Определение № 2789 от 09.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2789 гр. София, 09.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002901311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Росина Ойл І“ ЕООД /н/, чрез с.а И. М. срещу решение № 136 от 08.12.2025г. по в.т.д.№ 62/2025г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 75/2023г. на ОС Велико Търново за отхвърляне на иска, предявен срещу „Транс Ер“ ЕООД, гр. Присово за осъждането му да заплати на основание чл.59 ЗЗД на масата на несъстоятелността сумата 125 383.06 лв., ведно със законната лихва, с която ответникът се е обогатил за сметка на дружеството в несъстоятелност.

Срещу същото решение в частта, с която са обявени за недействителни на основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Росина Ойл І“ ЕООД /н/, споразуменията от 28.10.2019г. към пет договора за финансов лизинг, сключени с „УниКредит лизинг“ ЕАД на 07.07.2015г., 10.02.2016г., 05.10.2016г., 10.03.2017г. и 12.07.2017г., по силата на които споразумения „Росина Ойл І“ ЕООД /н/ прехвърля на ответника „Транс Ер“ ЕООД правата си на лизингополучател по тези лизингови договори, е постъпила насрещна касационна жалба от ответника „Транс Ер“ЕООД.

В касационната жалба на „Росина Ойл І“ ЕООД /н/ са изложени доводи за неправилност на решението на апелативния съд в частта по иска по чл.59 ЗЗД на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване уважаването на претенцията. Според обжалващата страна, е налице 1 противоречие в мотивите на съдебния акт, тъй като е приет увреждащ характер на споразуменията, произтичащ от липсата на възмездяване на първоначалния лизингополучател със заплатените от него встъпителни/авансови вноски - част от покупната цена на лизинговия актив по договора за финансов лизинг, който той не е придобил, а от друга страна е счетено, че не е налице неоснователно обедняване на несъстоятелното дружество. Възразява се, че след като апелативният съд е приел, че на връщане подлежи само заплатената встъпителна вноска за закупуване на лизинговия актив, то съдът е следвало да присъди на ищеца тази сума, а не да отхвърли изцяло иска за претендираното имуществено изравняване.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните в защитните тези, като при това обсъди събраните по делото доказателства, представяйки преценката си относно това, кои сделки са предмет на иска, цената на сделките, кои са страните по атакуваните сделки, при положение, че е уважен искът по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, по който безспорно е установено наличието на сделки, увреждащи кредиторите, но е отхвърлил иска по чл.59 ЗЗД, който обективира размера на увреждането и който размер следва да се търси от ответниците по увреждащата сделка? като разрешен в противоречие с практиката на ВКС - чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за „развитието на правото“. Страната се позовава и на ППВС №1/1953г., на т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и на т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2/ „Наличието на уважен иск по чл.647 , ал.1, т.6 ТЗ, установява ли безспорно наличието на връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта, в случая процесните сделки, за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД? “ Твърди се, че въззивният акт е в противоречие с т . 5 на ППВС №1 от 28.05.1979г., съгласно която, необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта.

3/ „Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл.59 ЗЗД, след като е 2 уважил иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, да установи вида на процесните сделки, като определи дали същите представляват договори за оперативен лизинг или договори за финансов лизинг? При установяване на обстоятелството, че са налице договори за финансов лизинг, където липсва клауза за сублизинг, как следва да бъде изчислена сумата, с която второто дружество се е обогатило за сметка на първото - дали с всички платени вноски, или само със заплатените авансови вноски“, поставен в хипотезата като „от значение за точното прилагане на закона“и същевременно се твърди, че при постановяване на решението в „тази част“ е налице очевидна неправилност.

В писмен отговор „Транс Ер“ ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването по касационната жалба на с.а, както и оспорва основателността й.

Постъпил е и писмен отговор от с.а на „Росина ойл І“ ЕООД /н/ срещу основателността на насрещната касационна жалба и срещу искането за допускане на касационно обжалване по нея.

Отговор по чл.287,ал.1 ГПК не е постъпил от ответника „Росина ойл І“ ЕООД /н/ и от третото лице помагач „Уникредит лизинг“.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от ищеца и от ответника „Транс Ер“ ЕООД срещу първоинстанционното решение съответно за отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД и срещу уважаването на иска по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ.

Приела е за безспорно сключването на 28.10.2019г. на пет тристранни споразумения между „Росина Ойл I“ ЕООД, „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „Транс Ер“ ЕООД, с които лизингополучателят „Росина Ойл I“ ЕООД прехвърля правата си по лизингови договори с № 125399/12.07.2017г.; № 123955/10.03.2017г.; № 119624/10.02.2016г.; № 117348/07.07.2015г.; № 122345/05.10.2016г. на поемателя „Транс Ер“ ЕООД съответно за сумите от 24 000 лв., 31 446 лв., 10 800 лв., 24 000 лв. и 12 000 лв. като последните две дружества имат за управители лица в родствена връзка - баща и син. По възраженията във въззивната жалба на „Транс Ер“ е изложено, че съпоставката между престациите по споразуменията сочи, че те притежават увреждащ характер, тъй като длъжникът „Росина Ойл I“ ЕООД прехвърля правата си по пет договора за финансов лизинг, включващи правото на 3 ползване и правото на придобИ.е на собствеността върху лизинговите вещи; лизингополучателят е заплатил дължимите към датата на процесните сделки лизингови вноски, съставляващи възнаграждение за ползването и амортизацията на лизинговите вещи, но е заплатил и авансови (встъпителни) вноски, които имат характера на самоучастие в придобивната стойност на активите. Счетено е, че заместващият лизингополучател е заплатил суми, съответни на „остатъчните плащания по договорите за лизинг“, но сключените сделки не предвиждат възмездяване за платените съобразно договорите встъпителни вноски, които са част от лизинговата стойност на вещите с оглед предвидената опция за придобИ.е на собствеността върху тях.

Възприето е, че в този смисъл е налице нееквивалентност на престациите, обуславяща извод за увреждащ характер на сделките спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността. Даден е отговор, че в хипотезата чл. 647, ал. 1, т.

6 ТЗ не е необходимо увреждането да е съществено и доводите в жалбата на на „Транс Ер“ ЕООД са счетени за неоснователни.

По иска по чл.59,ал.1 ЗЗД е установено, че „Росина Ойл І“ ЕООД /н/ чрез с.а претендира сумата от 125 383.06 лв., която е формирана като разлика между стойността, заплатена за лизинговото имущество от страна на „Росина Ойл І“ ЕООД към момента на сключване на споразуменията и стойността, заплатена от „Транс Ер“ ЕООД на „Росина Ойл І“ по процесните допълнителни споразумения за прехвърляне на лизинговите права по договорите, а твърдението е, че с тази разлика дружеството - поемател на правата на лизингополучател по лизинговите правоотношения, се е обогатило за сметка на ищцовото дружество.

Мотивирано е, че така заявената претенция е неоснователна независимо от извода за уважаване на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Изложени са съображенията, че искането за присъждането на разликата между стойността на имуществото, предмет на лизинговите правоотношения във вида, в който е предявена, не държи сметка за характера и особеностите на лизинговия договор, тъй като при формирането на претенцията са отчетени сумите, заплатени от лизингополучателя „Росина Ойл I“ ЕООД под формата на лизингови вноски, като е пресметната разликата между сбора от всички вноски, заплатени от лизингополучателя и сумите, заплатени от поемателя по лизинговите правоотношения, съобразени с „остатъчната стойност на лизинговите плащания“. Изложено е, че лизинговите вноски представляват 4 изплащане на стойността на вещта, предмет на договора за лизинг, но под формата на възнаграждение за държането и ползването, като в полза на лизингополучателя е уредено право да придобие собствеността върху вещта по време на изпълнение на договора или след изтичане на предвидения в него срок. Анализирано е, че дори и при разваляне на договора за финансов лизинг , платените месечни лизингови вноски за ползване на лизинговата вещ за периода, през който тя е ползвана, не подлежат на връщане, защото лизингополучателят е получил насрещната престация. Прието е, че подлежи на връщане единствено заплатената авансова вноска, тъй като тя е част от покупната цена на лизинговия актив, който лизингополучателят не е могъл да придобие. В този смисъл и доколкото лизингополучателят не е реализирал правото си да придобие собствеността върху обектите на лизинговите правоотношения, е обсъдено, че разликата в стойностите, заплатени между първоначалния лизингополучател и поемателя по договорите, не би могла да съставлява вреда, съответно - да обуславя обогатяване на патримониума на единия субект и кореспондиращо на него обедняване в патромониума на другия. Анализирано е, че при мотивирането на извода за основателност на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е прието, че увреждащият характер на процесните сделки се извежда от липсата на възмездяване на лизингополучателя във връзка със заплатените от него встъпителни вноски по лизинговите договори, но доколкото след уважаването на отменителния иск по отношение на кредиторите на длъжника „Росина Ойл I“ ЕООД ще се счита, че това дружество е страна по процесните договори за лизинг, то не е налице основание да се приеме, че с атакуваните по реда на чл. 647 ТЗ допълнителни споразумения дружеството е било ощетено за сметка на реципрочно обогатяване от страна на „Транс Ер“ ЕООД. С тези съображения предявената осъдителна претенция е приета за неоснователна и като краен резултат правилно отхвърлена от първоинстанционния съд, макар и по изложените от въззивния съд правни аргументи (първоинстанционният съд я е отхвърлил със съображението, че с.ът не е легитимиран да претендира вреди от прехвърляне на активи под тяхната стойност, а насрещната по неизгодната сделка страна не уврежда с нищо своя съконтрагент, защото придобива права на основание валидно съгласие).

Искането за допускане на решението до касационна проверка по иска по чл.59 ЗЗД, т.е по касационната жалба на ищеца е неоснователно по следните 5 съображения:

Така, както е формирана претендираната сума по този иск, не държи сметка за обстоятелството, че срещу заплатените до момента на споразуменията от 28.10.2019г. суми от „Росина Ойл I“ ЕООД по съответните договори за финансов лизинг лизингови вноски с ДДС:

(по договора от 07.07.2015г. - 87 192.80лв. при лизингова цена в общ размер също с ДДС 95 188.11 лв. и остатъчна дължима сума 7 995.31лв. с ДДС; по договора от 10.02.2016г. - 66 756.24 лв. при лизингова цена 91 317.62лв. и остатък 24 561.38лв.; по договора от 05.10.2016г. - 24 784.12 при лизингова цена 34 297.68лв. и остатъчна стойност 9 513.56лв.; по договора от 10.03.2017г. - 59 746.54лв. при лизингова цена 69 386.99 лв. и остатък 9 640.45лв.; по договора от 12.07.2017г. - 14 225.97лв. при лизингова цена 25 538.66 лв. и остатък 9 312.69лв.), дружеството е ползвало лизинговия актив с опция да придобие собствеността му. Следователно заплатените от него лизингови вноски са във връзка с неговата търговска дейност и ползването за търговски цели на лизинговите обекти и няма логика техният размер да е умаляемото (базата), от което се търси разликата с иска по чл.59,ал.1 ЗЗД. Нелогична е тезата, че обедняването на несъстоятелния длъжник, съответно обогатяването на „Транс Ер“ съставлява разликата от платеното до 28.10.2019г. на лизинговото дружество и получената цена от продажбата на правата по лизинговите договори.