Решение № 759 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. П., 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330202276 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002058 от

02.04.2024г. на Началник група в ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП, на П. К. Ш., ЕГН **********, от с. С., ул."**" № *, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 25,56 евро/50 лв., 25,56 евро/50 лв. и 25,56 евро/50 лв., или общо в размер на 76,69 евро/150 лв., за извършени административни нарушения съответно по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. К. Ш. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони, по подробно изложени в жалбата съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а чрез процесуалния си представител моли за отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, аргументирайки допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР - П., Сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не изпраща представител, но в писмено молба1 становище моли за потвърждаване на наказателното постановление, по подробно изложени аргументи. Възразява в условията на алтернативност за намаляване размера на разноските на ответната страна досежно адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против П. К. Ш., за това, че на 24.02.2024г в 11.21 часа в гр.П. на бул. "*" – кръстовище с бул. "*", като водач на лек автомобил „БМВ 320 И”, ** **** **, България, при обстоятелства: Гр.П., бул. "*" на кръстовището с бул. "*" посока бул. "*", управлява лек автомобил БМВ 320 И с регистрационен номер ** **** **, като извършва следните нарушения: 1. Без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван.; 2. Автомобилът е технически неизправен – липсва преден десен пътепоказател.; 3. Задните гуми на автомобила са износени до гладкост като същите имат и разкъсвания на протектора. Заснето с РСОД 732., с което е извършил:

1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1 , N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.;

2. Движи се с незначителна техническа неизправност на ППС.;

3. Придвижва ППС с износени гуми.

С това виновно е нарушил съответно чл.137А, ал.1 от ЗДвП; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 24.02.2024г., съставен от С. Г. Т. – мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР - П., като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротИ.речиви и взаимноподкрепящи се.

Св.Т. е категоричен, че непосредствено е възприел как водачът П. Ш. е 2 управлявал процесния лек автомобил без да е поставил обезопасителния си колан и именно това е бил поводът за спирането му за проверка, в хода на която пък лично установил както липсващия пред десен пътепоказател, така и съС.ието на гумите на автомобила – износени до степен на гладкост и с разкъсвания по тях. Показанията на св.Т. в тази им част са напълно кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства, в частност снимките, които самият актосъставител е направил по време на проверката със служебния таблет – РСОД 732. Ето защо съдът кредитира в цялост показанията на актосъставителя, като не по този начин се възприемат показанията на св.Д.Х.М., който свидетелства единствено досежно факта на първото нарушение, твърдейки, че водачът Ш. през цялото време на управление на процесния автомобил до спирането му за проверка е бил с поставен обезопасителен колан. Съдът не кредитира показанията на св.М., тъй като счита същите за плод на абсолютен субективизъм, предвид установената близка приятелска връзка между него и жалбоподателя и в този смисъл показанията на св.М. освен, че остават изолирани и са в пълно протИ.речие с кредитираните доказателства по делото, но и представляват очевидна проява на заинтересованост от крайни изход на делото, касаещ близкия му приятел.

Всъщност св.Т. свидетелства, че не е виждал св.М. по време на проверката.

Доказателственият анализ налага извод, че по безспорен и категоричен начин се установява, че от страна на жалбоподателя са били осъществени съставите на изследваните административни нарушения по посочените погоре правни квалификации, като деянията са били правилно и законосъобразно възведени. В тази връзка резонно за наказващият орган е възникнало задължението да санкционира протИ.правното поведение на водача Ш., налагайки му установените в посочените санкционни норми наказания „глоба“ в строго фиксираните от законодателя размери, които нито съдът, нито наказващият орган могат да ревизират.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно 3 издаване. Нарушенията са ясно и точно описани, като в достатъчна степен са посочени всички релевиращи обстоятелства, в която връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нещо повече, процесният АУАН е редовно съставен и доказателствената му сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложените глоби, както и общият такъв, следва да бъде превалутиран в еврова равностойност, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-002058 от 02.04.2024г. на Началник група в ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП, на П. К. Ш., ЕГН **********, от с. С., ул."**" № *, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 25,56 евро/50 лв., 25,56 евро/50 лв. и 25,56 евро/50 лв., или общо в размер на 76,69 евро/150 лв., за извършени административни нарушения съответно по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

В хода на въззивното производство от бюджета на РС П. са направени разноски за пътни разходи на свидетел в размер на 30,68 евро и 98,45 евро за изготвяне на СГЕ, общо в размер на 129, 13 евро, при решаване на 4 преюдициалния за основния спор въпрос по допустимостта на жалбата.

Предвид изхода на спора същите следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя П. К. Ш., за което същият следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд П..

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-002058 от 02.04.2024г. на Началник група в ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП, на П. К. Ш., ЕГН **********, от с. С., ул."**" № *, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 25,56 евро/50 лв., 25,56 евро/50 лв. и 25,56 евро/50 лв., или общо в размер на 76,69 евро/150 лв., за извършени административни нарушения съответно по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. К. Ш., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд П. сумата от 129,13 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5