Акт от 09.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. Варна, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Юлия Р. Бажлекова

Членове:Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501843 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.

Образувано е след постановяването на Решение № 60298/18.08.2022 г., постановено по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС, с което е отменено Решение № 260571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за събиране на доказателства.

Производството по горецитираното въззивно дело е образувано по въззивна жалба вх. № 2169/19.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н. Б., срещу решение № 32 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело № 806/2019г. на Районен съд - Девня, с което е прието за установено, че П. К. Д., ЕГН **********, не дължи на въззивното дружество сумата 9226.34 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за период от 03.04.2017г. до 02.04.2018г. за обект с кл. №********** и аб. №**********, за адрес на потребление гр. ****, по фактура №********** от 14.05.2019г., на осн. чл.124, ал.1, пр.2 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.4. има натрупано количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.

Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – 1 деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П. К. Д. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9226.34 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за период от 03.04.2017г. до 02.04.2018г. за обект с кл. №********** и аб. №**********, за адрес на потребление гр.

****, по фактура №********** от 14.05.2019г.

Ищецът твърди, че е че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл.48 ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, при липса на конкретен измерител на отклонението, като е начислена посочената сума. Твърди, че не е присъствал при извършване на проверката. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията; не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия, посочено в корекционната справка; периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че при извършената на 02.04.2018г. проверка е констатирано в невизуализиран регистър 1.8.4. е отчетена 52031 кВТч ел. енергия, както и че при съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. Твърди, че проверката и изчисляването на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия са законосъобразно извършени в съответствие с чл.48, ал.1, б.“б“ ПИККЕ. В условията на евентуалност обосновава становище, че сумата е дължима по общите правила на договора за продажба по ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър на СТИ.

Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.

2

От представения по делото констативен протокол № 1900926/02.04.2018г., се установява, че служители на ответното дружество са извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради установен отчет в тарифа Т4 в размер на 52031 kWh.

Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, член на домакинството на абоната и един свидетел.

Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е констатирала намеса в тарифната му схема, която трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 – 52031 kWh. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 09.05.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на 52031 kWh за периода от 03.04.2017г. до 02.04.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура №********** от 14.05.2019 г., със същата е остойностено допълнителното количество ел.енергия в размер 9226.34 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа експертиза, видно от заключението на която е, че към момента на проверката процесното СТИ е било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. От заключението на СТЕ се установява, че начисляването на допълнително количество ел.енергия не е в резултат на корекция на сметка, а съставлява реален отчет на база прочит на регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея. Установява се, че отчитането в регистър 1.8.4 е станало след външно неправомерно софтуерно влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ.

Установява се още, че отчетеното и коригирано количество ел.енергия е възможно да се достави, през процесния период от една година.

За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното софтуерно препрограмиране, съобразно с указанията по чл. 294 от ГПК, дадени с Решение № 60298/18.08.2022 г., постановено по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС, пред настоящата въззивна инстанция е проведена комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. От заключението на същата, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният СТИ /произведен 2014г./ с фабр. № 1115031400587523 тип Carat MO2 е монтиран нов на абоната, след премината метрологична проверка през нов, невключван в мрежата електромер. Следователно, касае се за монтиран нов/ произведен 2014г/, невключван в мрежата електромер и на тази база може да се извърши обоснован извод, че останалите невизуализирани тарифи Т3, Т4 и Т0 са също с нулеви отчети. Същият е демонтиран на дата 02.04.2018г. Въздействието е резултат от целенасочено човешко поведение. Чрез препрограмиране посредством софтуер (вероятно Digitron) на заложената програма на процесното СТИ е променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифи. Вместо стандартния часови пояс за дневна и нощна тарифи, част от часовете на денонощието (13.71часа/ден) са добавени в график, отчитащ в тарифа Т4. В регистър Т4 може да има натрупана енергия и през деня и през нощта, което изключва натрупаните киловатчасове да бъдат приравнени към една от регламентираните 2 тарифи. Ако обаче Т4 се приравни към часовите зони на 3 регламентираните тарифи, резултатът е 5 часа работа в нощна тарифа и 7 часа в дневна.

Графикът за отчитане в четвърта тарифа е различен за неделя, през делничен ден има активни 12 часа и 24 активни часа в неделя. Средно аритметичното време през което е активна тарифата Т4 е 13.71 часа на ден. А периодът на натрупване на ел. енергия в тарифа Т4 е засечен да започва от 02.10.2014г, т.е. три дни след монтажа му на 30.09.2014г. В зависимост от натоварването процесното количество ел. енергия от 52031 kWh по тарифа Т4 може да се потреби и достави. Вещите лица обосновават становище, че същата не е потребена за период от една година, а за практически целия период от 02.10.2014г. до 02.04.2018г. Следователно, отчетът в тарифа Т4 в размер на 52031kw/h е по своята същност енергия преминала през СТИ и отчетена, но в тарифа, която не се визуализира по заводска настройка.

С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на част от преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова тарифа, следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване, да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на проверката цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално отношение, за въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в ПИКЕЕ основания.

От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение № 60298/18.08.2022 г., постановено по гр. дело № 4163/2022 г. по описа на ВКС, с което на настоящата въззивна инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се приема, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.