Решение № 496 от 22.06.2023, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 496 от 22.06.2023 г., гр. Х.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Х., в открито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА при участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа адм. дело № 221/2023 г. по описа на

Административен съд – Х., докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Виза за проектиране на клуб за делови и бизнес срещи на 1 етаж, с височина до 4 м.

ПЗ ≤ 80 %, озел. ≥ 20 %, кинт – 2,5, издадена на 26.10.2022 г., обективирана в Комбинирана скица за проектиране № 905 от 25.10.2022 г. на урегулиран поземлен имот І, кв. 5Б по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор 77181.12.***, *** и *** по КК на гр. Х..

Мотивира наличието на правен интерес, тъй като жалбата била подадена от собственик на съседен поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Х. на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 140, ал. 3, изр. Второ ЗУТ. Имотът на жалбоподателя бил непосредствено засегнат, тъй като с визата за проектиране било предвидено застрояване по вътрешната имотна граница. Моли визата за проектиране да бъде отменена като издадена от некомпетентен орган, с липсващи реквизити, при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.

Посочено е, че в поземлен имот с идентификатор ***, стопанисван от Областно пътно управление /ОПУ/ – Х., специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, са построени следните сгради – административна сграда на РПС – Х., работилница, навес и склад, който имот е актуван с акт за държавна собственост /АДС/, като допълва, че предвид влязлата в сила КК тече процедура по издаване на нов АДС. С оспорената виза за проектиране върху общински имот в УПИ І, кв. 5Б по ПУП-ПРЗ Х., ПИ 77181.12.*** по КККР на гр. Х. ще се реализира строителство на клуб за делови и бизнес срещи, като новостроящата се сграда ще се строи на „калкан“ със сграда с идентификатор *** по КК на гр. Х.. Сграда с идентификатор *** /предназначение – склад с 4 клетки/ е построена през 1935 г., като съгласно КК е отразена като „масивна сграда“, но всъщност представлява дървена конструкция – с дървен гредоред, състоящ се от дървени греди и дървени колони. Дървените греди, носещи покрива /с метална обшивка/, се подпират с дървените колони взаимно. В югозападната страна на сградата, външната стена, към която е предвиден новият строеж, е кирпичена. При евентуално строителство съществува сериозна опасност от увреждане на стената, като складът, който представлява паянтова сграда, би се срутил. Моли оспорената виза да бъде отменена.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, редовно призован, не се представлява. В писмено становище излага подробни съображения за отмяна на акта, като претендира и разноски. В молбата, с която отстранява нередовностите на жалбата, посочва, че визата не съдържа имената, качеството на издателя й, респ. органа, който я е издал /чл. 140, ал. 7 ЗУТ/. Сочи също, че визата била издадена при неспазване изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в липса на реквизити – допустими височини, плътност и интензивност на застрояването, правно основание за издаването на визата. В графичната част на визата не били нанесени линии на застрояването, а в текстовата й част не били отразени градоустройствените показатели, които трябва да се спазят. Липсвало съгласие на собственика на съседния имот.

Ответникът - Главен архитект на община

Х., редовно призован, се явява лично. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Посочва, че жалбоподателят има построена сграда по границата на целия имот от 1932 г. - 1933 г. Уточнява, че има и друга сграда, която е долепена до нея - лекарски кабинет, и, че тази сграда всъщност е на границата на имота /около 10 см. регулационната линия минава извън сградата/. При това сградата, която се застроява със собствена конструкция, не можело по никакъв начин да пречи на съседната сграда.

Сградата била на един етаж, което означавало, че няма много големи основи и натоварвания, които да влошат условията на съществуване на другата сграда. Сочи, че случаят представлява строителство на сгради на калкан, като построяването на сградата със собствени основи е без да се влиза във владеенето на имота на жалбоподателя. Акцентира, че има още една сграда, построена на един етаж, която не е оказала въздействие върху сградата на жалбоподателя, представляваща навес.

Допълва, че визите за проектиране се отразяват на скица, като всъщност представляват текстовата част, съдържащо при какви условия трябва да се изпълни проектирането на новата сграда – етажност, параметри на градоустройството и т.н. Визата за проектиране била издадена на основание чл. 140 от ЗУТ.

Депозирано е писмено становище, в което излага съображения относно неоснователността на жалбата. Посочва, че при проектиране на сграда, предвидена за застрояване „на калкан“, същата следва да е със самостоятелна конструкция, която не засяга съществуващата сграда в имота на жалбоподателя. Твърди, че изграждането на сгради „на калкан“ с така зададените стойности в атакуваната виза за проектиране, укрепват съществуващите постройки в съседен имот.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Х., като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от АДС /частна/ № 2060 от

26.01.2000 г. на областен управител - Х. са предоставени права на ГУП „Пътно управление“, гр. Х., върху недвижим имот XIX-810, кв. 5, със съседи ул. „С. п.“, ул. „Г. Ж.“, бул. „Б.“ и парцел ХХ-811, със земя – 2070 кв. м., в който са построени през 1935 г. следните сгради – работилница, склад и навес, а през 1927 г. – административна сграда.

Представена е скица на поземлен имот от 12.01.2023 г., издадена от СГКК – гр. Х., който имот с идентификатор ***, с номер по предходен план – 810, кв. 5, парцел XIX, е със собственик по КРНИ – държавата чрез МРРБ, АПИ. Представена е и скица на сграда от 16.01.2023 г., издадена от СГКК – гр. Х., с идентификатор ***, намираща се в посочения поземлен имот, с предназначение – складова база, склад, със собственик по КРНИ – държавата чрез МРРБ, АПИ.

По заявление от 24.10.2022 г. на Сдружение

„Бизнесът за Х.“, към което са представени договор за учредено възмездно право на строеж в поземлен имот общинска собственост, сключен с Община Х. на 21.10.2022 г. и Комбинирана скица за проектиране № 905 от 25.10.2022 г. на урегулиран поземлен имот І, кв. 5Б по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор 77181.12.***, *** и *** по КК на гр. Х., в последната е обективирана издадената на 26.10.2022 г. „Виза за проектиране на клуб за делови и бизнес срещи на 1 етаж, с височина до 4 м. ПЗ ≤ 80 %, озел. ≥ 20 %, кинт – 2,5“.

За издаването на визата за проектиране е съобщено на ОПУ – Х. на 13.02.2023 г.

Административен съд - Х., при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и го засяга неблагоприятно, вкл. и доколкото имотът на жалбоподателя - частна държавна собственост /чрез МРРБ – АПИ/, е непосредствено засегнат като съседен и съгласно визата за проектиране се създава свързано застрояване между този имот и имотите, за които е издадена визата /чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ/.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 168, ал.

1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

„При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.

„Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл.

146, т. 5 АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт“ /решение № 5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3923/18.03.2019 г. по адм. дело № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение/.

В заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има две значения – в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл.