Определение № 1462 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1462 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101204 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Л. Б., чрез процесуалния си представител адвокат М. Д. от АК – гр.Благоевград, срещу решение №655 от 05.12.2023г. по в.гр.д.№741/2023г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/29.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2435/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което предявените от К. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап. 11, ет. 4, искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси :

1/Принадлежи ли правото на възстановяване на земеделските земи в съдебното производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ на наследниците на техния 1 притежател към момента на образуване на ТКЗС, макар към този момент той да е бил починал ;

Не се сочи съдебна практика в отклонение на която да е постановено въззивното решение.

2/Би ли могъл собственик на земеделски недвижим имот да се разпореди валидно със собствеността си в полза на друго лице след включването на имота в ТКЗС ;

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №86/12.03.2012г. по гр.д.№581/2011г. на ВКС, І г.о. и решение №121/19.07.2012г. по гр.д.

№339/2011г. на ВКС.

3/Налице ли е спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и към кой момент следва да се установи собствеността, когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти от различни лица в стари реални граници при отказ на ОСЗГ да признае правото на възстановяване на собствеността на единия от правоимащите с мотив, че земите вече са възстановени на друго лице ;

4/Следва ли при установителен иск, предявен по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът да анализира предпоставките за принадлежността правото на собственост върху спорния имот към релевантния момент – образуване на ТКЗС само на ищеца при пълна липса на установяване правото на собственост на ответника, с годни писмени и гласни доказателства, които да дерогират правото на собственост на ищеца или следва да съпостави представените доказателства и от двете страни, за да обоснове правните си изводи.

По третия и четвърти въпрос също не се сочи съдебна практика на ВС и ВКС.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

В срок е постъпил отговор само от ответниците Р. С. и И. А., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл.

284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно 2 обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, който е приел следното :

По делото е представено удостоверение за наследници № 4/13.10.2020г., от което се установява, че ищецът К. Л. Б. е наследник по закон на И. М. Б., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 23.02.1958 г. – дядо на ищеца по бащина линия.От същото удостоверение се установено, че първите десет ответници, посочени в исковата молба също са наследници на И. М. Б. – дядо по бащина линия.

От удостоверение за наследници № 192/17.03.1992г. Е. М. Б. /брат на И. М. Б./, починал на 10.02.1942г. се установява, че е оставил за наследници С. И. Б., С.

И. Б., В. И. Б., Л. И. Б. и Ф. И. Т. – всички деца на И. М. Б..

Представено е удостоверение за наследници № 10/24.11.2021г., издадено от Община Благоевград, от което се установява, че ответниците В. С. Н. и В. С. Б. са наследници на С. Х. Н., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 28.02.1997г.

От представеното копие от преписка по заявление с вх.№ Щ86/17.02.1992 г. на наследниците на И. М. Б., първоначално подадено от Ф. И. Т. /дъщеря на И. М.

Б./ е установено, че са заявени за възстановяване земеделски земи с обща площ 120.400дка, сред които е и нива с площ 2 дка в местността „Р.“, с посочени граници на имота „р.“ и „С. М.“, с номер на приложения документ – 4156 /Емлячен регистър/.Така заявените за възстановяване земеделски земи отговарят на представения по административната преписка и съответно на представения по делото от страна на ищеца документ за декларирани покрити имоти и непокрити имоти на името на И. и Е. Б..

От представеното копие на преписка по заявление № Щ439/17.02.1992г. на наследниците на С. И. Б., подадено от К. С. Б. е установено, че са заявени за възстановяване земеделски земи с обща площ 3.300 дка, сред които е и нива с площ 3 дка в местността „Р.“ и ливада с площ 0.300 дка в същата местност, които съответстват на приложената по административната преписка декларация за непокрити имоти на името на С. И. Б., с отбелязване „данъчна книга от 1952-1955г.“.

От ответниците по делото е представен копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.04.1945г., сключен между Х. М. Р. и С. И. Б., в който е 3 отразено, че Х. М. Р. признава и потвърждава сключен между него и С. И. Б. през 1931 г. договор /устен/, с който е продал на С. Б. недвижим имот, находящ се в [населено място], Г.Д., представляващ : НИВА, местност „Б.“, от 2 /два/ декара при съседи: И. М. Б., Е. М. Б., С. В., вада, река, за сумата 5000лева, която е получена напълно още през 1931г., когато Х. М. Р. е предал владението на описания недвижим имот на С. И. Б., а на 18.04.1945г. същия договор е подписан и в писмен вид.

Прието е, че с Решение №RЩ-21/30.01.2002 г. Поземлена комисия – Благоевград въз основа на протокол на ПК № 42/30.01.2002г. за съвместно уточняване на граници и представени писмени доказателства от К. С. Б. възстановява правото на собственост на наследниците на С. И. Б. в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3.132дка, четвърта категория, м. „Б.“, имот № *** по картата на землището при граници: № *** вътрешна река на Държавата, № *** нива на наследници на И. С. В., № *** нива на наследници на А. М. Т., № *** нива на Общинаползвател и *** нива на Община-ползвател.

От представеното копие на преписка по заявление № Щ231/04.03.1992 г. на наследниците на С. Х. Н., подадено от В. С. Б., както и от приложената по административната преписка декларация за непокрити имоти на името на С.

Х. Н. е установено, че са заявени за възстановяване земеделски имоти, сред които няма имот, който е в местността „Р.“. Има заявен имот – ливада в местността „Д. р.“ с площ 0.500 дка.С Решение №RЩ-94/06.04.2009 год.

Общинска служба „Земеделие“ – Благоевград/приложено към експертизата – л. 420 от първоинстанционното дело/ е възстановено правото на собственост на наследници на С. Х. Н., като под № 3 е възстановена в съществуващи /възстановими/ стари реални граници нива от 2.002 дка, четвърта категория, м.

„Б.“, имот № *** по картата на землището, при граници: № *** нива на наследници на А. Х. Т.; № *** вътрешна река на Държавата – МОСВ; № *** нива на наследници на С. И. Б.; № *** земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /общинска собственост/ и № *** земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /общинска собственост/.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ вещото лице В. Ю. установява, че е налице частично припокриване на границите и местоположението на имота, показан на място на терена от ищеца и вече възстановени и нанесени в одобрена кадастрална карта на землището на [населено място], имоти на наследниците на С. И. Б., бивш жител на [населено 4 място], общ. Благоевград, починал на 09.11.1972 г., и на наследниците на С. Х.

Н., бивш жител на [населено място], общ. Благоевград, починал на 04.03.1997г.В съседните имоти няма съвпадение на нито едно име от описаните съседи в исковата молба, на исканите за възстановяване имоти по исковата молба. Имота овощна градина, към 1958 год., не е възможно да е бил 2.000 дка, в този район и двата искани за възстановяване имота е невъзможно да са били съседни.От заключението на вещото лице е прието за установено също, че местността „Р.“, според заявленията за възстановяване е частично идентична на м.„Б.“, местностите „Л.“ и “Л.“ не са идентични на м. „Б.“, а местност „Д. р.“ не е идентична на м. „Б.“.От изложеното от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание е прието, че по първоначалното заявление има заявен от наследниците на И. Б. само един имот от 2 дка в местността „Р.“.След това се появява и втория имот, като след четири години – 1996 г., признатите за възстановяване имоти са два – нива от 2,500 дка, IV категория в местността „Р.“ и овощна градина от 2,000 дка, IV категория в местността „Р.“.Сочи още, че имота от 2,500 дка е прехвърлен от някой С., С., Я., И., но като документ има нещо по кориците на делото, но е абсолютно нечетливо. Предполага, че от Е. Б. е прехвърлен втория имот, т.е. преписките са обединени.

От свидетелските показания на свидетеля В. М. С. е прието, че процесният имот се намира покрай реката. По нейни сведения е над 4 дка и е внесен в ТКЗС от И. Б..Същата е работила в ТКЗС и партидата на целия имот се е водил на рода Б., на И. М. Б..Предполага, че семейството на И. Б. са влезли в ТКЗС през 1957 година, когато станала масовизацията.Заявила е, че към 1957 година е била на 13- 14 години и че е наследник на М. Х. М..Не си спомня кой е бил съсед от горната страна на имота на К. Б., но е посочила, че имотът е там, където са имотите на всички от махалата Т., а А. Т. е съсед на И. Б. през нива.Посочила е също, че И. С. В. има там имот, както и че познава Н., но те въобще не са имали имот на това място, тъй като никога не ги виждала да обработват земя във въпросната местност, при реката.Посочила е още че, местността „Л.“ е много далеч от тези имоти, които се намират в местността „Р.“. Местността „Б.“ е близо да реката.Местността „Д. р.“ е в долния край на селото – на 3 км. или 4 км.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са предявени за разглеждане установителни искове с правно 5 основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за два имота.Производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се образува при предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост към минал момент – включване на имот в ТКЗС или фактическото му отнемане.Условие за допустимостта на този иск е наличието на правен интерес, като такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ.В настоящия случай е налице висящо административно производство за имотите, заявени и претендирани от наследник на наследодателя на ищеца, поради което предявените искове са процесуално допустими.В исковата молба ищецът е посочил, че неговият наследодател е придобил правото на собственост върху процесните имоти по давностно владение.От представените по делото доказателства не се установява, че наследодателя на ищеца – И. М. Б. е придобил правото на собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност преди обобществяването на земеделските земи, т.е. преди 1958 г. От друга страна липсват и доказателства за това, че именно наследодателя на ищеца е внесъл процесните имоти в ТКЗС.Нещо повече, не е доказано по делото и точното местоположение, съседи и граници на процесните имоти.Въз основа на горното е формиран извод за неоснователност на предявения иск.