Решение № 294 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20258002900504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Банка ДСК“АД против решение № 389/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 542/2024 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 679/15.07.2024 г. по гр.д. № 5551/2023 г. по описа на Районен съд - Перник за отхвърляне на предявените от касатора против Р. С.

С., като наследник на С.С.К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 8 906,80 лв. - главница, 1 612,65 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.02.2012 г. - 15.04.2013 г., 837,62 лв. наказателна лихва за периода 01.02.2012 г. - 15.04.2013 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 2161/2013г. на Районен съд Перник е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като погасени по давност.

В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради 1 необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в противоречие със закона въззивният съд е приел, че вземането на кредитора се е погасило по давност, поради непредприемане от същия на своевременни действия по събиране на дълга. Намира, че в нарушение на т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ПОС е преценил момента на прекъсване на давността – не е зачел датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а оттук не е приложил правилото на чл.422, ал.1 ГПК. Оспорва заключението на въззивната инстанция, че е налице бездействие от страна на банката, тъй като преди да изтекат от издаване на заповедта по чл.418 ГПК пет години за събиране на главницата и три години за лихвите касаторът е предприел действия за образуване на изпълнително производство спрямо наследодателя на ответника и е овластил частния съдебен изпълнител да определи начина на събиране на вземането. Едва през 2017 г. ЧСИ е предприел опит за връчване на поканата за доброволно изпълнение на С.К. и едва през 2023 г. е конституирал наследника на длъжника - Р. С.. Касторът поддържа доводи, че самото връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение е правомощие на съдебния изпълнител, поради което кредиторът не следва да понася неблагоприятните последици на забавеното изпълнение на съдебния изпълнител. Навежда твърдение, че дори и да не се приеме прекъсване на давността от датата на подаване на заявление по чл.417, ал.1 ГПК, предвид липсата на изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита давността за отделните вноски е започнала да тече от техния падеж и към датата на подаване на исковата молба – 30.11.2023 г. , не е изтекла. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на предявените искове с присъждане на разноските по спора.

Ответникът по касацията Р. С. С. е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба.

С определение № 1570/22.05.2025 г. по т.д. № 504/2025 г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Ако е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, последното има ли обратно действие и прекъсва ли се давността за вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК? за проверка 2 съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКСТърговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са били предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Констатирал е сключването на Договор за кредит за текущо потребление между "Банка ДСК" ЕАД и С.К. за предоставяне от банката на кредитополучателя на кредит в размер на 10000 лв., със срок за издължаване за 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падеж 1-во число на месеца, при лихвен процент 7,44% и годишен процент на разходите 16,95 %, изменен с Допълнително споразумение към Договор за кредит за текущи нужди, с което страните са постигнали съгасие лихвеният процент по кредита да бъде намален на 14.95%, а годишният процент на разходите по кредита 16%, като е подписан нов погасителен план. Съдът е констатирал, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника Р. С., като наследник на кредитополучателя С.К., по образуваното от банката приндително изпълнение е била изпратена и връчена лично на 19.07.2023г. Коментирал е приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което е установил, че по сключения Договор за кредит за текущо потребление, кредитът е бил усвоен от кредитополучателя по разплащателна сметка. От постъпилите суми за заплащане на задълженията по кредита в размер на 5 392,48 лв. са били погасени- главница 1 420,34 лв., договорна лихва 3 896,52 лв., санкционираща лихва 13,13 лв., наказателна лихва 2,49 лв. и 60,00 лв. - такса изискуемост.

Плащанията са били преустановени на 02.05.2012 г. ПОС е посочил, че вещото лице е констатирало, че размерът на непогасените задължения е бил: 20 018,35 лв., от които: главница 8 906,80 лв.; присъдени лихви 1241,41 лв., дължими съдебни разходи 1 208,08 лв. и законна лихва 8662,06 лв. Размерът на непогасените задължения от кредитополучателя по Договор за кредит за текущи нужди към датата на последен падеж 27.10.2019 г. е бил в размер на 17 460,12 лв., от които 8 023,06 лв. - главница, 7 810,90 лв. - законна лихва и 1 3

626,16 лв. - присъдени лихви.

Въззивната инстанция е изложила съображения, че съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК - когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Позовала се е на разясненията на т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че с разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл. 125 от ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. Според решаващия състав посочената в нормата на чл. 422 ал. 1 от ГПК фикция обаче не означава, че съществуването на материалното право се установява единствено към този момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, а именно - приключване на съдебното дирене, след което решението влиза в сила. ПОС е посочил, че в т.1.2. от ТР № 8/21.02.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС се акцентира върху приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Въззивната инстанция е намерила, че съобразно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл.116, б.в от ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм./ се дават разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С липсата на подобна правна уредба в ГПК от 1952 г. е аргументиран изводът, че 4 на молбата за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния процес. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т. 10 от тълкувателното решение. Според тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа. Преценени в цялост, тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. според ПОС изтъкват бездействието на кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а тълкувателните мотиви на ТР № 4/18.06.2014 г. и ТР № 8/21.02.2019 г. отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл. 422 от ГПК след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Липсвал бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й. Въззивният съд е намерил, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл. 417 от ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл. 418 от ГПК/, заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл. 418, ал. 5 от ГПК/ по почин на кредитора. Направил е извод, че времето от момента на издаване на 5 заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо е заключил, че правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422, ал.1 от ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.

411, ал.3 от ГПК. В случаите по чл. 418 от ГПК /които според въззивния съд показват по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 от ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 от ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл. 422 от ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 от ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността.