Решение № 23150 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23150 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110134001 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между него и собственика на лек автомобил (л.а) „Мерцедес“, модел „А200“ с рег. № **********, съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско“, за което била съставена полица № 0306Х0501322, със срок на застрахователно покритие 25.08.2019г.- 24.08.2020г. Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователно покритие- на 17.06.2020г., застрахованият лек автомобил, при навлизане в паркинг във в.з. "Щ.Г.", претърпял пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно- дупка, в резултат на което настъпили имуществени вреди. Застрахованият уведомил застрахователя по застраховка “Каско” за настъпилото застрахователно събитие, за което пред ищцовото дружество била образувана щета № 10120030102756, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 828,08 лева, платено на 15.07.2020г., и са направени ликвидационни разноски в размер на сумата 10 лева.

Според ищеца с плащане на застрахователното обезщетение се суброгирал в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. В исковата молба са развити съображения, че процесното ПТП е настъпило на общински път, стопанисван от С.О., чието задължение е осигуряването на дейности по изграждане, ремонт и поддръжка на пътното платно, съответно сигнализирането на препятствия по пътя със съответните предупредителни знаци.

1

Ищецът навежда твърдения, че претърпял вреди в размер на законната лихва от забавата на ответника да плати застрахователното обезщетение.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да плати сумата 838,08 лева, представляващо платено по застрахователна полица № 0306Х0501322 за настъпило на 17.06.2020г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № 10120030102756, и сумата 287,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.06.2021г.- 10.06.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Същият сочи, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, като сочи, че процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило събитието, не е общинска собственост, а попада в обхвата на републиканската пътна мрежа II-82 „Костенец- РадуилБоровец- Самоков- Панчарево- околовръстен път София“, поддръжката на която се осигурява от Агенция „Пътна инфраструктура“.

На следващо място, ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП. Сочи, че по делото не са представени доказателства във връзка с твърдението на ищеца относно наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди по автомобила и настъпилото събитие. Предявеният иск се оспорва по размер

В отговора се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с доводи, че с поведението си водачът на увреденото МПС е допринесъл за реализирането на процесното ПТП, като не е съобразил конкретната пътна обстановка.

В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното акцесорно вземане.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателствени средства- застрахователна полица № 0306Х0501322, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Мерцедес”, м.

“А200”, с рег. № ************, е сключен договор за застраховка “Каско Стандарт”, с период на застрахователно покритие 25.08.2019г.- 24.08.2020г.

На 19.05.2020г. застрахованото лице е подало заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”. В същото е посочено, че ПТП е настъпило на 17.05.2020г. при попадане на автомобила в дупка, при навлизане на автомобила в паркинг. Въз основа на подаденото заявление пред ищеца била образувана щета № 10120030102756. От представените писмени документи- доклад по щета и платежно нареждане, се установява, че по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 828,08 лева.

2

За установяване механизма на ПТП и стойността на причинените вреди пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило при попадане на автомобила в дупка на пътното платно. При произшествието по лекия автомобил настъпили вреди по предната дясна гума и спойлер. Според вещото лице вредите по автомобила се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие е 967,04 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК заключението по приетата по делото автотехническа експертиза. Същото е изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите професионални знания и умения.

Относно механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени средствасвидетелски показания. От показанията на св. А. Х.-.А. се установява, че през м. май 2020г. същата управлявала л.а. м. “Мерцедес” Свидетелят сочи, че при навлизане в паркинг, автомобилът попаднал в дупка, намираща се на платното. Свидетелят сочи, че същата не била обезопасена и сигнализирана.

Съдът счита, че на показанията на свидетеля следва да бъде дадена вяра. Те са последователни логични, еднопосочни и непротиворечиви. Същите корелират по между си и с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателствени средства и в заключението на САТЕ. За неоснователно настоящият състав намира релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение, че свидетелят е заинтересована от изхода на спора, тъй като не са налице дори индиции за подобна заинтересованост, доколкото на същия вече е заплатено застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно- обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в производството наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние- в случая бездействие, вреда- имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966г.). Вината се предполага до доказване на противното, 3 като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване (пълно и главно) презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С оглед становищата на страните спорните между страните въпроси по същество са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в това число механизма на настъпване на произшествието и кой е правният субект, който има задължение да поддържа пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, респ. дали ответникът носи отговорност за обезвреждането на настъпилите имуществени вреди.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателствени средства, чрез полица № 0306Х0501322, се установява съществуването на застрахователно правоотношение между ищеца и собственикът на л.а. м. “Мерцедес”, м. “А200”, с рег. № ************, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, с период на валидност 25.08.2019г.- 24.08.2020г.

От събраните писмени доказателства- заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация, доклад и платежно нареждане, се установява, че в рамките на застрахователното покритие, на 17.06.2020г., е настъпило застрахователно събитие- ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, за което е платено застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 4749 ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15 от ППВС № 7/ 1978г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място- извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 29 ЗП, лицата, които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, 4 причинени от нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за организиране изпълнението на тези дейности на: 1) Агенция "Пътна инфраструктура" по отношение на а) републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и б) платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, като при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно и 2) на съответните общини по отношение на: а). общинските пътища и б). тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания и в) републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържането на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година- чл. 48 ППЗП.