Определение № 4600 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4600 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110107374 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

М. К. М. е предявил срещу Г. К. М. осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника Г. К. М. са братя и единствени наследници на Кръстан М. К., починал на /дата/ г. Поддържа, че по силата на наследяването те са станали съсобственици на недвижим имот – апартамент /адрес/ Сочи, че след смъртта на наследодателя им той е бил възпрепятстван от ответника да ползва съсобствения имот, тъй като ответникът го е обитавал с цялото си семейство. Излага твърдения, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд от 14.06.2024 г. съсобствеността е прекратена, като имотът е възложен в дял на ответника Г. М.. Посочва, че на 08.07.2020 г. е изпратил, чрез нотариус, писмено искане (нотариална покана) за заплащане на обезщетение, която е връчена на съпругата на ответника на 10.07.2020 г., но въпреки проведените разговори ответникът не е заплатил търсените суми.

Смята, че след като в поканата не е посочен конкретен падеж, то обезщетението е станало изискуемо на първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. По изложените твърдения и доводи претендира сумата от 8282,85 лева, обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен през периода от 06.02.2022 г. до 14.06.2024 г. (по 293,37 лева месец), поради невъзможността да ползва собствената му 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 52, находящ се в /адрес/ II“,............, ведно със законната лихва върху горната главница от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1947,64 лева, представляваща общ размер на обезщетение за забава 1 в размер на законната лихва, начислено върху горната главница за периода от 01.03.2022 г. до 06.02.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът смята предявените искове за недопустими за разглеждане и за неоснователни по същество, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло. Изрично оспорва твърдението, че някога е пречил на ищеца да ползва съсобствения /адрес/. Поддържа, че ищецът не само не е бил гонен, но дори е бил канен от ответника да ползва своята част от имота, но ищецът е отказал да направи това. Оспорва истинността на представената от ищеца нотариална покана от 08.07.2020 г. (поканата за заплащане на обезщетение).

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е да докаже, че: 1) между страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период при посочените квоти; 2) че е отправил до ответника и последният е получил писмена покана за плащане на обезщетение; 3) че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и 4) размерът на пропуснатата полза след поканата.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По изложеното от ответника твърдение, че е поканил ищеца да ползва имота, в тежест на ответната страна е да докаже, факта на поканата, нейното узнаване от ищеца, осигурения достъп, както и че по своя воля ищецът не е упражнил това право.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че страните са съсобственици на процесния имот при посочените в исковата молба квоти, както и че през процесния период ответникът лично е ползвал имота.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети, с изключение на оспорената от ответника покана. По отношение на горното оспорване и като съобрази, че на самата покана са инкорпорирани три различни изявления, респ. на една и съща материална основа се намират три отделни документа, да посочи кой от тези документи оспорва, в коя част (автентичност или вярност) и с какви конкретни твърдения. Ответникът е приложил към отговора на исковата молба препис на нотариален акт, за който не е обоснована връзката с настоящия правен спор, поради което до изясняване на това обстоятелство съдът следва да укаже на ответника да посочи какви обстоятелства, свързани с предмета на доказване по настоящото дело, ще установява с този документ и да отложи произнасянето си по 2 приемането на този документ до изпълнение на споменатите указания. Следва да бъде допуснато изслушването на вещо лице по оценителна експертиза по въпросите, посочени от ищеца в исковата молба. Следва също да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от страна на ответника, с показанията на който ще се изясняват обстоятелства за отправяне на покана от ответника до ищеца за ползване на процесния имот, както и направените от ищеца откази, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК допускането на разпит на втори свидетел на страната за същите обстоятелства към настоящия етап от производството не е необходимо. Искането на ответника за събиране на доказателства по реда на чл. 192 и чл. 176 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, доколкото от една страна не е посочено каква е целта за задължаване на неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ, а от друга страна, ответникът не е уточнил кой от трите документа, инкорпорирани в нотариалната покана, оспорва и с какви конкретни твърдения. Съдът следва да отхвърли искането за задължаване на ищеца да се яви и даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, доколкото от една страна ответникът не е изложил конкретни твърдения за време и място на срещите с ищеца, техния брой, дати и места, на които ответникът е канел ищеца да ползва процесния имот, противопоставянето по отношение на ползването на имота, подписването и изпращането на нотариалната покана от 08.07.2020 г. (т. 5.1 - 5.4 от доказателствените искания), за които ищецът да дава обяснения, а същевременно въпросите по т. 5.5 и 5.6 – за даряването на ищеца с недвижим имот, различен от процесния, както и поемането на задължение от ищеца към свой наследодател да няма претенции към ответника, са неотносими към предмета на настоящия спор. Следва да бъде отхвърлено и искането за приобщаване на материалите по делото на представения от ответника нотариален акт, в който е обективиран договор за дарение от 1984 г., доколкото обстоятелствата, които този нотариален акт удостоверява са неотносими към предмета на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2026 г. от 09:30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на нотариална покана за доброволно уреждане на делбен спор (лист 9-10 от делото).

3

ОТЛАГА произнасянето по направеното в т. 4 от отговора на исковата молба оспорване на представената от ищеца нотариална покана.

УКАЗВА на ответника, в срок най–късно до първото по делото открито съдебно заседание да посочи кой от инкорпорираните в горната нотариална покана документи оспорва, дали оспорва автентичност или вярност на документи и с какви конкретни твърдения.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията по – горе, съдът няма да вземе предвид направеното в т. 4 от отговора на исковата молба оспорване;

ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице да отговори на формулираните в исковата молба задачи, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА С.К.С., оценител на недвижими имоти, вещо лице от Обединен списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на СГС за 2025 г., за вещо лице по допуснатата съдебно - оценителна експертиза.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата относно твърдените покани за ползване на процесния имот и направения от ищеца отказ.

ОТХВЪРЛЯ искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на втори свидетел, при режим на довеждане от ответника, за същите обстоятелства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК да се яви лично и даде обяснения по въпроси, посочени в т. 5 от доказателствените искания в отговора на исковата молба, за приемане към материалите по делото на приложения към отговора на исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.04.1984 г., както и за събиране на доказателства по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че:

4 съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени.

Вещото лице да се призове с указание да работи след представяне на доказателства за внесен депозит.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5