Решение № 1112 от 18.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20203110111138 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен от „В-96“ АД срещу „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде установено, че ищецът не дължи и на втория ответник „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД сумата от 3571,90 лв. с ДДС, представляваща цена за „достъп до разпределителната мрежа Е-ПРО“ за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. по партида с клиентски № 1010375858, ИНТ № 4344618, за адрес на потребление, находящ се в ***, за която има издадена фактура № 17100236576 от 31.07.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, с наименование на обекта „Производствено предприятие ДШП“ с абонатен номер № 11171006 към „Е.С.“ АД. Сочи се, че част от собствеността е бетонов комплектен трансформаторен пост с площ 200 кв.м., изграден вътре в имота на дружеството и се захранва редовно посредством собствена кабелна линия АСЕ 10-3х-185 мм 2 средно напрежение, включена директно към подстанция „Мадара“ Шумен – I 110/20/10 кW в килия № 6. Поддържа се, че между ищеца и ответника „ЕВН ТСИЮ“ ЕАД е сключен Договор от 08.05.2019 г. за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответникът плаща дължимите от купувача на мрежовия оператор суми за мрежови и други услуги, с цел снабдяване с електрическа енергия на обекти на ищеца. Излага се, че при заплащане на ежемесечна фактура за м. юли 2020 г. за доставена ел. енергия, издадена от „ЕВН ТСИЮ“ ЕАД, ищецът установил, че има начислена сума в размер на 2976,58 лв. без ДДС, представляваща такса „Достъп до разпределителната мрежа Е-ПРО“ за предоставена мощност от 4677.00 кВтч.

Ищцовото дружество установило при справка при „Е.С.“ АД, че тази сума е начислена въз основа на прието Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР за утвърждаване на цени в сектор Енергетика“, с което е одобрена по предложение на „Е.С.“ АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти (в лв./kW/ден), като въз основа на това решение ответникът използвал 1 нов начин за ценообразуване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ в съответствие с предоставената и реално необходима мощност. Излагат се подробни доводи относно неоснователното начисляване на таксата за достъп до електроразпределителната мрежа от страна на „Е.С.“ АД, като в заключение се поддържа, че тази услуга не е предоставена от електроразпределителното предприятие на ищеца и през процесния период изцяло всички разходи по поддръжка на собствената кабелна линия от подстанция „Мадара“ до трафопоста на ищеца, както и всички монтирани съоръжения в процесния трафопост, включително и кабелната линия на ниво средно/ниско напрежение, собственост на „В-96“ АД, са били през целия период от придобиването им до настоящия момент за сметка на ищеца. Пояснява се в последната уточняваща молба от ищеца, че „Е.С.“ АД е издало фактура от 06.08.2020 г., с която е начислена процесната такса за обекта на ищеца, като получател на фактурата е координаторът –ответника „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД, който от своя страна е издал процесната фактура, в която е включил спорната такса и претендира заплащане от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „ЕВН ТСИЮ“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че съгласно чл. 3.2.2 от сключения между страните Договор за продажба на електрическа енергия от 08.05.2019 г., ищецът се е задължил да заплаща на ответника всички дължими суми за мрежови услуги, вкл. цена за достъп до разпределителната мрежа, като в съответствие с чл. 1.2, б.

„в“ от договора ответното дружество заплаща събраните от ищеца суми за мрежови услуги на съответните мрежови оператори – в настоящия случай „Е.С.“ АД. Сочи се, че мрежовите услуги се заплащат по данни мрежовия оператор и ответника не носи отговорност за коректността на тези данни, нито за дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Твърди се, че тези клаузи в договора са в пълно съответствие с действащата нормативна уредба, според която кредитор на дължимите суми за мрежови услуги е съответния мрежови оператор – „Е.С.“ АД, а ответникът като търговец на електрическа енергия има ролята на посредник при плащането на дължимите суми за мрежови услуги. Навежда се довод, че „Е.С.“ АД, като оператор на разпределителната мрежа за обекта на ищеца, е сключило Рамков договор № РД 16-16 от 05.04.2016 г. (по чл. 23, ал. 1, вр. чл. 11, т. 13 от Правилата за търговия с електрическа енергия), изменен с Допълнително споразумение № 1 от 29.12.2016 г. и Допълнително споразумение № 2 от 20.01.2017 г. с търговеца „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД, с който да се уреждат финансовите взаимоотношения между ЕР Север, търговеца и ищеца във връзка с дейностите по достъп до разпределителната мрежа и/или пренос и разпределение на електрическа енергия през разпределителната мрежа, както и дължимите нормативно определени надбавки и цени за всеки обект на ползвателя на мрежата.

Излага се, че в Раздел III, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Допълнително споразумение № 2 от 20.01.2017 г. към Рамковия договор е посочено, че търговецът заплаща на оператора мрежовите услуги по утвърдените от КЕВР цени и разход за мрежови услуги, като плащането се извършва независимо от това дали търговецът е получил плащане от клиентите си. В изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество е заплатило на „Е.С.“ АД процесната сума в размер на 3 571,90 лв. с ДДС, за която сума е издадена Фактура № 0106290011/06.08.2020 г ., тъй като ЕВН ТРСИЮ" ЕАД е длъжно да извърши плащане независимо от това дали е получило плащане от клиентите си, в случая „Вела-96“ АД. Навеждат се доводи, че освен съществуващо договорно основание цената за достъп до разпределителната мрежа се дължи на ЕР Север и въз основа на закона. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 2

26.07.2013 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Съгласно решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се определят при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променя предоставената мощност, т.е. не е от значение. Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като предоставената мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Поради тези съображения ответното дружество счита, че дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа е независима от нивото на напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта, тъй като и при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Намира, че пак това е и причината цената за достъп да не зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия, като независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор. Посочва се, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от ЕР Север информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. След подробен анализ на българското и европейското законодателство в областта на енергетиката по повод твърдението на ищеца, че не дължи процесната цена за достъп до разпределителната мрежа, тъй като присъединителните съоръжения са негова собственост, се заключва, че видът и предназначението на съоръженията (за транспортиране на ел. енергия на съответното ниво на напрежение до клиенти или разпределители), а не собствеността, са определящи за разграничаване на принадлежността на съответните съоръжения към електропреносна или електроразпределителна мрежа. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението на назначената СТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните са безспорни обстоятелствата, обявени в Определение № 3568/22.07.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 28.10.2021 г., като неподлежащи на доказване насрещно признати факти, че между тях е сключен Договор за продажба на електрическа енергия от 08.05.2019 г., въз основа на който ответното дружество е начислило в издадена от него фактура цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. по партида с клиентски № 1010375858, ИНТ № 4344618, за адрес на потребление, находящ се в ***, в размер на 3571,90 лв. с ДДС.

Не се оспорва от ответника и обстоятелството, че ищцовото дружество е 3 собственик на недвижим имот, находящ се в ***, с наименование на обекта „Производствено предприятеие ДШП, като част от собствеността е бетонов комлектен трансформатоевн пост (БКТП) с площ 200 кв.м., изграден вътре в имота на дружеството, което обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства – Заповед № РД-18-44/17.03.2005 г. на Областен управител на Област Шумен и удостверение от 08.07.2020 г. от Агенция по вписванията.

Съгласно уговореното между страните в Раздел I от сключения между тях Договор за продажба на електрическа енергия от 08.05.2019 г. „ЕВН ТРСИЮ“ ЕАД, в качеството си на продавач, продава активна нетна електрическа енергия на „В-96“ АД, в качеството му на купувач, като последният заплаща доставената електрическа енергия в сроковете, по реда и условията, описани в договора и приложенията към него. Продавачът предоставя и следните допълнителни услуги: отговорност за балансиране, прогнозиране на потреблението и плащане на дължимите от купувача на съответните Мрежови оператори суми за използваните мрежови услуги, както и дължимите нормативно определени добавки върху тези суми – чл. 1.2 от договора. Според клаузата на чл. 5.1.4. купувачът дължи възнаграждение за допълнителните услуги по чл. 1.2 от договора, което е включено в уговорената по чл. 5.1.2 цена на договора. В чл. 5.1.7 е посочено, че дължимите суми за мрежови услуги и добавки върху тях се заплащат по данни, предоставени от съответния мрежови оператор към чиято мрежа е присъеднен съответния обект, като страните се съгласяват, че продавачът не носи отговорност за коректността на тези данни, нито пък за дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Според изречение второ на същата разпоредба възраженията на купувача в тази връзка следва да се отправят към съответния мрежови оператор по реда на действащите Общи условия по чл. 104а от ЗЕ на Мрежовия оператор или сключения с Мрежовия оператор договор за достъп и пренос.

С фактура № 1700236576/31.07.2020 г. ответникът е начислил задължение на ищеца в размер на 3096,22 лв. без ДДС, посочено като „достъп до разпределителната мрежа Е-ПРО“.

На 24.08.2020 г. ищцовото дружество е депозирало жалба пред „Е.С.“ АД , с която е оспорило начисляването на процесната такса, тъй като е присъединено директно към електропреносната мрежа в електрическа подстанция „Мадъра“ – гр. Шумен, която е собственост на ЕСО, като обектът им е присъединен чрез собствен кабален електропровод 20 kV и нито подстанцията, нито присъединителните съоръжения са елементи на електроразпределителната мрежа на ЕРП Север. В евентуалност, ако дружеството счита, че тази такса му се дължи, се заявява искане за намаляване на предоставената мощност от 400 kW.