Решение № 1600 от 24.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1600 гр. Плевен, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430101582 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез *** - *** адрес:

*** против „***“ ЕООД, ЕИК*** седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди следното : срещу ищцата е издадена Заповед за изпълнение №***/*** г. на основание чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***/20***г. по описа на РС - ***, с която е разпоредено да да заплати на кредитора „***“ АД - ***, ЕИК***, следните суми: 2749,36 лв. - главница; 842,70 лв. -договорна лихва от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; 76,57 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2014 г. до окончателното и изплащане; 73,37лв. - държавна такса за производството;

300,07лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Издаден е изпълнителен лист на същата дата - ***г.

Образувано е изпълнително дело №*** по описа на ***, рег.№ *** КЧСИ, район на действие - ОС-***. С постановление изх.№***/***г. делото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК (поради перемпция), като изрично е отбелязано, че „в периода от 14.01.2016г. до 29.01.2018г. не са 1 извършвани изпълнителни действия. Твърди се, че последното изпълнително действие е извършено на дата 14.01.2016г. С констативен протокол от дата ***г., *** е удостоверил описаните факти по ИД №***, както и че същото е предадено за унищожаване - чл.5 ал.5 т.1, вр. ал.7 от Наредба №4/06.02.2006г. за служебния архив на ***.

С молба от дата 20.01.2025 г. е образувано ново ИД №*** по описа на ***, рег. № *** КЧСИ, на същото изпълнително основание - ИЛ от дата ***г., издаден по ЧГД №***/20***г. - ***-ти състав, по описа на РС-***, от взискателят „***“ ЕООД, ЕИК ***, на който предходният взискател „***“ АД е прехвърлил вземането си чрез договор за цесия, сключен между страните на дата ***г. От запорно съобщение с изх.№***/ ***г. е видно, че общият размер на задължението възлиза на общата сума в размер на 8577 лв., която включва олихвяема, неолихвяема сума и такса по Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ. С молбата се претендира също и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че Т. И. К., ЕГН**********, адрес: *** не дължи на „***“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление:, ***, сумата в размер на общо 8577 лв., представляваща главница, законна лихва, лихва за забава и такса към ***, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. по ИД №*** по описа на ***, рег.№*** КЧСИ, поради изтекла погасителна давност за вземането.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор, с който са изложени твърдения за недопустимост на част от иска, респ. за неоснователност.

В о.с.з. ищцата се явява и се се предсатвлява от ***., която поддържа иска.

В о.с.з. не се явява представител на ответната страна.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от приетите доказателства по делото, че по образуваното ч.гр.д. № ***/20***год. по описа на *** е издаден 2

Изпълнителен лист на ***год. в полза на ***АД-*** срещу ищцата за сумите : 2749,36 лв. - главница; 842,70 лв. -договорна лихва от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; 76,57 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2014 г. до окончателното и изплащане; 73,37лв. - държавна такса за производството; 300,07лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че кредиторът *** АД-*** е образувал изпълнително дело № ***/20*** год. по описа на ***, което с Постановление от ***год. /приложено по делото на л.5/ е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В същото е отразено, че в периода от 14.01.2016год. до 29.01.2018год. не са извършвани изпълнителни действия.

Страните не спорят, че постановлението е влязло в сила. Не е спорно,а това се установява и от приложеното по делото копие, че на 20.01.2025год. въз основа на същото изпълнително основание е образувано второ изпълнително дело по описа на *** - №***/20***год., по молба на взискателя *** ЕООД-***. В тази връзка не се спори,че вземането, по което длъжник е ищцата е прехвърлено надлежно с договор за цесия от първоначалния взискател на последващия-сега ответна страна в процеса.

Съдът приема за изцяло състоятелни изложените от ищцата в исковата молба твърдения за това, че вземането на кредитора е погасено по давност.

Дали от последното изпълнително действие, дали от влизане в сила на постановлението за прекратяване на първото изпълнително дело, е изтекъл срок повече от 5 години към момента на образуване на второто изпълнително дело по описа на ***. Когато в продължение на две години от образуването на делото не са извършени валидни изпълнителни действия, от този момент, с изтичането на двегодишен преклузивен срок и на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, без значение кога точно съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на производството по изпълнителното дело.Това е така, т.к. прекратяването настъпва по силата на закона и независимо от това дали такъв акт ще бъзе постановен от *** или не. Без значение е и спирането на давността от 13.03.2020год. до 20.05.2020год., т.к. второто изпълнително дело е образувано на 20.01.2025год.

При това положение искът е основателен и доказан за сумите, за които е 3 издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. №***/20***год. по описа на ***.

За сумата, явяваща се разлика от недължимата по посочения Изпълнителен лист сума в общ размер 4042,07лв. до посочената в петитума на исковата молба сума от 8577лв., искът се явява недопустим, т.к. тези разноски са предмет на обжалване в производство по обжалване на действията на съдебните изпълнители и не могат да са предмет на иск с правно основание чл.439 от ГПК. В тази част производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковата претенция.

По отношение разноските по делото : на първо място следва да се отбележи, че е направено възражение от страна на ответника за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар на пълномощника на ищцата. Предвид предмета на делото, проведеното само едно о.с.з., както и предвид липсата на данни в представеното пълномощно/л.6 от делото/ определеният първоначален хонорар да е заплатен. Такова отбелязване липсва, то адвокатският хонорар на пълномощника на ищцата следва да бъде определен в размер на 400лв. Ответната страна не е претендирала заплащане на юрисконсултско възнаграждение. При това положение и при съобразяване изхода на делото, с оглед частичната основателност на исковата претенция, следва да се присъдят разноски на ищцата за адвокат в размер 188,51лв. съразмерно уважената част на иска.

В полза на ищцата следва да се присъди държавна такса съобразно уважения размер на иска – 161,68лв., както и разноски в размер 27лв., направени по сметка на ***.

Вод ен от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК в отношенията между Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, с пълномощник *** – ***, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: ***, че Т. И. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК*** следните суми : 2749,36лв. - главница; 842,70лв. -договорна лихва от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; 76,57лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 07.05.2012г. до 18.02.2014г.; законна лихва върху главницата, 4 считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2014 г. до окончателното и изплащане; 73,37лв. - държавна такса за производството; 300,07лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от ***год. по ч.гр.д. № ***/20***год. по опииса на *** районен съд, и за събирането на които е образувано изпълнително дело №***/20*** год. по описа на *** с район на действие ОС-***, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим иска в частта, касаеща претенцията за разликата от признатата като недължима сума в общ размер 4042,07лв. до 8577лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, с пълномощник *** – ***, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: ***, разноски по делото съразмерно уважената част на иска – разноски за адвокатско възнаграждение 188,51лв., държавна такса съобразно уважения размер на иска – 161,68лв., както и разноски в размер 27лв., напарвени по сметка на ***.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5