Решение № 10174 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10174 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110148197 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Н. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. Б., срещу „А.

Т. Е. Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******/18.07.2024г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1443,89 EUR (2824,00 лв.), представляваща недължимо платена сума по процесния ДПК № ******/18.07.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.10.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.

При условията на евентуалност на предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение №5 към ДПК № ******/18.07.2024г., предвиждаща неустойка в размер на 11,36 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата по кредита.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ******/18.07.2024г., по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 5661,32 лв., при ГЛП 49,18 % и годишен процент на разходите- 65,00 %, като ищеца следвало да върне общо сумата от 17 442,42 лв. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи от договора, вкл. клаузата за неустойка, както и на целия договор.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Твърди, че сключения между страните догвор не недейсвттелен, като излага съображения за неоснователност на иска. Признава, че от страна на ищеца е платена сумата от 8324,00 лв.

Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища.

С определение от 18.05.2026г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването 1 му до размера от 2838,60 лв.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото относими доказателства се установява следното:

Съгласно Договор за потребителски кредит №******/18.07.2024 г. , ведно с приложенията към него, ответникът, в качеството си на кредитор, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 5661,40 лв., която ищецът се задължил да върне на 24 равни месечни вноски, в размер на по 726,94 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 49,18% и годишен процент на разходите от 65,00 %.

По делото е представено Приложение № 5 към ДПК №******/18.07.2024г., в което е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да учреди следните обезпечения: 1) поръчителство на две физически лица или 2) Банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 2 от Приложение № 5 са предвидени следните изисквания за поръчителите: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. В същата разпоредба е предвидена възможността кредитодателят да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл.4 от цитираното Приложение № 5, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок гореописаното обезпечение, кредитодателят има право да начисли неустойка в размер на 11,36 лева на ден, но не повече от 1% от главницата по договора.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в изпълнение на процесния договор за заем, ищецът е извършил плащане от 8500,00лв., с което са погасени 1938,84 лв. главница, 2186,93 лв. договорна лихва, 3939,23 лв. неустойка, 75 лв. такса по Приложение №4 и 360 лв. такса за извънсъдебно събиране.

Вещото лице посочва, че при включване на неустойката в ГПР, размерът му възлиза на 287,31%.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******/18.07.2024 г. и заплащане на сумата 1451,35 евро (2838,60 лв.), представляваща платена без основание сума по договора.

По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита от 5661,40 лв. е получена от ищеца. Не се спори също, че кредитодателят – ответник по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищеца е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и 2 ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с Постановление на Министерския съвет. Според чл.19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Видно от данните по делото е, че уговореният в договора за потребителски кредит ГПР, не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл.4 от Приложение № 5 към ДПК. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора - същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителните вноски, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката. От приетата по делото ССЕ, се установява, че неустойката не е включена в ГПР на договора за кредит, въпреки, че представляват разход по същия. Следователно съдържанието на процесния договор за кредит не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото действителния ГПР е значително завишен спрямо посочения в договора, а именно - 287,31% съгласно заключението на ССЕ.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.

10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (в този см. Решение № 261440/04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 24/10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС и др.).

Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото от приетата ССЕ, че по процесния договор ищеца е заплатил сумата от 8500,00 лв., като след приспадане на 3 главницата от 5661,40 лв., надплатената от ищеца сума е в размер на 2838,60 лв. Или предявеният иск за сумата от 1451,35 евро (2838,60 лв.), следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като ответника бъде осъден, на основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, да заплати на адвокат Б., сумата от 300 евро – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г.

(ред. ДВ. бр.68/31.07.2020 г.), за две искови претенции.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 434,52 EUR, от които 204,52 евро за дължима държавна такса и сумата от 230 евро за заплатен депозит на вещо лице.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от Н. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за потребителски кредит № ******/18.07.2024г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на Н. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 1451,35 EUR (хиляда четиристотин петдесет и едно евро и 35 евроцента) , представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ******/18.07.2024 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.10.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.