Определение № 3043 от 26.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3043 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв. С. П. – пълномощник на М.

Д. К., ЕГН **********, против Определение № 9626 от 25.07.2025г., постановено по гр.д. №17580/2024г. по описа на РС-Пловдив, XХII гр.с., с което е оставена без уважение молба с вх. № 75259/ 07.07.2025г., подадена от адв. П., процесуален представител на М. Д. К.- ищец по първоначално предявения иск, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 3150 от 20.06.2025г. в частта касаеща разноските, като бъде увеличен размерът на определения по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. С. Ж. П. хонорар за процесуално представителство на ищеца М. Д. К. и не бъдат присъждани разноски на „Вива Кредит“ АД по предявения от дружеството срещу К. насрещен иск.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като се присъди в полза на адвокат С. П. пълния размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 800 лева и не се присъждат разноски в полза на търговското дружество.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Вива Кредит“ АД, с който взема становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 3150 от 20.06.2025г., постановено по гр.д. №17580/2024г. , съставът на РС Пловдив съдът е уважил изцяло предявения от ищеца М. К.

1 иск и е отхвърлил предявения от „Вива Кредит“ АД насрещен иск, но поради погашение на спорното право в хода на процеса. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът е присъдил в полза на адв. П. , като пълномощник на ищеца К., адвокатски хонорар в размер от 300 лв., определен по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата,а тъй като М. К. е погасил спорното право предмет на насрещния иск в хода на процеса и е дал повод за завежданвето му, го е осъдил да заплати на търговското дружество направените по този иск разноски в размер от 150 лева.

По реда на чл.248 от ГПК и с молба от 07.07.2025г. ищцовата страна е поискала изменение на решението в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на определения по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. С. Ж. П. хонорар за процесуално представителство на ищеца М. Д. К. и не бъдат присъждани разноски на „Вива Кредит“ АД по предявения от дружеството срещу К. насрещен иск.

С обжалваното определение тази молба е оставане от първоинстанционния съд без уважение като неоснователна.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. Определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на адв. П., като пълномощник на ищеца, от 300 лева съответства на вида на предявения иск за нищожност на договор за паричен заем сключен с потребител поради непосочване в договора на действителния размер на ГПР и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото е с ниска правна и фактическа сложност , налице е константна и трайно установена съдебна практика по спорния по делото въпрос досежно недействителността на договорите за кредит сключени с потребител, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание , в което пълномощникът на ищеца не е взел участие.

Тъй като спорното право, предмет на насрещния иск е погасено от М.

К. в хода на процеса, то с поведението си същият е станал причина за предявяване на насрещния иск , поради което за ищеца по него „Вива Кредит“ АД се е породило правото да бъде възмезден за сторените разноски на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК в присъдения от първоинстанционния съд размер от 150 лева.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9626 от 25.07.2025г., постановено по 2 гр.д. №17580/2024г. по описа на РС-Пловдив, XХII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3