Решение № 336 от 14.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пазарджик, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря А.ета Л. Метанова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500399 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №236 постановено на 02.03.2026г. по гр.дело № 3711 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. е осъдено „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д., да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ******, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от /1023,31 евро /2001,43 лева/, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS 20822705 от 21.10.2024 г.

Присъдени са съдебни разноски.

С въззивна жалба ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението с твърдения, че същото е неправилно – постановено при съществено нарушение на материалния закон. Въззивникът изразява несъгласие с изводите на 1 районния съд за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че неправилно не е бил взет предвид и не е обсъден представения Стандартен европейски формуляр, с който ищцата е била изрично предварително уведомена, че за получаването и усвояването на заема не се изисква сключване на договор за застраховка или друга услуга част ІІІ, т. 3. Твърди, че встъпването на потребителя в застрахователното правоотношение е резултат от негов информиран избор, като същият е предпочел и начина на заплащане на застрахователната премия – лично, ежемесечно и едновременно с вноските по кредита, вместо да получи кредит за финансиране на застраховката.

На следващо място въззивникът намира за неправилен извода на районния съд за недействителност на договора, поради нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, изразяващо се в невключване в ГПР на разхода на потребителя за застрахователната премия. Позовава се на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според които общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. Посочва, че в случая включените в размера на задължението по договора за кредит застрахователни премии са плащани по сключен изцяло по волята на кредитополучателя договор за застраховка. Изтъква, че от ищцата не се твърди и не се установява несключването на договора за застраховка да има за последица понеблагоприятни за нея финансови условия по кредита в сравнение с други кредитополучатели, сключили такива договори. Акцентира, че застрахователната премия се връща от заемополучателя в размера й по 2 договора за застраховка, без да се оскъпява с допълнителни плащания.

При тези съображения се прави обобщение, че застрахователната премия не съставлява задължителен разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което невключването й при изчисляването на ГПР не съставлява нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Искането е решението да бъде отменено като неправилно, а въззивният съд реши спора по същество като отхвърли исковата претенция на С. С. като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Окръжен съд Пазарджик, съобрази следното :

В мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че между страните не съществува спор, че застрахователната премия не е включена в размера на ГПР. Въпреки, че същата представлява разход по кредита и следва да се вземе предвид при изчислението на ГПР. При това положение съдът е приел, че посоченият в договора размер на ГПР не съответства на реалния такъв. Освен това, при включването на застрахователната премия в размера на ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е явно, че ГПР ще надвиши значително максимално допустимия по закон размер. При това положение съдът е извел извод,че договора за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която според съда следва да се окачестви като нелоялна 3 и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. При така установеното , първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е сключен при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което го прави недействителен.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни.

Във въззивното производство е изнесен спора относно следния въпрос: дали договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и по-конкретно дали трябва да съдържа конкретните компоненти, включени в ГПР. Посочената законова разпоредба предвижда, че в договора за потребителски кредит следва да бъде посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.В чл.

19, ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В конкретният случай, договорът съдържа посочване на ГПР, общата дължима сума, като в т.6 и 7 от Условията по договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Законът не поставя изискване за посочване на конкретния начин на изчисляването на ГПР 4 съобразно единната математическа формула, а и такова посочване не би допринесло за способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, доколкото извършването, респ. проверката, на посочените в приложението сложни математически изчисления изисква специфични познания. При това положение с извършените посочвания договорът формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а определеният ГПР е в рамките на законовото ограничение, въведено в чл.19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва. От друга страна обаче разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК предвижда, че всяка клауза на договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Посочването на неверен годишен процент на разходите, който е по-нисък от действителния, може да доведе не само до заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но и да се окачестви като нарушаване правата на потребителя и нелоялна търговска практика, тъй като е възможно да подтикне потребителя да вземе решение, което не би взел при посочване действителния размер на ГПР. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в понятието "общ разход по кредита за потребителя" се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на 5 кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия /т. 2 от условията по договора/ включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията".

Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК /в този смисъл вж.

Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/. В договора е предвидено и заплащането на такса ангажимент като условие за фиксиране на лихвения процент за срока на договора. От договора обаче не става ясно дали тези разходи са включени в посочения ГПР. От заключението на изслушаната пред районния съд ССЕ се установява, че в ГПР са включени единствено възнаградителната лихва и таксата ангажимент, но не и застрахователната премия, като в случай, че същата би била включена, това би довело до промяна и увеличаване размера на ГПР. При това положение може да бъде направен категоричен извод, че формално извършеното в договора посочване на ГПР не отговаря на действителните разходи по същия.

Настоящият съдебен състав намира, че при така констатираното несъответствие на договора с императивни законови разпоредби, същият е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради което правилно първоинстанционният съд е констатирал тази недействителност.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

При това положение и с оглед приетата от съда нищожност на договора за кредит, предявеният иск за недължимост на сумата от 1023,31 евро и нейното връщане се явява основателен.

6

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на адвокат А. следва да се присъди сумата в размер на 256 евро - представляваща възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №236 постановено на 02.03.2026г. по гр.дело № 3711 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д. да заплати на адвокат А. А. от АКПазарджик, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗА. адвокатско възнаграждение в размер 256 евро.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7