Решение № 260283 от 21.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260283 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава

Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Славова Гражданско дело № 7585 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № * против Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.

415, ал. 1, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. на път ***** км. ** /Б.-П./ по вина на ответника било реализирано пътнотранспортно произшествие между МПС марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № ****, собственост на Д. К. С. и управлявано от ответника и МПС марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ******, собственост на Е. С. А..

За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с № ** от **** г., в който било отразено, че водачът на МПС марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № **** – ответник в настоящото производство, в качеството си на виновен водач, напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. В КП било отразено, че ПТП се дължи по вина на водача К., като същият се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, като е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Твърди, че МПС марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № **** е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ищцовото дружество, със застрахователна полица № *****, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. В дружеството била заведена щета с № *****. След направена оценка на щетата, на собственика на увреденото имущество /МПС/ било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на сумата от 4450 лв. на основание предявена пред ищцовото дружество писмена претенция на основание чл. 380 КЗ, застрахователното обезщетение било изплатено с преводно нареждане на 17.12.2019 г., ведно с 15 лв. представляваща ликвидационни разходи за обработка на заведената щета.

Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д.

№ 4194/2020 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2067/23.04.2020 г. за сумата от 4456 лева - главница, платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗП № ***** по щета № *****, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 16.03.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото. Доколкото срещу заповедта постъпило възражение и след указания до ищцовото дружество бил предявен настоящият установителен иск. Моли се за уважаване на претенцията в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Излага, че действително на 02.11.2019 г. на ответника му бил съставен АУАН сер. ** с бл. № *****, затова, че на същата дата около 06.20 часа по път **** КЛАС № *** управлявал л. а. марка „М.”, модел „*** ***“, с рег. № ****, като при движение е допуснал ПТП с л. а. марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ****. С АУАН му били вменени общо три административни нарушения. Впоследствие било издадено Наказателно постановление № **** от 11.11.2019 г., което обжалвано пред съда, във връзка с което било образувано АНД № 286/2020 г. по описа на ПдРС, ХVІІ н.с.

Твърди, че с писмо с изх. № 521 от 07.02.2020 г. за извършено по негова вина ПТП и напускане мястото на ПТП, във връзка със заведена щета № ***** и изплатено обезщетение на увредено лице в общ размер на сумата от 4450 лв., на основание чл. 500, ал. 1, т. 3, пр. 1 от КЗ, застрахователното дружество има право на регресен иск за възстановяване на изплатеното обезщетение, включително лихви и разноски. Бил изготвен отговор до ищцовото дружество, в който било посочено, че доколкото не било налице влязъл в сила съдебен акт, потвърждаващ вината на ответника, то и не било уместно изпращането на покана за доброволно изпълнение. Счита, че едва при потвърждаване на НП от съда ще са изискуеми сумите описани от ищцовото дружество в покана за доброволно изпълнение, явяваща се регресна щета.

Счита, че са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за спиране на настоящото производство до влизане в сила на Решение на ПдРС по АНД № 286/2020 г.

Счита, че съставянето на двустранен протокол е необосновано и незаконосъобразно, доколкото в АУАН и НП се твърди да има пострадало лице. Оспорват се описаните от ищеца факти и обстоятелства при настъпване на ПТП.

Моли съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да спре настоящото производство до влизане в сила на съдебното решение по АНД № 286/2020 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., с което евентуално ще се установи или не съпричастността и вината на ответника към ПТП, което счита за съществено при разглеждане на настоящото производство. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие – ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на л. а.

„М.“, с рама № ****** е сключен договор за застраховка ГО № ***** от 01.06.2019 г., със срок една година, считано от 01.06.2019 г. до 01.06.2020 г. Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. М., с рег. № ******.

Настъпването на вредоносното събитие, представляващо покрит риск по застраховката, се установява от приетите по делото Протокол за ПТП с пострадали лица № ** и АУАН № **** от 02.11.2019 г.

Видно от констатациите на актосъставителя е, че на 02.11.2019 г., около 6,20 ч. на път **** км. ** Б.-П., е настъпило ПТП при управление на М., с рег. № ***** собственост на Д. К. С. в посока от град П. ул. „И.“ № **, е извършил следното нарушение – на прав участък от пътя, поради несъобразена скорост, навлиза изцяло в платното за насрещно движение и удря косо ***** ***** ** л. а. „М. А.“ с рег. № **** и реализира ПТП с пострадало лице, като е напуснал местопроизшествието. Посочено е, че водачът не представя СУМПС и контролен талон. Описаните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания св. Т. М.- актосъставителят, който потвърждава, че той е съставил акт за административно нарушение на водача, който е управлявал виновно, а именно Д.К..

Не се споделят възраженията на ответника, че вината за настъпилото ПТП не била доказана, доколкото с решение от 08.02.2021 г. по АНД № 286/2020 г. влязло в сила, било отменено частично НП, а именно в частта за вината. Настоящия състав намира, че произнасянето на съда по административно наказателно производство няма обвързваща гражданския съд наказателна отговорност. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 435/12.06.2015 г. по дело № 2947/2014 г. на ВКС, ТК, I, т.о., където е прието, че доколкото наказателното постановление има за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. Обстоятелството, че ответникът Д.К. е виновен за настъпилото ПТП се доказва от приетия по делото АУАН, в който актосъставителят е констатирал, че виновният водач е напуснал местопроизшествието и по-късно бил установен, по който ответникът не е направил възражение, а напротив – подписал го е без възражение.

За установяване на причинна връзка между процесното ПТП и констатираните и ремонтирани вреди по л. а. „М. А.“, рег. № *****, е прието и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице, при съобразяване с материалите по делото, при механизма на произшествието – л.а. „М.“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, и се удря с л.а. „М. А.“, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. В тази насока съдът намира, че може да се направи положителен извод за наличие на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Изводът на в. л. пък дава допълнителни основание да се приемат за верни твърденията в исковата молба относно механизма на ПТП, доколкото съвкупния анализ на материалите по делото предполага наличието на този извод.

От представените протокол за тотална щета №

*****, опис заключение, калкулация – ремонт с № ***** и преводно нареждане, ищцовото дружество е заплатило като обезщетение за ремонта на увреденото МПС сумата от общо 4450 лева.

Съдът намира също така, че е налице и последната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответника по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - ответникът след като е причинил събитието е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. При настъпване на ПТП водач на лек автомобил, участник в произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от произшествието, като когато нанесените щети са само имуществени, следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и да уведоми водача на увредения автомобил с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то, респ. да сигнализира съответната служба на МВР при липса на съгласие.

Аргумент в тази насока се извежда от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Съгласно чл.125, т.7 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Предвид това, че водачът на увреденият автомобил не е бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответника, то съдът намира, че това е равнозначно на липса на съгласие между участниците относно обстоятелства, свързани с инцидента, както и относно размера на вредите.

Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности на участници в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. Следователно ответникът Д.К. е бил длъжен да сигнализира на съответните служби за контрол на МВР, чието посещение на мястото на ПТП е било задължително по силата на чл.