Решение № 298 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Д. Михайлова при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601071 по описа за 2024 година Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 4669/2023г по описа на същия съд, постановена на 18.04.2024г е признал подсъдимата И. Х. Д., *** за НЕВИННА в това, че:

На 12.12.2019г. в гр.Варна, противозаконно да е присвоила чужда движима вещ, която владеела - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛС 320" с рама № WDD2193221A045812, на стойност 14 456 лева, като част от вещта й принадлежала, а именно- била собственик на 1/2 идеална част от автомобила, а останалата 1/2 идеална част на стойност 7228 лева принадлежала на Х. А. П., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 206, ал.2 от НК

ОТХВЪРЛИЛ е предявения от Х. А. П. от гр.Варна, против подсъдимата И. Х. Д. граждански иск за сумата от 7228,00,00 /седем хиляди двеста двадесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени 1 вреди в резултат от извършеното от подсъдимата престъпление, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от присъдата е останал прокурор от ВРП, който я е протестирал в срок, приемайки, че същата е неправилна, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства. Прави предложение подсъдимият М. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, както и да му бъде наложено поисканото от прокуратурата наказание.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор при ВРП, който я е протестирал в срок.

Недоволен от постановения съдебен акт е и ч.о. и гр. ищец, който я е обжалвал в срок.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура поддържа протеста, счита, че спрямо подс. Д. са налице достатъчно доказателства и при правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил неправилни правни изводи, счита, подсъдимата следва да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение.

Представителят на ч.о. и гр. ищец, също изразява становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение.

След преценка доводите по протеста, жалбата на ч.о., становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че същият е неоснователен по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установено, че Подсъдимата и св.Х. А. П. били съпрузи. Двамата сключили граждански брак на 10.08.2002г. и по време на брака си имали родени две деца.

Отношенията в семейството не били добри, според подсъдимата св. П. не осигурявал достатъчно средства за домакинството, което налагало да бъде подпомагано финансово от родителите й.

Подсъдимата Д. имала нужда от превозно средство, поради което през 2011г. нейните родители й предоставили парични средства за закупуване на 2 лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ", който бил регистриран на името на подсъдимата и получил регистрационен номер ***.

През 2015г. Д. решила да смени превозното средство си и помолила св.П. за съдействие. Той я свързал със свой познат- св. Д. Г. П., който притежавал л.а. „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ", с цвят бежов металик. Свидетелят се съгласил на замяна с автомобила на подсъдимата, но тъй като неговият бил на по-висока стойност, Д. му доплатила сумата от 5000 лева, които също й били предоставени за тази цел от нейната майка. На сделката била придадена форма на договор за продажба на МПС, сключен на 13.10.2015г. между подсъдимата, като купувач и св. П. като продавач, като била отразена продажна цена от 1000 лева, равняваща се на застрахователната стойност на превозното средство.

На 19.10.2015г. подсъдимата подала в сектор „Пътна полиция"-Варна заявление за промяна на регистрацията на автомобила поради промяна на собствеността и същият бил регистриран на нейно име в качеството на собственик, като получил рег. № ***. Впоследствие през м. юли 2016г. регистрационният номер на автомобила бил променен на ***. Автомобилът „Мерцедес Е 270 ЦДИ" останал при св.П. и на 12.12.2015г. собствеността му била прехвърлена от подсъдимата на лице, указано й от съпруга й.

През 2017г. отношенията между съпрузите се влошили и в края на годината двамата се разделили фактически. Впоследствие подс. Д. предявила иск за прекратяване на брака, по повод който било образувано гр.д.

№15665/18г. по описа на ВРС. С решението по делото бракът между страните бил прекратен, като били уредени и въпросите относно упражняването на родителските права по отношение децата и задълженията за заплащане на издръжка.

За уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи на 04.12.2019г. подсъдимата предявила иск за делба, по повод на който било образувано гр.д. №19816/19г. на ВРС. Предмет на делбата били недвижими имоти и автомобили, придобити по време на брака, между които било и процесното МПС.

На 12.12.2019г. Д. упълномощила лицето А. Ю. да извърши дерегистрация на автомобила с рег. № *** и същият депозирал пред началника на сектор „Пътна полиция"-Варна декларация, в която посочил, че се иска 3 прекратяване на регистрацията на превозното средство поради амортизация, както и че то ще се съхранява в частен имот. Същият ден регистрацията на автомобила била прекратена и на подсъдимата били предадени съответно перфорирани свидетелствата за неговата регистрация, на които по диагонал с черен маркер било нанесено отбелязване „прекратена регистрация, частен имот, 12.12.2019г."

Веднага след това подсъдимата откарала автомобила в автоморга, стопанисвана от „Феникс-Агро" ООД. Там тя заявила на св. Г. Д.-управител на дружеството, че автомобилът е неизправен и не може да си позволи да го ремонтира. Свидетелят Д. се уверил, че превозното средство е регистрирано само на името на подсъдимата и се съгласил да го закупи за сумата от 600 лева, за което бил оформен и подписан Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство за части.

На следващия ден - 13.09.2019г., в офиса на дружеството отишъл св.С.

Г., който се познавал с управителя Г. Д.. Св. Г. пожелал да закупи автомобила и още същия ден бил сключен Договор за покупко-продажба на ПС, по силата на който дружеството продало на свидетеля процесния автомобил за сумата от 840 лева. Същият ден от името на Г., отново от упълномощеното лице А.

Раимов Ю., било подадено заявление до сектор „Пътна полиция"-Варна за възстановяване след прекратена регистрацията, промяна на собственост и промяна на номер. На същата дата бил издаден и Протокол за преглед за техническа изправност на ППС за автомобила със заключение, че същият е изправен. Регистрацията на автомобила била възстановена още същият ден и той получил нов регистрационен номер-В 6990 НТ.

Впоследствие подсъдимата депозирала по делото за делба писмен отговор, в който изложила, че автомобилът „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ" с рег.

№ ***, не е в движение и е бракуван поради техническа неизправност.

Доказателства за дерегистрацията му били представени в открито съдебно заседание от 24.09.2020г. и съдът се произнесъл с определение, с което прекратил производството по допускане на делбата по отношение превозното средство.

Междувременно, след закупуването му св. Г. предоставил автомобила на подсъдимата за ползване. Докато Д. управлявала превозното средство обаче тя била забелязана от св. П., който го разпознал и установил, че макар и да е 4 изключен от подлежащото на делба имущество като дерегистриран, същият е в движение, но с нови регистрационни номера. Поради това на 02.10.2020г. свидетелят подал сигнал за извършени от подсъдимата незаконни действия по отношение автомобила и след извършена проверка с Постановление на ВРП от 26.03.2021г. по случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.206 от НК.

На 28.04.2021г. св. С. Г. подал сигнал за обсебване до РП-Варна срещу подсъдимата, в който твърдял, че последната отказва да върне автомобила, който й е предоставил да ползва временно. На 13.05.2021г. свидетелят подал втора жалба до РП-Варна срещу Д., в която сочел, че двамата са живеели на семейни начала от началото на 2017г. до м.февруари 2021г., но след раздялата им същата е ограничила достъпа му до притежаван от него недвижим имот.

Впоследствие подсъдимата върнала автомобила на св. Г., който решил да го продаде и на 07.06.2021г. сключил договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който продал на св.Г. Й. П. процесното МПС за сумата от 8400 лева. Сумата за закупуване на автомобила била предоставена от св. А.

П.-братовчед на П., който обаче не желаел същият да се регистрира на негово име. След закупуването автомобилът се ползвал от А. П. за негови нужди, а по-късно бил продаден на трето лице.

Описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно : от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите Х. А. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), С. М. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), Г. З. Д.

(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), М. Й.а Н.-Д.а (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), С. С. Р., Г. Й. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), А. П. П., Д. Г. П., Д. Д.а Д. и М. Д. Г., от заключенията на назначените съдебна автотехническа експертиза, авто-техническа оценителна експертиза (назначена в хода на досъдебното производство, от която се установява стойността на автомобила към момента на деянието), авто-техническа оценителна експертиза (назначена в хода на съдебното следствие), както и от 5 присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е подложил на внимателен и много задълбочен анализ събраните по делото доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.

Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено е ли не престъплението за което спрямо подсъдимата е предявено обвинение, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, при спазване изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК, данните от писмените доказателства и точно, чрез които точно е установено поведението и действията на подсъдимата. След като не е било установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното деяние, правилно е била призната за невинна по предявеното й обвинение.

Правилно съставът на ВРС е приел, че основния въпрос, включен в предмета на доказване е кой и с каква цел е предоставил средствата за придобиването на автомобила, респ. попада ли същия в режим на СИО, както и какво е било техническото му състояние към момента на продажбата му от подсъдимата и обуславяло ли е то неговото бракуване, макар, че втората част не е решаваща.

Правилно съдът е приел, че са налице две групи гласни доказателствени средства. От една страна подсъдимата е нейните близки от които се установява, че процесното МПС е закупено с пари, дарени от родителите й, като разликата в цената последствие е доплатена също със средства, предоставени й с тази цел от нейната майка. Твърдяното от подсъдимата се подкрепя от показанията на свидетелите Д. Д., М. Г., С. Г., Г. Д. и С. Р..