Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 722 от 07.12.2021, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2714/2021
Вид
Решение № 722
Подписан
07.12.2021
В сила
07.12.2021
Състав
Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал.1 · Закон за здравето
  • чл.128 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Сливен, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20212230102714 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 12.05.2016г. сключил трудов договор с ответното болнично заведение, за длъжността „лекар ушно-носно-гърлени болести“ в отделение УНГ. Сочи, че било уговорено 8 часово работно време за ищеца, с основно трудово възнаграждение в размер на 884 лв. ,0.6 % клас прослужено време след третата година трудов стаж, като лекар в болницата и 8% от прихода на отделението в което ищеца работи за съответния месец.

Твърди, че през м. януари 2020г. получил редовно уговореното трудово възнаграждение за м. декември 2019г., формирано от основната му заплата и начислявана заработка от 8 % приходи на отделението УНГ. Следващия месец - февруари 2020г. му била заплатена само основната заплата за м.януари, без заработката от 8 % от приходите на отделението. Приходите за отделението за този период били 30 794.00лв, но уговореното на база тези приходи не било заплатено на ищеца. Така за процесния период от 01.02.2020г. до 01. 02.2021 г.вкл., на ищеца не му била заплащана от ответното дружество сума в размер на 8 % приходи от отделението УНГ.

Сочи, че за някои месеци сумата била плащана частично, а за други изобщо не била заплащана.

1

Твърди още, че на 06.04.2020г. между НЗОК, Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз били подписани договори за изменение и допълнение на Националния рамков договор уреждащ медицинските и дентални дейности за 2020г.-2022 г. Със съдействието на държавата и с тези подписани договори било осигурено финансирането на дейностите, извършвани в условия на пандемия от Ковид-19. Приета била методика за определяне на сумите заплащани от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия във връзка с обявената епидемична обстановка. Всеки изпълнител на болнична медицинска помощ, както и ответника получавал сума на база 85% от средномесечния размер на отчетената и планирана дейност през 2020г. Размерът на сумите изплащани на изпълнителите на медицинска помощ в условия на пандемия се определяли от НЗОК ежемесечно, за всеки изпълнител на мед.помощ сключил договор с НЗОК ,по реда на НРД за медицински дейности 2020г.-2022г. По този начин държавата подпомогнала финансово ответното дружество- болница в размер на 85 % от средномесечния размер на отчетената и планирана дейност през цялата 2020г.Тази финансова помощ от 85 % се изплащала и в полза на отделението УНГ, в което работил ищеца. Освен помощта от държавата, чрез изменения Национален рамков договор за 2020г.-2022г. в отделението УНГ постъпвали за процесния период и приходи по клинични пътеки и амбулаторни процедури /приходи самостоятелно заработени от отделението, извън държавната помощ/. Въпреки приходите, получени от отделение УНГ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, както и приходите получени от НЗОК на основание финансовата подкрепа на държавата, на ищеца не било изплащано следващото му се трудово възнаграждение от 8 % от приходите на отделението УНГ, уговорено в трудовия му договор.

Твърди, че неплатените суми с приспаднати дължими данъци и осигуровки за процесния период 01.02.2020г. до 01.02.2021г. и дължими на ищеца, като трудово възнаграждение сформирано от основна заплата, клас и от 8 % от приход на отделението са както следва: за м.януари 2020г. 854 лева , за месец февруари 2020г.- 97 лева , за месец март 2020г.- 625 лв.,за месец април 2020г.- 854 лв. ,за месец май 2020г.- 1299 лв., за м.юни 2020г.-693 лв., за м.юли 2020г. -629 лв., за м.август 2020г.- 791 лв., за м.септември 2020г. 788 лв. ,за м.октомври 2020г.- 616 лв., за м.ноември 2020г.- 616 лв., за м. декември 2020г.- 449 лв., за месец януари 2021г.- 745 лв. – общо сума в размер на 9 056 лв.

Ищецът твърди още, че не му била заплатена сума в размер на 600 лв. за м.януари 2021г. допълнително трудово възнаграждение на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021г. Освен това следвало да му се заплати и сума от 2000 лв. за м.декември 2020г. и януари 2021г. /по 1000 лв. на месец/ - допълнително трудово възнаграждение, като част от персонал, зает пряко с дейност по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан или със съмнение за Ковид 19. През 2020г. тези средства били заплащани от НЗОК, чрез европейско финансиране, а през 2021г. били осигурени от държавния бюджет, чрез трансфер към НЗОК.

Така общото незаплатено трудово възнаграждение на ищеца от ответното 2 дружество било в размер на 11 656 лв. Сочи, че трудовия договор бил прекратен на 05.03.2021г. без да му са заплатени претендираните трудови възнаграждения, поради което ищецът депозирал пред съда заявление по реда на чл.410 ГПК, съответно образувано ч.гр.д. № 1731/2021г. и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в срок.

Иска се от съда признаване за установено, че ответника дължи на ищеца за периода

01.02.2020г. - 01.02.2021г. неплатени нето трудови възнаграждения /с приспаднати данъци и осигуровки/ в размер на 11 656 лв., от които 9 056 лв., представляващи незаплатено нето трудово възнаграждение по трудов договор формирано от основна заплата ,клас и от месечна заработка от 8% приходи от отделението УНГ за процесния период, 600лв.неизплатено допълнително трудово възнаграждение за месец януари на 2021г., за работа в извънредна епидемиологична обстановка, като медицински персонал по чл.5 ал.1 т.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021г. и 2000 лв. представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за месеците декември 2020г. и януари на 2021 г., за обслужване на пациенти със съмнение или доказан Ковид- 19, осигурени по мярка на Министерство на труда и социалната политика за 2020г., а за 2021г. осигурени от бюджета на държавата средства и трансферирани към НЗОК ,предвидени за плащане на медицинския персонал работещ на първа линия с пациенти със съмнение за Ковид-19. Върху общата сума се претендира и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение14.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната по иска страна е депозиран.

С него се оспорва претенцията до пълния размер.

Твърди се, че били изплатени на ищеца всички основни и допълнителни трудови възнаграждения с изключение на сумата от 2 227,45 лв. Сочи че по трудов договор основната заплата била част от получената сума, т.е. получаваните от ищеца 8% от приходите на отделението включвали и основното месечно трудово възнаграждение в размер на 884 лв., т.е. основната заплата била част от крайната получена месечна сума, представляваща процент от приходите на отделението. Оборотът на отделение УНГ се формирал от действително изработен оборот и допълнително разпределен оборот от управителя на лечебното заведение.

Ответникът установил, че единствено за месец февруари и март 2020г. било изплатено по-ниско възнаграждение на ищеца с разлика от 2 227,45 лв. обща сума, която сума стояла на каса в лечебното заведение и ищеца можел да я получи по всяко време.Така изложено налагало извод, че поради неправилно тълкуване на разпоредбите на трудовия договор от ищеца, в частта касаеща 3 формирането на трудовото му възнаграждение, исковата претенция в тази част над сумата 2 227,45 лв. се явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена.

По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за обслужване на пациенти със съмнение или доказан Ковид-19 се твърди, че отделение УНГ не е работило никога с пациенти с Ковид 19, с изключение на месеците ноември и декември 2020г., когато това отделение било трансформирано в Ковид отделение, но персоналът на УНГ не бил включен в състава на персонала на Ковид отделението. Иска се от съда отхвърляне на претенциите за заплащане на възнаграждения, свързани с работа с пациенти с Ковид 19.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява в процеса, че за исковия период от време ищецът бил в трудово правни отношения с ответното дружество, въз основа на трудов договор № 31/12.05.2016г., като изпълнявал длъжност „ лекар, ушно-носно-гърлени болести“ в отделение УНГ. Уговореното работно време било 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 884 лв. и 0,6% клас прослужено време след третата година трудов стаж, като лекар УНГ и 8% от прихода на отделението за съответния месец, като основната заплата е част от получената сума, с периодичност на изплащане веднъж месечно. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 39/05.03.2021г., считано от същата дата по молба на ищеца и изработено 30 дневно предизвестие.

Установява се от поименна декларация /л.62 от делото/ за 2021г., че ищеца не е сред лекарите, имащи право да получат допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемична обстановка. Същото е видно от поименна декларация за периода 01.02.2021г.-28.02.2021г.

От справки-декларации на медицинския персонал, вкл. и лекари, работещи на основен трудов договор в ответната болница е видно, че за м.януари и февруари 2021г. е начислена на ищеца брутна стойност по чл.5 от ЗБНЗОК 2021г. в размер на 600 лв.

4

По делото са събрани като писмени доказателства също така и справки за дейност по клинични пътеки в отделение УНГ за исковия период, фишове за начислено и получено трудово възнаграждение от ищеца, служебна бележка за осигурителен доход на ищеца, справка за начисленията по пера на трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.01.2020г.-м.02.2021г., фактури и справка, досежно преведените парични средства за период 01.02.2020г.- 28.02.2021г. на ответното болнично заведение, във връзка с Методика за определяне размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнител на медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемична обстановка и обобщени справки декларации за медицинския персонал, работещ на трудов договор с изпълнител на БМПответника за м.януари и февруари 2021г. Тези документи съдът не следва да обсъжда поотделно, тъй като са анализирани детайлно от вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза по делото.

На 14.05.2021г. ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответното лечебно заведение с искане за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано чгд № 1731/2021г. по описа на СлРС и издадена заповед за изпълнение № 449/17.05.2021г. за сума в размер на 11656 лв.незаплатени трудови възнаграждения, от която 9056 лв.-неплатена чиста сума за получаване на месечна заработка от 8% от приходи на отделение УНГ за периода м. 02.2020г. до м.02.2021г., 600 лв. – незаплатени трудови възнаграждения за работа в извънредна епидемиологична обстановка, като медицински персонал по чл.5, ал.1, т.1 ЗБНЗОК за м. 02.2021г. и 2000 лв., незаплатено възнаграждение за м.01 и 02.2021г. за обслужване на пациенти със съмнение за Ковид 19 по мярката МТСП за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 14.05.2021г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски в размер на 620 лв., адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ответникът депозирал възражение, което породило правния интерес от водене на настоящото производство.

В хода на процеса е допусната, респ.назначена и изслушана съдебноикономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че съгласно Заповед № 15-1/01.04.2020г. на управителя на ответното лечебно заведение за изменение на вътрешни правила за организация на работната 5 заплата за 2020г. във връзка с Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ по повод обявена епидемична обстановка, сумите до 85% от средномесечната стойност на дейностите за 2020г. се разпределяли от управителя на лечебното заведение, като допълнителни средства към оборотите на всички отделения в зависимост от приноса им в триажната структура и в отделенията за диагностика и лечение на пациенти с Ковид - 19. Вещото лице изготвило експертизата на база справка за действително отработения оборот и допълнително разпределения оборот на отделение УНГ за периода м.01 2020г. до м.02.2021г. Приходите на отделение УНГ , както и изчислението на 8% от общите приходи за процесния период са посочени от експерта в Таблица № 1.