Решение № 911 от 15.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530100720 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.55 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит с №*** от 14.10.2020 година, сключен при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 1500 лева.

Страните са уговорили годишен лихвен процент по заема в размер на 40 % и годишен процент на разходите 48.21 %. Уговореният срок на договора е 16 месеца. Във връзка с този договор и на основание глава II, чл.4 от последния, ищцата сключва и договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаря, че тя дължи възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение, което възнаграждение е платимо директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите.

Ищцата заявява, че заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която е платила без основание във връзка с процесния договор за кредит и договора за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора, всички внесени изцяло по сметка на ответника.

Ищцата счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.19, 1 ал.1 и ал.4 ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като заемодателят е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Също така счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 48.21 %. Това е така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение относно стойността на разходите, които ищцата трябва да направи по обслужването на кредита. Предвидените суми в договора за поръчителство са скрити разходи по заема и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като ГПР по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договорите. В подкрепа на изложеното е задължението по чл.4 от договора за потребителски кредит, съгласно който ищцата е следвало да предостави в срок от 48 часа поръчител, но въпросният поръчител по всички договори винаги е „Ай Тръст” ЕООД, като същевременно договорът за поръчителство, се сключва непосредствено след подписване на основания договор. Същевременно в договора за поръчителство се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основния договор.

/Решение №332 от 25.04.2023г. на PC Сливен по гр.д. №3739/2022г.; Решение №1402 от 3.08.2021г. на PC Пловдив по гр.д. №3464/2021г.; Решение №70 от 11.02.2022г. на PC Стара Загора по гр.д. №3847/2021г.; Решение №63 от 14.03.2022г. на PC Д.град по гр.д.

№1442/2021г./ В тази връзка счита, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като 2 поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД.

Също така, с цел заблуда на потребителя, никъде в договора за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „Кредисимо“ ЕАД, както и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит.

Ищецът счита също, че завишаването на разходите по кредита без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл.68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесния договор за потребителски кредит е уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване. За пълна изчерпателност сочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по дело С565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното клауза, която предвижда, че следва да се предостави поръчител след подписване на основания договор е в пряко 3 противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство.

По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/. Всичко изложено именно обосновава факта, че поръчителството е предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема.

Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не е произвела правен ефект счита, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожна. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание.

Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.

Счита приложената възнаградителна лихва в размер на 40 % за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва.