Решение № 277 от 14.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502841 по описа за 2022 година при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ищците С. Х.

А. и Д. А. В. чрез адв. Н. М. и ответника в първоинстанционното производство „К и Х застраховане“ АД (K&H Insurance) чрез адв. Т. Б. срещу решение 261125 от 30.03.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 18 състав по гр.д. 10635/2018 г., с което ответникът е осъден на основание Раздел 28 от Закон LXII от 2009 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС на Унгария да заплати на всяка от ищците по 107 194 лева обезщетение за претърпените болки и страдания по повод смъртта на А. В. А., починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2015 г. в Република Унгария, на магистрала М5, извън населено място Оча, в участък 28 км + 340 м., причинено виновно от И. К., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете до претендираните размери от по 180 000 лева.

Ищците обжалват решението в отхвърлителната част с твърдението, че съдът неправилно е съобразил критериите за определяне на обезщетението.

Ответникът обжалва решението в осъдителната му част, като поддържа, че платеното извънсъдебно обезщетение от по 22806 лева за всяка ищца е в съответствие с унгарското право и застрахователна практика и съдът неправилно е приел справедливо обезщетение от 130 000 лева.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания от страните.

Първоинстанционият съд е събрал служебно чрез съдебна поръчка информация за унгарското материално право по въпроса какъв е кръгът на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт в резултат на ПТП. Настоящият съд е събрал служебно чрез европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела информация за съдебната практика на унгарските съдилища по въпроса какви са критериите при определяне на 1 обезщетението за неимуществени вреди на роднини при смърт на пострадал при ПТП към 09.06.2015 г. Настоящият състав е изискал информация относно унгарското право и от СГС Първо ГО, 23 състав по гр.д. 14120/2017 г. и от Софийски градски съд, Първо ГО, 13 състав по гр. д. № 9838/2018 г.

Ответникът в производството чрез процесуалния си представител е представил във въззивното производство решение на Върховния съд на Унгария, решение на Столичен Апелативен съд и решение на Апелативен съд – Печ по искове за неимуществени вреди от смърт на близък при ПТП.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си. В писмена защита процесуалният представител на ищците допълва аргументите от въззивната си жалба и отговора.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред настоящия съд не е спорно основанието за носене на отговорност от ответника поради извънсъдебното плащане, не е спорно, че ищците са претърпели вреди от смъртта на своя съпруг и баща. Спорно е какво е дължимото обезщетение в размера между платения доброволно и търсения от ищците.

Компетентността на българския съд, за която въззивният съд следи служебно, се определя от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 12.01.2015 г. Съгласно чл. 13 т. 2 във връзка с чл. 11 , ал. 1 б. „б“ и чл. 12 по отношение на застраховка за отговорност срещу застрахователя може да бъде предявен иск в съдилищата по местоживеене на ищеца или по настъпване на вредоносното събитие. Пътният инцидент е настъпил в Република Унгария, ищците са с местоживеене в България, а ответникът-застраховател е с адрес по регистрация в Унгария.

Съгласно мотивите към решения по преюдициални запитвания на Съда на ЕО, втори състав, в решения от 24.10.2013 г. по дело № C 22/12 и дело № С-277/2012 (т. 6 и т. 36) при искове срещу застраховател за обезщетения на непреки жертви на ПТП приложим е Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения - Регламент Рим II. Съгласно общия текст на чл. 4, ал.1 от Регламент Рим II приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт (lex loci damni). Съгласно мотивите към решението на Съда от 21. 01. 2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на ЕС, т. 54 задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение следователно произтича от едно договорно задължение, поради което приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения „Рим І”. Според чл.7 от Регламент Рим I застрахователният договор се урежда от правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на договора, а съгласно чл. 7, пар. 6 от регламента „държава-членка, където е разположен рискът” означава държавата – членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид. В случая договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен за водачи на МПС с регистрация в Унгария и с действие в Унгария.

Търсенето на друга привръзка в настоящия случай обаче би имало смисъл, ако приложимото право, определено съгласно Регламент Рим І, е различно от определеното съгласно Регламент Рим II. Съгласно чл. 18 от Регламент Рим II увреденото лице може да предяви иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към 2 застрахователния договор право предвижда това.

Приложимото право към случая е унгарският Закон LXII от 2009 г. за задължителната застраховка „Гражданска отговорност", правилно определен от първоинстанционния съд.

Според § 1, точна а) от Закон LXII от 2009 г. за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" (по-нататък за краткост: ЗЗГО), силата на закона се простира върху „държателите на всички превозни средства, базирани в Унгария, по-нататък върху собствениците на превозни средства, базирани в други страни- членки - ако мястото им на предназначение в друга страна-членка е Унгария, както и върху сключените от тях застрахователни договори по задължителната застраховка „Гражданска отговорност", респективно - по смисъла на точка б) - върху условията за влизане на територията на Унгария на превозни средства, базирани в чужбина, респективно върху условията за участието им в движението на територията на Унгария."

Според § 3/А от ЗЗГО „при прилагането на закона, под вреда и обезщетение следва да се разбира и нарушението на личностното право и обезщетението за нанесена неимуществена вреда, които стоят в основата на иска за обезщетение за нанесена неимуществена вреда." Обезщетението за нанесена вреда, като обезщетение за неимуществена вреда, е регламентирано в Закон V от 2013 г. за Гражданския кодекс (по-нататък за краткост: ГК) в частта, разглеждаща нарушенията на личностните права.

Този въпрос е уреден в § 8, алинея (1) от Закон CLXXVII от 2013 г. относно преходните и упълномощаващи разпоредби, свързани с влизането в сила на Закон V от 2013 г. за Гражданския кодекс, като съгласно него разпоредбите за нарушенията на личностните права следва да се прилагат за нарушения, извършени след влизане в сила на ГК.

Предвид това, че Гражданският кодекс е в сила от 15 март 2014 г., близките на загиналото в пътнотранспортното произшествие лице имат право да внесат иск за обезщетение за накърнени личностни права вместо иск за неимуществени вреди. В съответствие с § 2:42, алинея (1) от Гражданския кодекс „всеки човек има право, в рамките на закона и като зачита правата на другите, да упражнява свободно личностните си права, и по-специално правото си на личен, семеен живот и дом, да поддържа отношения - по какъвто и да било начин и с каквито и да е средства - с другите, както и на зачитане на доброто му име, като никой няма право да го възпрепятства в това."

Според § 2:52, алинея (2) от Гражданския кодекс "за условията за задължаване за плащането на обезщетението за накърнено личностно право, - особено за определянето на лицето, длъжно да плати обезщетението, и за начина на освобождаване - трябва да прилагат нормативите за отговорността за обезщетяване с това, че за правото на обезщетение за накърнено личностно право, освен факта на нарушение на правото, не е необходимо доказване на настъпването на други неблагоприятни положения".

Според § 2:52, алинея (3) от Гражданския кодекс "размера на обезщетението за накърнено личностно право, предвид обстоятелствата по случая - тежест на правонарушението, рецидивен характер на провинението, степен на укоримост, въздействие на правонарушението върху пострадалия и неговата среда - съдът определя в една обща сума." В съответствие с гореизложеното, следователно Гражданският кодекс е въвел правната институция обезщетение за накърнено личностно право за санкциониране на неимуществените последствия от правонарушението с парично удовлетворение на пострадалия. Гражданският кодекс третира обезщетението за понесено страдание основно като институт в защита на личностните права, като го извежда над правилата за обезщетение. По смисъла на § 2:43, точка а) от ГК, под нарушение на личностните права, следва да се разбира особено посегателството върху живота, физическата цялост и здравето на индивида. Този, на когото са нарушени личностните права, може да предяви претенции за обезщетение за накърнено личностно право за причинените му неимуществени вреди [ГК § 2:52, алинея (1)].

Член 15, букви а), б) и в) от посочения регламент определят, че обхватът на приложимото към извъндоговорни задължения право включва: основанието и границите на отговорността;

3 основанията за освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на отговорността; наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение. Не е налице хипотезата на член 16 от Регламент „Рим II", допускаща прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, 6 независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право. Доколкото понятието „особени повелителни норми" в тази разпоредба не е определено, следва да се приеме определението в член 9, параграф 1 от Регламент „Рим I" на особените повелителни норми като норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, такива като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те да са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно този регламент. Тъй като изискването за последователност при прилагането на регламентите „Рим I" и „Рим II" (решение от 21 януари 2016 г., ERGO Insurance и Gjensidige Baltic, C359/14 и C-475/14, EU:C:2016:40, т. 43) е стремеж към възможно най-голяма хармонизация на тълкуването на функционално идентични понятия, използвани в двата регламента, следва да се приеме, че понятието „особени повелителни норми" по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II" съответства на определението за особени повелителни норми по смисъла на член 9 от Регламент „Рим I”. Изключението във връзка със съществуването на „особена повелителна норма" по смисъла на законодателството на съответната държава членка трябва да бъде тълкувано стриктно (решение от 17 октомври 2013 г., Unamar, C-184/12, EU:C:2013:663, т. 49). За да бъдат преценени като „особена повелителна норма" на националното право и да заместят определеното в регламента приложимо право, правилата трябва да защитават съществен интерес за държавата; да имат такова значение в националния правен ред, че да обосновават изключението от приложимото право, определено съгласно член 4 от този регламент. За да се приложат правилата за обезщетяване на неимуществени вреди според българския закон, а не на приложимия унгарски закон, трябва да се установят особено важни причини като явно накърняване на правото на обезщетение от непозволено увреждане в резултат от прилагането на унгарското право. В случая унгарското право предвижда обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на родственик, поради което не са накърнени правата на ищците да получат обезщетения, затова за определянето на конкретните размери следва да се приложи унгарското право.