Решение № 2104 от 21.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 21.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 12672 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И.М.И., срещу решение № 151048/20.06.2017 г., постановено по гр. д. № 59123/2016 г. на CPC,

III ГО, 91 състав, с което съдът е издал заповед за защита в полза на Х.А.В. и Д.М.В., срещу И.М.И. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивника е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

Изложил е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбите за защита. Претендира присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Въззиваемите страни Х.А.В. и Д.М.В., действащ чрез неговата майка и законен представител не са подали възражение срещу въззивната жалба.

За съдебно заседание страните, редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представители.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от

21.10.2016 г. Х.А.В. е поискала да се издаде заповед за защита в полза на нея и на детето Д.М.В., срещу И.М.И., с който е живяла в условия на фактическо съпружеско съжителство, за акт на домашно насилие, извършен спрямо нея и детето на 10.10.2016 г., описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени от ответника спрямо всеки от молителите.

С решение № 151048/20.06.2017 г., постановено по гр. д. № 59123/2016 г, СРС, ІІІ ГО, 91 състав е издал заповед за защита в полза на Х.А.В. и на детето Д.М.В., срещу И.М.И., като му е наложил следните мерки за защита по ЗЗДН: Да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, забранил му е да приближава на разстояние по- малко от сто метра жилището на молителите, местоработата и местата за социален отдих, за срок от 6 месеца, осъдил го е да заплати глоба в размер на 400 лв., държавна такса в размер на 80 лв. и разноски по делото в размер на 300 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът не е изготвил доклад по делото, който да отрази всички твърдения и възражения и тяхната правна квалификация, че докладът не е обявен за окончателен, че не е дал указания да се предприемат съответните действия по попълване на делото с релевантни на спора доказателства, които доводи са неоснователни. С определение от 21.10.2016 г. съдът е изложил твърденията на молителите, указал е, че страните носят доказателствена тежест по отношение на положителните факти, на които основават своите искания или възражения, указал е на молителката, че следва да установи твърденията си за соченото поведение на ответника и последиците от него за себе си и детето, произнесъл се е по доказателствените искания на молителите. В съдебно заседание, проведено на 23.01.2017 г. съдът е обявил доклада по делото.

Жалбоподателят сочи, че съдът е кредитирал свидетелските показания на сестрата на молителката, а е игнорирал свидетелските показания на неговия свидетел.

Тези доводи са неоснователни. С оглед доказване извършването на твърдяното домашно насилие, настоящия съдебен състав счита, че на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице Х.А.В., следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните физически посегателства и т. н. В случая молителят в декларацията е посочил всяко едно от тези обстоятелства и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице, тъй като не е имало свидетели-очевидци на извършеното насилие. С оглед декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, че детето Д. е присъствало на извършеното от ответника спрямо майка му насилие и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, доказано е и психическо и емоционално насилие, извършено от ответника спрямо детето.

В подкрепа основателността на молбата за защита е и представеното съдебномедицинско удостоверение № V-320/2016 г., което установява последиците от претърпяното насилие- причинените травматични увреждания, като от преценката на пострадалото лице зависи дали да се снабди с такъв документ и кога да направи това.

Правилно районния съд не е кредитирал свидетелските показания на майката на ответника, тъй като същите противоречат на всички останали, събрани в производството пред СРС доказателства.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.

При този изход на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151048/20.06.2017 г., постановено по гр. д. № 59123/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав.

ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.М.И., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.