Решение № 37 от 26.01.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Добрич, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500399 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 260027/26.01.2022 год. на А. И. А., ЕГН **********, от гр. Т., общ.Т., обл. Д., ул. “Д.** срещу решение №260087/31.12.2021 год. по гр.д.№ 6/2019 год. на Районен съд Т., с което :1./ на основание чл.194 , ал.2 от ГПК е признато, че направеното от него оспорване на компетентността на съставителя на протокол за ПТП № 1606327 от 09.09.2017 год. и верността на протокол за ПТП № 1606327 от 09.09.2017 год., т.е. съответствието на фактическото положение с удостовереното в него, съответно дали водача „1” е ответникът по делото, налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП, съответно причинно следствена връзка между поведението на ответника и причинените имуществени вреди на посочените по схемата

МПСсъдържанието на протокол за ПТП в частта по отношение посочената в него дата, час, посоченото в “обстоятелства нарушения, причини и условия за ПТП“,“видими щети на МПС“ и “схема на ПТП“, за недоказано;2./ признато е за установено по иска с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл.

1

45 от ЗЗД ,че дължи на “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЖК “Д.“, бул.“Г.М. Д.* сумата от 8056.96 лв.,съставляваща застрахователно обезщетение изплатено по щета под № РС 08-000590 / 2018-01., както и 3./законна лихва върху сумата от 06.07.2018 година до 31.10.2018 година – в размер на 265.00 лв., ведно със законната лихва върху задълженията от датата на подаване на заявлението при съда -29.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които и суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №447/05.11.2018 год. по ч. гр.д. №623 / 2018 год. на ТРС;4./осъден е да заплати на застрахователното дружество сторените по ч.гр.дело №632 по описа на ТРС за 2018 г. разноски в размер на 166.5 0лв.внЕ.а държавна такса и 100.00- адвокатско възнаграждение,както и 5./ осъден е да заплати на застрахователното дружество сторените по настоящото производство разноски в общ размер на 1870.00 лв.

С доводи ,че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения се претендира отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора за отхвърляне в цялост на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Въззивникът възразява срещу разпределението на доказателствената тежест между страните в хипотезата на чл.194 от ГПК, както и изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на оспорването на протокол за ПТП, третиран като верен , точен и поставен в основата на другите доказателства-примерно назначените по делото експертизи. Необосновано било прието, че фактическата обстановка не е оспорена ,въпреки направени още с отговора на исковата молба и в хода на делото оспорвания на фактическите твърдения на срещупоставената страна, изтъкнати възражения и правни доводи, представени доказателства, останали неразгледани и необсъдени от съда. Елементите от фактическия състав на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ за претендираната регресна отговорност не били налични, нито пък материално-правните предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, които да ангажират гражданската отговорност на въззивника. Становището на въззивника относно неправилността на обжалваното решение на практика е основано на всички излагани от него пред първата инстанция фактически твърдения и правни доводи по повод основателността на претенцията и настоява те да 2 бъдат повторно съобразени и обсъдени от въззивния съд в пълния обем на заявяването им .

При данни за връчване на съдебния акт на дата 11.01.2022 год., жалба рег.№ 260027/26.01.2022 год. ,изпратена чрез ССЕВ на дата 25.01.2022 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение ,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Въз основа на подадено “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД заявление рег.№ 2889/01.11.2018 год. е била издадена заповед № 447 за изпълнение на парично задължение по чл.412 от ГПК от дата 05.11.2018 год. по ч. гр. д.№ 623/2018 год. на Районен съд Т. , с която е разпоредено длъжникът А. И. А. да заплати на кредитора “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата от 8 056. 96 лв. ,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № РС 08-000590/ 2018-01 , сумата от 265.00 лв. , законната лихва върху главницата за времето от 06.07.2018 год.31.10.2018 год. ,ведно със законната лихва върху задълженията от датата на подаване на заявлението-29.10.2018 год. до окончателното плащане на задължението ,както и сумата от 166.50 лв.-платена държавна такса и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е било подадено от длъжника възражение рег.№ 3152/23.11.2018 год.

Обжалваното решение е постановено по искове на “ЗАД

ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЖК “Д.“, бул.“Г.М. Д.* срещу А. И. А., ЕГН

**********, от гр. Т., общ.Т., обл. Д., ул. “Д.** по чл.422 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, заявени в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК с искова молба рег.№ 44 /08.01.2019 год. и основани на твърдения ,че на 09.09.2017 год. в КК А по вина на ответника А. е реализирано ПТП, между моторно провозно средство марка “Волво“ модел “В40“ с рег № ***, собственост на С.Б.Г. и управлявано от ответника А. и МПС марка „ Шкода“ модел „ Супърб“ ,с рег.

№ ***, собственост на „ДСК Лизинг- клон В.“ АД с ЕИК *** и с ползувател 3

В.М.И.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с №1600327 от 09.09.2017 год., в който констативен протокол е отразяване, че водача на моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № ***- ответника А. в качеството си на виновен водач е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата. Протокола е издаден от компетентните държавни органи при РУ Полиция А. при ОД на МВР Д. при и по повод изпълнението на служебните им задължения и в него е отразено по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил „Волво“ модел В40 с рег № ***, собственост на С.Б.Г. и управлявано от ответника А.. Горният факт се признавал и от ответника в подписана от него декларация и приета от младши автоконтрольор при РУП А. при ОД на МВР-Д. М.К..Моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № *** е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, със застрахователна полица № BG /

30/117000253110 валидна към момента на настъпването на застрахователното събитие. При дружеството ищец е била заведена щета под № РС 08-000590/ 2018-01, като след направена оценка на щетата собственика на увреденото МПС /имущество/ е бил обезщетен, като е било възстановено /ремонтирано/ увреденото МПС, чрез автосервиз „Колор Груп В.“ ЕООД на който е било възложено извършването на ремонта на увреденото имущество и на който е било изплатено всичко до размера на дължащото се на „ДСК Лизинг- клон В.“ АД застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Автокаско“ от „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД след получена регресна покана. На основание чл. 411 и чл. 412 от Кодекса ищцът е възстановил изплатеното застрахователно обезщетение, заедно с лихви и разноски в размер на 8056,96 лева, съгласно авизо за плащане от 06.07.2018 година за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № РС 08000590 / 2018- 01.

Отправено е искане да бъде установено съществуване на вземанията на застрахователното дружество на основанията и в размерите ,посочени в заповед № 447 за изпълнение на парично задължение по чл.412 от ГПК от дата 05.11.2018 год. по ч. гр. д.№ 623/2018 год. на Районен съд Т..

Претенцията е оспорена с подаден от А. И. А. в срока и по реда на чл. 131 4 от ГПК отговор рег.№ 480/25.02.2019 год. поради липсата на необходимите предпоставки за пораждане на правото н регрес в полза на застрахователя: виновният водач да е напуснал мястото на произшествието и посещаването на мястото на произшествието от страна на органите по контрол на движението по пътищата да е задължително по закон. Мястото на произшествието било частен имот, собственост на “А.“ АД , нямал статут на път , а в условията на евентуалност със статут на път, който не е отворен за обществено ползване ,по отношение на който органите по контрол на движението по пътищата нямали правомощия. Вън от горното ,сочените от застрахователното дружество хипотези за задължително посещение на мястото на произшествието по чл.125 т.7 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.Оспорен е механизма на настъпване на ПТП .Липсвало виновно поведение на ответника като водач на МПС ,което да е в причинна връзка с щети .Налично било и съпричиняване –в целия курортен комплекс било забранено паркирането на места, извън специално обозначените ,а увреденият автомобил бил паркиран в нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, съобразно която е забранено паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.ПТП настъпило поради заслепяването от идващ отсреща автомобил, между управлявания от него автомобил и пострадалия автомобил въобще не е имало съприкосновение. Претенцията е оспорена и поради завишен размер на претендираното обезщетение бил завишен .Оспорен е и съставения констативен протокол за ПТП № 1606327/09.09.2017 год.

При служебната проверка на решението , съдът установи порок, който го определя като недопустим акт в частта на произнасянето по направено оспорване на документ.

Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 от ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата. Целта на производството е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство, от значение за обсъждането или не на този документ при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Ако съдът не се е произнесъл с определението по чл. 194, ал.2 от ГПК преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението, а не с отделен диспозитив-така чл. 194 ал.3 от ГПК .

5

Горното налага на основание чл. 270 ал.3 изр.1-во от ГПК , въззивната инстанция да обезсили първоинстанционния съдебен акт в тази му част и да прекрати производството по делото.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Не е спорно между страните ,че към датата на настъпване на застрахователното събитие- 09.09.2017 год. между тях е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ касателно лек автомобил "Волво В40" с per. № *** по силата на Застрахователна полица № BG/30/117000253110, с период на валидност 12.01.2017 год. до 12.01.2018 год. ,както и че лек автомобил „Шкода супърб“ с рег. *** собственост на „ ДСК Лизинг- клон В.“ АД и с ползвател В.М.И. е бил застрахован по застраховка „ Каско“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Не е спорно и обстоятелството ,че ответникът А. е напуснал мястото на ПТП.

За ПТП е съставен протокол с № 606327/09.09.2017 год. с начертана схема на ПТП и описание на времето, мястото, обстоятелствата и причините, при които е възникнало ПТП и конкретния резултат от него. В протокола е описано следното: Време: 09.09.2017 год. в 02: 20 часа. Място: КК"А." срещу хотел " О.". В раздела: Участници в ПТП е посочено: Участник 1: л. а. "Волво В40" с рег. Ш***,управляван от ответника по делото ,а като участник 3 : л. а.