Решение № 2918 от 29.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2918 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120106321 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б**, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л**, против "Кредито" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 110.00 лв., с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит № * от *г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на *г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, с който е бил предоставен кредит в размер на 500лв. – главница. По договора е начислена такса експресно разглеждане в размер 110 лв., за която се твърди, че е недължимо платена и се претендира нейното връщане. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. От една страна се оспорва клаузата предвиждаща заплащане на такса, а от друга страна – на целия договор, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че сумата по същество представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, който е приет за редовно уведомен на основание чл. 41а, ал. 1 ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че между страните е сключен за потребителски кредит № * от *г., с който ответникът се е задължил да предостави на ищцата Н. сумата от 500 лева, при уговорен нулев лихвен процент, за срок от 30 дни, с посочен ГПР “0.00%”, както и посочена такса за “експресно разглеждане” в размер на 110 лв. Същата такса е предвидена в чл. 12 от договора, като допълнителна услуга за разглеждане на искането за кредит в рамките на 20 минути.

1

Видно от представените писмени доказателства кредитът е усвоен изцяло, като в полза на кредитора е била върната от длъжника сумата от общо 610 лв., с платежно нареждане от 08.11.2023г.

При така събраните доказателства по делото е несъмнено, че сключеният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит и кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/, което обстоятелство не се твърди от ответното дружество. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на атакуваните клаузи с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена за услугата по експресно разглеждане на заявката за паричен заем е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като същата е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Макар и оформено като допълнителна услуга по съществото си плащането касае действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тази "допълнителна услуга" представлява общ разход по кредита и няма характера на допълнителна такива, поради което е налице нарушение на императивната забрана на чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това е така, защото уговорката води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето и заобикаля забраната за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато несъмнено е “услугата” по експресно разглеждане. Отделно от изложеното, видно от съдържанието на договора, в посочения размер на ГПР от 0.00 % не е включено възнаграждението за допълнителната услуга. Тези разходи следва да бъдат заплатени от потребителя във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, поради което попадат в понятието „общи разходи по кредита“ и следва да бъдат включени в ГПР по процесния договор за потребителски кредит.

Невключването им в ГПР безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен и в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Предвид изложеното заплатените суми за такса за експресно разглеждане се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане на потребителя, на основание чл. 55 ЗЗД, което налага уважаване изцяло на предявения иск за сумата от 110 лв.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответното дружество следва да се възложи заплащането на направените от ищцата разноски в размер на 50 лв. – държавна такса. Също така, в полза на адв. Д. Г. от АК-Л** следва да бъдат заплатени общо 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата и съобразно установените възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА "Кредито" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**, 2 представлявано от управителя Р. Н. Т., да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б**, чрез адв. Д. Г. от АК-Л**, сумата от 110.00 лв. (сто и десет лева), с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, с получената “такса за експресно разглеждане” по недействителен договор за потребителски кредит № * от *г., както и сумата от 50 лева (петдесет лева) - разноски по делото.

ОСЪЖДА "Кредито" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**, представлявано от управителя Р. Н. Т., да заплати на адв. Д. Г. от АК-Л**, № *, със служебен адрес гр. Т**, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3