Решение № 2797 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2797 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330101476 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Д.Я. и Ж.С. чрез пълномощник юрисконсулт П. П., е предявил против Г. В. И., ЕГН: ********** от ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 21858/ 2024 г. на ПРС, XV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 10889/ 12.10.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 348, 68 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2021 г.- 30.04.2023 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 106, 61 лева за периода 05.01.2022 г.- 16.12.2024 г., законната лихва, считано от 17.12.2024 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на ТЕ на потребители се осъществявала при публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР.

Ответникът като собственик на имот с адрес: ***, пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за 1 битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Начислената ТЕ била доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и съответните Наредби, като обектът на потребление се намирал в сграда с режим на ЕС и ТЕ се разпределяла по методиката за дялово разпределение. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 21858/ 2024 г. на ПРС, XV гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание пълномощникът на страната моли за постановяване на решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е депозирал писмен отговор, с който на първо място твърди, че искът бил недопустим, защото ОУ не можели да влязат в сила без изрично договаряне и писменото им приемане от потребителя. Посочва се, че обектът не бил оборудван с уреди за доставка на ТЕ и топла вода, а ищецът доставял ТЕ само в абонатната станция на сградата. По отношение на сградната инсталация се посочва, че с решение на ВАС била отменена методиката за начисляване на ТЕ за сградна инсталация. Отделно, съществувала и европейска директива за това, че сметките следвало да се изготвят въз основа на реално потребление и макар да не била част от българското право, тази директива имала предимство пред наредбите по ЗЕ. Изразява готовност за постигане на споразумение по спора. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание страната се явява лично и признава иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети справка за доставена до обекта на ответника топлинна енергия, както и ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди.

Предвид признанието на иска и становището на страните, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението им е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по 2 същество, изследвайки аргументите на страните.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът като собственик на топлоснабден имот е клиент на ищеца и е бил задължен да заплаща доставената до имота му и разпределена ТЕ, отдадена от сградна инсталация и цена на услугата дялово разпределение, в съответните размери.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева. Изрично пълномощникът на ищеца заявява, че не претендира по делото присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид признанието на иска.

Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10889/ 12.10.2024 г., издадена по частно гр. дело № 21858/ 2024 г. на ПРС, XV гр. с-в, Г. В.

И., ЕГН: ********** от ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:

115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Д.Я. и Ж.С. суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 348, 68 (триста четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2021 г.30.04.2023 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 106, 61 (сто и шест лева и шестдесет и една стотинки) лева за периода 05.01.2022 г.- 16.12.2024 г., законната лихва, считано от 17.12.2024 г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. В. И., ЕГН: ********** от ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Д.Я. и Ж.С. разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 75 (седемдесет и пет) лева- внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от 3 връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4