Определение № 379 от 26.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Частно наказателно дело № 20261100200385 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.69а, ал.3 от НПК.

Образувано е по депозирана жалба от адв. М.Л. – САК, защитник на М.

П. Т., ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 513 ЗМТ 11368/2024г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №22568/2024г. по описа на СГП, срещу Постановление от 17.12.2025г. на прокурор при СГП, с което е отнето временно, на основание чл.69а, ал.1 от НПК, свидетелството за управление на МПС на обвиняемия по посоченото досъдебно производство.

В жалбата се излагат доводи, че прокурорското постановление е немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, че от съдържанието на прокурорския акт не могат да бъдат изведени съображенията за налагане на процесната мярка, което от своя страна лишава съда от възможност да извърши контрол. Изтъква се, че при определяне на мярката за процесуална принуда не са съобразени безупречното процесуално поведение на обвиняемия, както и обстоятелството, че същият е професионален шофьор и чрез управлението на МПС издържа семейството си.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимно лице с изявен правен интерес.

Разгледана по същество, същата е основателна.

1

С постановление от 17.12.2025 г. (предявено на 05.01.2026 г.) М. П. Т. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 513 ЗМТ 11368/2024 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 22568/2024 г. по описа на СГП, за това, че на 02.12.2024 г., около 10:20 часа, в гр. София, ул.

„Околовръстен път“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1224Л“ с рег. № ****, с посока на движение от село Войнеговци към село Локорско и в района на около 100 метра преди разклона за село Локорско, нарушил правилата за движение, установени в следните разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: чл.6 „Участниците в движението съобразяват своето поведение ….. с пътните знаци….. с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, повисока от означената“ до 50 км; чл.20, ал. 1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.“, като не се е съобразил с характера и интензивността на движението – движещият се насрещно на него, в неговата пътна лента лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с рег. № ****, управляван от лицето Т.Х.И. с ЕГН **********, при което М. П. Т. не е реагирал своевременно със спирачната система на товарния автомобил и реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил с предната си част, предната част на лек автомобил марка „Сеат“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Х.И., която е починала на място – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.

С постановление на СГП от същата дата – 17.12.2025 г. (връчено на 2

05.01.2026 г.) било отнето временно свидетелството за управление на МПС на обвиняемия М. П. Т. (до приключване на наказателното производство).

В обстоятелствената част на постановлението е посочено, че са налице предпоставките на чл.69а, ал.1 от НПК, тъй като описаното деяние е престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от особената част на Наказателния кодекс на Република България и в резултат на него е причинена смърт на едно лице, както и че са нарушени правилата на ЗДвП, с които се уреждат обществените отношения, свързани с безопасното придвижване предимно по пътищата, предназначени за обществено ползване.

При така изложеното съдът намира, че действително в конкретния случай са налице формалните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.69а от НПК, според които, когато обвиняемият е привлечен за престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от особената част на Наказателния кодекс, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда, какъвто е настоящият случай, както и за престъпление по чл.325, ал.3 от НК, прокурорът може да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл.37, ал.1, т.7 от Наказателния кодекс. Само наличието на формалните предпоставки обаче, не освобождава органа издаващ постановлението да изложи мотиви. Постановлението, с което е наложена мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемия Т., не достатъчно мотивирано, доколкото, макар и лаконично, е изразена преценката на прокурора, че ограничението е поради наличието на законовата предпоставка за това по чл.69а, ал.1 от НПК, като необходимостта от налагането е обоснована единствено с характера и тежестта на повдигнатото обвинение.

В настоящото производство съдът дължи проверка за наличието на формалните основания за вземане на съответния вид мярка за процесуална принуда, посочен в чл.69а, ал.1 от НПК, което обаче не изключва от обхвата на извършената проверка общите основания за вземане на мярка за процесуална принуда – обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към вменената му престъпна деятелност, обосноваване на преследваната с нея цел, която в конкретния случай е да се предотврати възможността обвиняемият да извърши друго престъпление по транспорта, тъй като нито една мярка не може да бъде самоцелна. Изводите на съда може да се основават на 3 представените пред него доказателства, на поведението на обвиняемия по време на извършването на престъплението, на механизма на извършване на деянието, на наличието на множество санкции за извършени административни нарушения по ЗДвП, като за последното не са ангажирани доказателства от страна на обвинението.

Съдът намира, че и в производството по чл.69а от НПК следва да се преценява наличието или липсата на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към вменената му престъпна деятелност. Този извод се следва и от систематическото място на сочената разпоредба – чл.69а от НПК, която е в раздел втори от глава седма на НПК, озаглавен „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“, т.к. с всяка една от тях е предвидено лицето да търпи ограничения. В подкрепа на последното е и ТР 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, досежно чл.72 ал.1 от НПК, находящ се в същия раздел и глава на НПК.

Неоснователно прокурорът се е възползвал от възможността да ограничи обвиняемия Т., като временно му отнеме правото да управлява МПС, само поради тежестта на повдигнато обвинение. В случая нуждата от временното отнемане на свидетелството за управление на М. Т. не може да бъде обусловена само от това обстоятелство, защото определящо е не само тежестта на обвинението, а степента на обществената опасност на конкретното деяние, като в случая тя не е завишена. Освен това същественото е, че обвиняемият Т. е привлечен да отговаря за смърт, причинена по непредпазливост, като от материалите по делото се установява, че не е употребявал алкохол или други упойващи вещества, самият той непосредствено след инцидента е спрял управляваният от него камион, подал е сигнал на тел.112 и е съдействал на органите на разследването.

Нещо повече, независимо, че настоящият съдебния състав не е обвързан от становището на съда разгледал мярката за неотклонение – взета „парична гаранция“ на ДП с постановление за привличане на обвиняем от 17.12.2025 г. и обжалвана по реда на чл.61 ал.3 от НПК – /станало служебно известно посредством ЕИСС/, то споделя доводите, че по досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, от които да се изведе извод, че обвиняемия Т. е автор на престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, т.к. обоснованото предположение относно 4 авторството на деянието е разколебано. Успоредно с отсъствието на другите предпоставки е отменил взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000,00 лева, и е намерил, че по отношение на обвиняемия Т. не следва, на настоящия етап, да се взема мярка за неотклонение.

В подкрепа на горното, при съвкупния преглед на доказателствата по делото в приложената автотехническа експертиза, като причина за настъпване на ПТП вещите лица са посочили „неправилните субективни действия на водачката на лекия автомобил /навлизане в лентата за насрещно движение/.

В обобщение, съдът приема, че не е налице необходимост от временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на обвиняемия М. П. Т., поради което и процесното постановление от 17.12.2026 г. следва да бъде отменено, а жалбата срещу него бъде уважена, като основателна.

По изложените съображения и на основание чл.69а, ал.4 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 17.12.2025 г. на прокурор при СГП, с което на основание чл.69а, ал.1 от НПК, е отнето временно (до приключване на наказателното производство), свидетелството за управление на МПС на М. П.

Т., ЕГН:********** - обвиняем по ДП № 513 ЗМТ 11368/2024г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №22568/2024г. по описа на СГП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5