено с решение № 55/05.06.2024г., постановени по т.д.№ 66/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Я. Г. П. от *****, ЕГН **********, иск за сумата от 37 002,95 лв., представляваща непогасено задължение за главница по Договор за банков кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2023г. до окончателното й изплащане, претендирана на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорва се изводът на съда, че ответницата Я. П. има качеството на поръчител по Договор за банков кредит № ***** г. Твърди, че съгласно АНЕКС № 6 от 18.02.2011г. Я. Г. П. е встъпила по процесния договор за кредит като съдлъжник и всички следващи анекси № № 7/08.02.2012 г., 8/30.01.2013 г., 9/07.02.2014 г., 10/09.10.2014 г., 1

11/22.02.2016 г., 12/16.03.2018 г., 13/13.06.2019 г. са подписани от нея в качеството й на съдлъжник. Излагат се още съображения за нарушение нормата на чл. 20 ЗЗД, като съдът е следвало при постановяване на решението да анализира договора и всички последващите анекси, в т.ч. да анализира предприетите действия от ответницата във всички последващи изменения на договора, в които тя се е задължила като съдлъжник и е приела всички изменения, вкл. и крайния срок на договора. Обжалваното решение страда от липсата на мотиви, което е довело до постановяването на необоснован съдебен акт, цитирайки и относима съдебна практика (решение № 13/12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2896/2019 г., II т. о., ТК; решение № 13/24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г.о.) по приложение разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и произтичащото пряко от нея задължение на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, като посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и коя е приложимата правна норма. Счита, че ищецът по делото е успял да докаже твърдяното качество на съдлъжник на ответницата Я. П. в процесните договорни отношения, както и размера и изискуемостта на претенцията.

Качеството на солидарен длъжник по договора следва и от влязлото в сила съдебно решение №58/17.06.2022г. по т.д. № 95/2021г. по описа на ДОС, потвърдено с решение№ 65/28.02.2023г. по в.т.д. № 567/2022г. на ВАпС.

Не на последно място въззивникът оспорва извода на съда за погасяване задължението на ответницата Я. Г. П. предвид издаденото Постановление за прекратяване поради събиране на цялата сума по изпълнителния титул по изпълнително дело 1405/2020г. по описа на ЧСИ Л.Т.. След влизане в сила на решение №58/17.06.2022г. по т.д. № 95/2021г. по описа на ДОС, потвърдено с решение№ 65/28.02.2023г. по в.т.д. № 567/2022г. на ВАпС, събраните от Я. П. по принудителен ред средства подлежат на възстановяване. Банката-взискател е сторнирала погасяването на сумата от 37 002,95 лв. – принудително събрана от ответницата и същата, ведно с неоснователно събраните такси по изпълнението, е възстановена по банкова сметка на Я. Г. П., което твърдение е удостоверено с представеното по делото преводно нареждане с уник.рег. № 231505751182.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира присъждане 2 на сторените в производството съдебно-деловодни разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок насрещната страна Я. Г. П., чрез адв.А., е депозирала писмен отговор, с който се изразява становище за допустимост на въззивната жалба. Оспорвайки изцяло основателността на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по всяко едно от възраженията на жалбоподателя, моли съда да остави жалбата без уважение, респ. да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът е доказан по основание, моли да не се присъжда претендираната от ищеца законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба с изложени съображения за това. Претендира присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена в рамките на преклузивния срок, от надлежната страна, чрез ненадлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Депозираната жалба и постъпилия по същата писмен отговор са редовни и надлежно администрирани.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактически и правна страна:

Настоящият спор е предшестван от следните правни действия на ищеца:

На 07.05.2020 г. банката е подала в Районен съд – Добрич заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу П.И.П. (в качеството му на поръчител), едноличен търговец П.И.П. с фирма ЕТ „ПЛАМЕН ИВАНОВ – ПИП-92“ (в качеството на съдлъжник) и Я. Г. П. (в качеството й на поръчител), за солидарно заплащане на следните суми: 164 322.44 лв., главница по договор за банков кредит, 9 906.73 лв. – лихва върху главното задължение за периода 27.07.2019г. – 09.03.2020 г., 86.66 лв. – лихва върху главното задължение за период 09.03.2020 г. – 10.03.2020 г., 63.44 лв. такси, 301.86 лв. застраховки, 528.00 лв. – нотариални такси, като в тази връзка заповедният съд е издал Заповед № 351/12.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 905/2020 г., с които осъжда горепосочените 3 лица да заплатят гореописаните суми.

Въз основа на изпълнителния лист, по искане на банката, при частен съдебен изпълнител Л.Т., рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, е образувано изп. д. № 1405/2020 г. В срока по чл. 414, ал.1 ГПК, считано от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение, Я. Г. П. е подала пред заповедния съд възражение, като съгласно указанията на съда, банката е предявила иск за установяване на вземането си, предмет на т. д. № 95/2021 г. по описа на Окръжен съд –Добрич.

С влязло в законна сила Решение № 58/17.06.2022 г. по т. д. № 95/2021 г.

Окръжен съд – Добрич е отхвърлил предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Я. Г. П. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 138, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично задължение на ответника в качеството му на поръчител по Договор за банков кредит № ***** г. по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №905/2020 г. по описа на ДРС за следните суми: 164 322.44 лв. – главница по Договор за банков кредит № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от 27.07.2019 г. до 09.03.2020 г. в размер на 9 906.73 лв.; мораторна лихва в размер на 86.66 лв. за период от 09.03.2020 г. до 10.03.2020 г.; 63.44 лв.

- такси по кредит за период от 31.07.2019г. до 10.03.2020 г.; 301.86 лв. застраховки за период от 12.08.2019 г. до 10.03.2020 г., 528.00 лв. – нотариални разноски за период от 15.01.2020 г. до 10.03.2020 г.

Решението на ОС – Добрич е потвърдено с Решение № 65/28.02.2023 год., постановено по ВТД № 567/2022 год. по описа на АС – Варна. В решаващите си мотиви въззивната инстанция е приела, че задължението на поръчителя Я. Г. П. е погасено, тъй като кредиторът не е предявил иск против длъжника в срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД. Съдът е приел още, че в производството по делото не подлежи на установяване обстоятелството дали Я. Г. П. има качеството на съдлъжник по договора за банков кредит и дължи ли изпълнение в това си качество.

Настоящият иск има различно основание и е обоснован с твърдения, че ответницата има качеството на солидарен съдлъжник по договор за банков 4 кредит от 01.06.2006 год.. Твърди се, че солидарната отговорност е възникнала по силата на Анекс № 6/18.02.2011 год. към договора за банков кредит, имащ характер на договор за встъпване в дълг. Искът е предявен на различно основание, непреклудирано от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по спора.

Следва да се отбележи и че настоящият състав не е обвързан от мотивите на влязлото в сила решение. Законът ограничава предметът на СПН до спорното право. Съдържащите се в мотивите на решението констатации относно фактите и правоотношенията, които са релевантни за спорното право, не са предмет на СПН. Мотивите на съдебния акт не се ползват със СПН.

На 01.06.2006 г. между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД (праводател на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по силата на преобразуване чрез сливане по чл. 262 ТЗ ) от една страна като кредитор и „КОДИАК“ ООД *****, ул. „Вида Димитрова“ № 33а, ЕИК 124538745 от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за банков кредит № ***** г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 165 000 лв, а кредитополучателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. Кредитът е овърдрафт и е предназначен за финансиране на оперативните разходи на кредитополучателя, като крайният срок за погасяване на заемната сума е 08.11.2028 г.

Не се спори, че кредитът е усвоен.

По делото е представен Анекс № 5/19.07.2010 год., в който ответницата Я. Г. е посочена като страна без същата да е подписала споразумението.

Страните не спорят, че соченият анекс не произвежда обвързващи третото лице правни последици и не съставлява юридически факт, пораждащ отговорността му.

На 19.07.2010 год. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и Я.

Г. П. е подписан договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е поел задължение да отговаря за задълженията на длъжника „Кодиак“ ООД, произтичащи от договора за кредит и измененията му. В съответствие със законовото правило на чл. 141, ал.1 ЗЗД договорът предвижда солидарна отговорност на поръчителя с главния длъжник. Съглашението съдържа съществените характеристики на договор по смисъла на чл. 138 и следв. ЗЗД.

С допълнителен анекс

№

1/17.02.2011

5 год. към договора за поръчителство поръчителят се е задължил спрямо кредитора с краен срок за изпълнение – 09.02.2012 год. Допълнителният анекс има правното значение на съгласие за продължаване срока за изпълнение на главното задължение, дадено от кредитора към длъжника, на основание чл. 147, ал.2 ЗЗД.

На 18.02.2011 год. е съставен анекс № 6/18.02.2011 год., в който Я. Г. е посочена като „солидарен длъжник“. В анекса е уговорено продължаване на срока за изпълнение до 09.02.2012 год. Уговорено е още, че изпълнение до посочения краен срок се дължи от кредитополучателя /чл. 1.2/. В негова тежест е още заплащането на такси /чл.2/, както и разходите за сключване и поддържане на застраховки на учредените вещни обезпечения /чл.6/.

Договорът е подписан от Я. Г. П. в качеството на солидарен длъжник.

Анекс № 6/18.02.2011 год. не съставлява договор за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД по следните съображения:

На първо място договорната квалификация "солидарен длъжник" е обща и не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора /Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/. Обозначението на страната като солидарен длъжник не насочва към промяна в начина й на задължаване на кредитора, тъй като поръчителят също е солидарно задължен с главния длъжник /чл. 141, ал.1 ЗЗД/.