Определение № 3319 от 21.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3319 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20251100606597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С протоколно определение от 24.09.2025 година по НОХД № 8516/2025 година СРС, НО, 116 с-в е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Срещу определението е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че по отношение и на двете престъпления били описани конкретно съставомерните елементи от гледна точка на фактически положения и се оспорват изводите на съда за неяснота на ролята на св. К.. В конкретния случай се излагат съображения защо К. не се явявал посредствен извършител или съучастник.

По отношение на обвинението по чл. 313, ал. 1 НК прокурорът поддържа, че нормата на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК била посочена в диспозитива на ОА Съдът, съобразявайки доводите на прокурора и материалите по делото и извършвайки цялостна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт намира, че протестът е неоснователен, а по същество първоинстанционото определение е правилно.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора първоинстанционният съд е констатирал, че е налице неяснота на обвинението при осъществявяване на изпълнителното деяние по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК от гледна точка на начина на ползване на инкриминирания документ-опосредено чрез св. К. и досежно мястото на извършване на деянието-представянето му пред РС-Русе, а впоследствие пред СРС. По отношение на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК първата инстанция е 1 констатирала неясното на обвинението като липсвало посочване коя от хипотезите на чл. 83, ал. 2 ГПК прокурорът поддържа, че е налице.

Настоящият съдебен състав приема, че изводите на първата инстанция намират опора в закона и задължителната съдебна практика, въведена с ТР 2/2002 година на ОСНК.

Фактическите рамки на обвинителния акт, а и заключителната част не отговарят в пълнота на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК включително досежно мястото и начина на извършване на престъплението.

Изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени в определението от проведеното разпоредително заседание са резултат от внимателна оценка на съдържанието на внесения обвинителен акт и правилна преценка на закона, довели до постановяване на правилен съдебен акт.

Настоящата инстанция споделя на собствено основание извода, че е налице неяснота на обвинението от гледна точка на механизма на деянието по твърдяното престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК от гледна точка начина на използване на инкриминирания документ, за което следва да бъдат изложени конкретни твърдения от гледна точка предприетите действия от страна на св. К., които по същество са с опосреден характер и по какъв начин тези действия се отразяват на механизма на деянието и дадената от прокурора квалификация. Споделят се изводите и досежно мястото на извършване на твърдяното деяние, като съдът се солидаризира със съображенията на първата инстанция и не намира за необходимо да преповтаря същите.

В допълнение към изводите на първоинстанционния съд следва да бъде отбелязано, че липсва посочване във фактическите рамки на обвинителния акт и диспозитива на същия по отношение на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК пред кое конкретно физическо лице, обозначено в протеста като компетентен да разгледа делото Софийски районен съд е използван неистинския частен документ, за разлика от престъплението по чл.

313, ал. 1 НК, където това физическо лице е индивидуализирано.

Правилни са съображенията на първоинстанционния съд и досежно непълнотата на обвинението по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като в диспозитива не е намерило отражение коя от точките на чл. 83, ал. 2 ГПК прокурорът визира.

С оглед горните съображения настоящата инстанция намира, че протестът е неоснователен, а първоинстанционното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви СГС, НО, IX-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.09.2025 година по НОХД № 8516/2025 година, с което СРС, НО, 116 с-в е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурор при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

2

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3