Решение № 67 от 09.04.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Първомай, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100719 по описа за 2024 година

Предявен е иск от И. Н. В., Н. В. В., М. В. Я., П. И. К., Д. Г. Й., М. И. А. и В. Г.

А. срещу А. И. Д. с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на следните имоти:

1) Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-759/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. Първомай, местността „К.“, с площ от ***** кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, шеста категория, с номер по предходен план: *******, при съседи: имоти с идентификатори: ************, ************, ************;

2) Поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-759/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. Първомай, местността „К.“, с площ от ******* кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, шеста категория, с номер по предходен план: *******, при съседи: имоти с идентификатори: *******, *******, *******, *******;

3) Поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-759/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. Първомай, местността „М.“, с площ от ******* кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, с номер по предходен план:

*******, при съседи: имоти с идентификатори: *******, *******, *******, *******.

Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на гореописаните недвижими имоти по наследство от общия им наследодател Д. А. Т., бивш жител на с.

Т., общ. Първомай, починал на 07.11.1971 г. Поддържа се, че процесните имоти били 1 възстановени по реда на чл. 27 ППЗСПЗЗ на наследниците на Д. А. Т. с Решение № 53204 от 27.12.2004 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Първомай за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Т., общ. Първомай, издадено въз основа на Решение № 14/11.04.2001 г. по гр. д. № 607/2000 г. по описа на РС Първомай. Тъй като не могли доброволно да поделят съсобствеността върху гореописаните имоти, молят да бъде допусната делба съобразно квотите им по ЗН.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. И. Д., с който изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба. Твърди, че гореописаните имоти били възстановени с влязло в сила Решение № 19 от 03.04.1995 г. на Поземлена комисия – гр. Първомай на наследодателя му И. Д.

А.. Поддържа, че решението по гр. д. № 607/2000 г. по описа на РС Първомай незаконосъобразно определяло друг собственик на имотите. Поради това издаденото въз основа на него Решение № 53204 от 27.12.2004 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Първомай било ирелевантно. Твърди, че приживе още през 1943 г. общият наследодател Д. А. Т. бил поделил имотите си, като праводателите на ищците били получили своите дялове. По тези съображения счита, че делбените имоти били собственост на наследодателя му И. Д. А..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 19 от 03.04.1995 г. на Поземлена комисия – гр. Първомай е възстановено правото на собственост на И. Д. А., пряк наследодател на ответника А. И.

Д., върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Т., общ.

Първомай: 1) Лозе от ***** дка в местността „К.”, представляващо имот № ******* по плана за земеразделяне; 2) Нива от ***** дка в местността „К.“, представляваща имот № ******* по плана за земеразделяне; 3) Нива от ***** дка в местността „М.”, представляваща имот № ******* по плана за земеразделяне.

С оглед възникналия спор за материално право между И. Д. А., който е подал заявление и е успял да получи решение от поземлена комисия за възстановяване на собствеността в негова полза, и наследниците на общия им наследодател Д. А. Т. – М.

И. А., Д. Г. Й., В. Г. А. и М. Д. А., последните са предявили иск с правно основание чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Въз основа на подадената искова молба е образувано гр. д. № 254/1995 г. по описа на РС Първомай. След обезсилване на постановения съдебен акт по това производство и връщане на делото за ново разглеждане е образувано гр. д. № 607/2000 г. по описа на РС Първомай. Производството е приключило с влязло в сила Решение № 14 от 11.04.2001 г., оставено в сила с Решение от 12.03.2002 г. по гр. д. № 1358/2001 г. по описа на ОС Пловдив и Решение № 470 от 14.05.2003 г. по гр. д. № 1201/2002 г. на ВКС, с което е признато за установено по отношение на И. Д. А., че М.

И. А., В. Г. А., Д. Г. Й. и М. Д. А. наред с него притежават наследствени права върху признатите му и възстановени с план за земеразделяне земеделски земи в землището на с. Т., общ. Първомай, тъй като произтичат от наследството на Д. А. Т..

В изпълнение на постановеното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ Общинска служба по земеделие и гори – гр. Първомай е издала Решение № 53204 от 27.12.2004 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател на страните Д. А. Т. върху гореописаните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Т., общ. Първомай. Не са налице данни това решение да е обжалвано от И. Д. А., поради което същото е влязло в сила. В тази връзка върху 2 издаденото предходно Решение № 19 от 03.04.1995 г. е налице изрично отбелязване, че е изменено с влязло в сила съдебно решение № 14 от 11.04.2001 г. на РС Първомай.

Според представените скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, на гореизброените имоти по плана за земеразделяне на с. Т., общ. Първомай съответстват поземлените имоти, предмет на делбата, описани съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-759/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 045/01.07.2024 г., издадено от Кметство с. Т., общ. Първомай, Д. А. Т. е починал на 07.11.1971 г., като е оставил за наследници трите си деца Г. Д. А. (поч. на 15.09.1981 г.), И. Д. А. (поч. на 15.08.2010 г.) и М. Д. А. (поч. на 26.02.2011 г.). На основание чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по *** ид. ч. от правото на собственост върху имотите, оставени от наследодателя Д. А. Т.. След смъртта на Г. Д. А. той е бил наследен на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН от преживялата съпруга М. И. А. и двете му деца Д. Г. Й. и В. Г.

А., които са получили по 1/9 ид. ч. или ***** ид. ч. Делът на другия син на общия наследодател И. Д. А. се е разпределил поравно между двете му деца П. И. К. и А. И.

Д. – т. е. по *** ид. ч. или ***** ид. ч. Дъщерята на общия наследодател М. Д. А. е била наследена на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН от сина си И. Н. В. и внуците си М. В. Я. и Н. В. В. – деца на починалия преди нея на 06.06.2010 г. син В. Н.

В.. Следователно първият от тях е получил *** ид. ч. или ***** ид. ч., а останалите двама – по **** ид. ч. или ***** ид. ч. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че съпругата наследява с всеки ред, призован към наследяване, но не замества никога покоен съпруг в кръвното родство. Тя би могла да наследи имущество останало от родителите на покойния си съпруг само ако той е починал след родителянаследодател, но не и в обратната хипотеза (така Решение № 480 от 01.12.2010 г. по гр. д. № 803/2009 г. на ВКС, II г. о.). Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН преживялата съпруга на В. Н. В. – Е. А. В., не се явява наследник на неговата майка М. Д. А. и не следва да участва в производството по делба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Константна е съдебната практика, че искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е с предмет установяване притежателя на правото на собственост върху спорните земеделски земи към минал момент. Същият е средство за защита при спор за материално право, възникнал в хода на административната процедура по възстановяване на собствеността, с предмет на кого от претендиращите лица принадлежи правото на собственост върху един и същ поземлен имот към момента на обобществяването му. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск, обусловен от сезирането и на двете страни по този спор на общинската служба по земеделие с искане за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, съдът постановява решение, като при основателност на предявения иск общинската служба по земеделие издава позитивно решение в полза на лицата или на техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал момент.

Едва с издаване на решение на общинската служба по земеделие въз основа на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е завършен фактическият състав по възстановяване на правото на собственост.

Административният орган – общинската служба по земеделие, е длъжен да постанови решение съобразено с влязлото в сила решение по заявлението на коя да е от страните по спора, като в зависимост от това има ли издадено позитивно решение преди 3 влизането в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ще следва да постанови или ново решение, с което се признават правата по заявлението на ищците, или ще измени постановеното вече решение относно субектите, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Това решение, респ. отказ на административния орган, подлежи на самостоятелен съдебен контрол по предвидения в ЗСПЗЗ процесуален ред. Силата на пресъдено нещо по спора с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в своите обективни предели обхваща спорните между страните по спора земеделски земи и правото на собственост върху тях към минал момент – момента на колективизацията и внасянето на земеделските земи в ТКЗС или друга кооперативна организация или към момента на неправомерното отнемане на земите. Субективните предели на силата на пресъдено нещо се простират до страните в процеса, респ. техните правоприемници (така Решение № 212 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 190/2011 г. на ВКС, I I г. о.). Като съобрази всичко изложено, както и обстоятелството, че ответникът А. И. Д. е наследник на участвала в производството по гр. д. № 607/2000 г. по описа на РС Първомай страна, намира, че съгласно разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК следва да зачете обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с Решение № 14 от 11.04.2001 г.

Поради това съдът не би могъл да преразгледа извода, че към включването им в ТКЗС земеделските земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, са били собственост на общия наследодател на страните Д. А. Т..

Както беше посочено по-горе, ищецът по уважения иск с правно основание чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ става собственик на спорния земеделски имот след влизането в сила на постановеното въз основа на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ решение на общинската служба по земеделие. Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ влезлите в сила решения на общинската служба по земеделие за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници или нови реални граници с план за земеразделяне удостоверяват правото на собственост и имат силата на констативен нотариален акт за собственост.

От това следва, че по своята правна същност тези решения са индивидуални административни актове с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността) и действа за бъдеще (така Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС). Т. е. когато в рамките на съдебното производство ищецът представи решение на общинска служба по земеделие, само въз основа на това решение той може да бъде признат за собственик на имота, а ако ответникът оспорва правото на собственост на ищеца, валидността или материалната законосъобразност на това решение, в негова (на ответника) тежест е да ангажира доказателства, оборващи установеното в решението на общинската служба на земеделие право на собственост на ищеца. Тук обаче следва да се съобрази, че законосъобразността на решението на общинската служба по земеделие може да се преценява от съда по реда на косвения съдебен контрол само когато това решение се противопоставя на лице, което не е било страна в административното производство по възстановяване на собствеността – арг. чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. В тази насока са и разясненията, съдържащи се в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. От всичко изложено и по аргумент от противното следва изводът, че съдът не би могъл да проверява материалната законосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, когато оспорващата страна е участвала в административното производство по чл. 11 ЗСПЗЗ.