Решение № 1156 от 04.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Варна, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110105802 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявен от Д. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к.

...., бл. ..., вх. ..., ет. ...., ап. ...., срещу „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., ....., ет. ...., иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 539,18 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 13.04.2007 г., сключен между ищеца и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, както и 163,04 лева, представляваща договорна лихва по посочения кредит за периода от 10.10.2007 г. до 10.06.2010 г., които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20238080400832 по описа на ЧСИ З. З. Д., рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 8783/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ищецът Д. П. Т. твърди, че съгласно изпълнителен лист от 01.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 8783/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, е осъден да заплати на „БНП П. П.

Ф.“ ЕАД сумата от 539,18 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 170,93 лева, представляваща договорна 1 лихва по посочения кредит за периода от 10.10.2007 г. до 10.06.2010 г., както и сумата 125,00 лева – съдебни разноски.

Сочи, че въз основа на изпълнителния лист по молба на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20118080400646 по описа на ЧСИ З. Д., като заявява, че в рамките на това производство не са извършени валидни изпълнителни действия. Счита, че така образуваното изпълнително дело било прекратено на 03.06.2013 г. поради изтичане на двегодишния срок по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист впоследствие, по молба на настоящия ответник – частен правоприемник на първоначалния кредитор, било образувано изпълнително дело № 20238080400832 по описа на ЧСИ З. Д..

Ищецът твърди, че през 2020 г. е направил доброволни плащания, с които били погасени разноските по делото, по което бил издаден изпълнителният лист, както и част от договорната лихва. Поддържа, че нито ответникът, нито неговият праводател са предприели действия, годни да прекъснат погасителната давност, поради което същата е изтекла на 03.06.2018 г.

Настоява за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К. И. И. БГ” ЕАД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявената претенция.

Излага, че процесните вземания произтичат от Договор за кредит № PLUS-01045427, сключен между ищеца и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД (с универсален правоприемник „БНП П. П. Ф.

С.А.“, клон България), като за същите кредиторът се снабдил с изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 410 от ГПК, с оглед на което приложимата в случая погасителна давност е 5-годишна. Заявява, че за събирането на вземанията първоначално е инициирано изпълнително дело № 646/2011 г. по описа на ЧСИ З. Д., с подаването на молбата за образуване на което на 03.06.2011 г. давността била прекъсната, тъй като на ЧСИ били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. В тази връзка се позовава на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че съгласно ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. по ТД. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до постановяването на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като за тях се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. Поддържа, че с оглед на това, давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., след което е прекъсвана неколкократно: на 17.07.2015 г. с встъпването на ответното дружество като взискател, като в молбата за конституиране на ЧСИ били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ; на 24.11.2017 г. с молба за запор на вземания по банкови сметки; на 12.06.2018 г. с молба за опис на движими вещи; на дата 21.01.2020 г. с насрочване на опис на движими вещи. Сочи, че на 21.01.2020 г. длъжникът е внесъл доброволно по сметка на ответното дружество сумата от 413,19 лева, представляваща част от дълга, като поддържа, че това следва да се приеме като признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, 2 извършено с конклудентни действия.

Излага, че изпълнително дело № 646/2011 г. е прекратено на 23.06.2020 г. по молба на ответното дружество, като на 17.10.2023 г. е образувано изпълнително дело № 832/2023 г., с молбата за което ответникът, освен че е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, е отправил и искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, с което давността отново била прекъсната.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. П. Т. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 15082/18.02.2025 г. процесуалният му представител адв. И. Д. от АК – София, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „К. И. И. БГ” ЕАД не изпраща представител. С молба вх. № 14073/14.02.2025 г. процесуалният му представител юрисконсулт В. Л. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

С чл. 117, ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил, че при вземане, установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога пет години. В съдебната практика се приема, че разпоредбата важи и за вземане по стабилизирана заповед за изпълнение, респективно, по издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Между страните по делото не е спорно, че от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД срещу Д. П. Т. е инициирано заповедно производство, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 8783/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, и е издаден изпълнителен лист от 01.03.2011 г., съгласно който настоящият ищец е осъден да заплати на заявителя сумите, както следва: 539,18 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 13.04.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2010 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 170,93 лева, представляваща договорна лихва по посочения кредит за периода от 10.10.2007 г. до 10.06.2010 г., както и сумата 125,00 лева – съдебни разноски; че въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора е образувано изп. д. № 20118080400646 по описа на ЧСИ З. Д., което е прекратено и впоследствие по молба на ответното дружество е образувано изп. д. № 20238080400832 по описа на ЧСИ З. Д.. Горното се установява и от представените по делото материали – изпълнителен лист от 01.03.2011 г., издаден по Разпореждане от 17.06.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 8783/2010 г. по описа на Районен съд -Варна, 33-ти състав, копие на изп. дело № 20118080400646 и копие на изп. дело № 20238080400832, и двете по описа на ЧСИ З. Д..

3

Видно от материалите по изп. дело № 20118080400646, същото е образувано на 03.06.2011 г. по молба на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, въз основа на процесния изпълнителен лист, като по силата на действащите към този момент постановки на ППВС №3/18.11.1980 г. (ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по ТД №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС) за времето на изпълнителния процес давността е спряла да тече. Съдът споделя наведеното от ищеца в исковата молба, че доколкото по делото не са извършени същински изпълнителни действия, същото е прекратено на 03.06.2013 г. поради изтичане на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и с прекратяването на делото по закон, независимо от липсата на издаден акт на ЧСИ в посочения смисъл, за вземането започва да тече нова погасителна давност.

Същата е прекъсната с конституирането на настоящия ответник като взискател с разпореждане на ЧСИ от 29.07.2015 г. въз основа на подадена молба вх. № 11982/17.07.2015 г., с която „К. И. И. БГ” ЕАД възлага на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ (т. 10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), прилагайки и всички необходими документи, легитимиращи го като взискател – Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен между него като купувач и „БНП П. П.

Ф.“ ЕАД като продавач, Приложение № 1 към същия, включващо вземането към настоящия ищец по процесния изпълнителен лист, Потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от ИД на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, Пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1, за извършената цесия от негово име. С молба от 10.12.2015 г. „К. И. И. БГ” ЕАД изпраща на ЧСИ З. Д. и Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията до длъжника Д. П. Т., както и обратна разписка от „МиБМ експрес“ ООД от 07.10.2015 г., видно от която писмото е останало непотърсено, като моли уведомлението да бъде връчено чрез ЧСИ. Съдът приема, че уведомлението е достигнало до длъжника най-късно на 02.06.2020 г., когато копие от изпълнителното дело е получено от упълномощено от него лице.

Впоследствие от „К. И. И. БГ” ЕАД до ЧСИ са подадени молби вх. № 2645/25.11.2017 г. – с искане за налагане на запор върху банкови сметки, и вх. № 12550/12.06.2018 г. – за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

Считано от датата на подаване на първата от тези молби - 25.11.2017 г., давността също е прекъсната, независимо, че запор не е наложен, тъй като исканият способ не е приложен по причина, която не зависи от волята на кредитора - поради липса на данни за банкови сметки и банкови сейфове на длъжника в Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ. С Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО, е прието, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.

Съдът следва да отбележи, че от датата на конституиране на ответното дружество като взискател - 29.07.2015 г., до датата на подаване на тази молба - 25.11.2017 г., отново са настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Това 4 обаче не касае погасителната давност с оглед постановките на т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС: „Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност.“