Определение № 1581 от 06.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1581 гр. Плевен, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500897 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С решение /имащо характера на определение/ №1024 от 08.07.2025г., постановено по гр.дело №123/2025г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставил без уважение подадената от ответника Молба с номер 16506 / 27. 5. 2025 г. за изменение на Решение № 699 /19.05.2025 г. в частта за разноските, по чл. 248 от ГПК за намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв.Х. М. от САК. В нея се твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ поради материална затрудненост на ищеца. Счита, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на дружеството – ответник, тъй като са заведени множество искови молби от същия ищец в отделни производства.

Счита също, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост. Делото е без фактическа и правна сложност. Неправилно РС е определил разноски за всеки от предявените искове, тъй като те защитават един и същ материален интерес.

Предявени са установителен и осъдителен иск, като са ангажирани само писмени доказателства и са упражнени класически институти на материалното право. Делото е приключило без събиране на гласни 1 доказателства и при неявяване на пълномощника на ишеца. Затова е не са налице предпоставки за кумулативно присъждане на възнаграждение за двата иска поотделно. Заявява също, че настоящото дело е заведено при злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Твърди, че на ищцовата страна не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като е инициирано в условията на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Ищецът е подал седем искови молби срещу дружеството с една единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Счита, че е могъл да защити правата си като потребител по кредитите с подаване само на една искова молба. Оспорва се, че размерът на адвокатския хонорар не е съобразен с практиката на Съда на ЕС, както и с последвалите промени в националната законодателна уредба. В заключение моли да се постанови определение, с което да се отмени атакуваното определение на Плевенски районен съд и да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение , а алтернативно да бъдат намалени значително. Цитира множество съдебна практика в подкрепа на доводите си.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, чрез процесуалния й представител – адв.П. А.. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че е налице оказана безплатна правна помощ, както и че всички искове са уважени в пълен размер, като материалния интерес се определя от цената на всеки от исковете, поради което и правилно РС-Плевен е приложил разпоредбите на Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Моли да се остави без уважение депозираната жалба.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Преди да разгледа спора по същоство въззивният съд счита, че следва да се посочи, че в производството по чл.248 от ГПК независимо от неговия изход, съдът се произнася не с решение, а с определение. Този вид акт изрично е 2 посочен в чл.248 ал.3 от ГПК и съответно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева; Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева и редица други. Обжалването му независимо, че е по реда на обжалване на решение става с частна жалба.

По същество на спора следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав нееднократно в своите актове е застъпвал еднозначно конкретна позиция по поставените с въззивната жалба въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.38. ал.1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, т.е. възможността за осъществяване на безплатна правна помощ се отнася само до конкретно посочените хипотезите. Посочените три групи лица обхващат случаи на предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие единствено на физически лица.

В своята трайна практика ВКС е приел, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1 - т.3 на чл.38 ал.1 от ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ /Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК/. В случая, по делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което ищеца в първоинстанционното производство е упълномощил лично Адвокатско дружество “Б. и В.“ и съответно адв. В. Б. от САК да го представлява, в който е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Представена е и декларация за имотно състояние, от която не се установява наличие на доходи или друго имущество.

Независимо, че не е задължение на съда да изследва наличието на материална затрудненост, т.е. предпоставката по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, по 3 делото са представени доказателства за същата и е надлежно установена, това предопределя и правилното приложение на чл.38 от ЗА и присъждане на възнаграждение за процесуално представителство при условиятана тази хипотеза.

По отношение злоупотребата с право на иск и възможността за подаване на отделни искови претенции следва да се посочи, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и предявяването на иск поначало е правомерно.

Предявяването на иск е неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право. То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това. /Решение № 260514/21.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 6572/2019 г. по описа на СГС/. В настоящия случай, предявеният от ищеца иск за обявяване за нищожен на процесния Договор за потребителски кредит, тй като визирана в чл.11 от същия неустойка не е включена в размера на ГПР е уважен от съда, т.е. налице е нарушено право и в този смисъл, поведението на ищеца не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с право. Страната, за която нищожната клауза създава задължения, може да реализира правата си само по съдебен ред, след като между страните не е постигнато съгласие за нейната отмяна. Воденето на множество дела между същите страни, търсейки реализиране на права, произтичащи от различни правоотношения, е допустимо, независимо от наличието на сходност на подлежащите на изследване релевантни факти.

Поради това и Плевенски районен съд не е приел искането за съединяване на производствата и по други дела, с това по настоящето.

Ето защо тези възражения са изцяло неоснователни.

По отношение размера на определеното възнаграждение въззивният състав отчита настъпилите изменения в съдебната практика относно задължителността на чл.38 ал.2 от ЗА. В своите актове - Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и редица други ВКС изрично приема, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по 4 преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги.

Преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА , препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В рамките на тези указания и предвид задължителния характер на решението по приложение но общностното право, по силата на чл.633 от ГПК, въззивният състав, счита, че Плевенски районен съд е определил дължимото възнаграждение на адв.Б., неотчитайки невисоката фактическа и правна сложност на делото и извършените от него процесуални действия по защита и реализиране на правата на неговата доверителка. Същият е подал искова молба, а в последствие и становище по движение на делото. Сега е изготвил и писмен отговор по частната жалба. В тези документи, отразява и процесуални действия са налице конкретни изложени факти, техния правен анализ, посочена съдебна практика, анализ на действащата национална и 5 международна уредба на отношенията, формирани между страните. Заявени са два иска – установителен и осъдителен, последният с цена 3136лв., като и двата са уважени изцяло. Установителния се формира от цената на договора – 3200лв.

Районният съд обаче не е съобразил, че предявените от искове с една ИМ следва да се разглеждат като искове, предявени в защита на един интерес, базиращ се на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и с една и съща аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение – договора за кредит. В този смисъл е и практиката на ВКС /Определение №29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г. ТК; Определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о., ГК /, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове /за разлика от субективно съединените искове, когато с една искова молба са предявени искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, то адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото/.