Решение № 1212 от 28.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110117934 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. К., ЕГН **********, адрес: с. *** срещу ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. *** иск с правно основание чл. 535 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021г., с падеж 01.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба в съда - 16.12.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: на 05.05.2021г. ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 10 000 лева. За обезпечаване на вземането, ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед от същата дата. Понастоящем, непогасената сума по записа на заповед е в исковия размер. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение към 01.07.2021г., изпълнение от страна на ответника не е последвало, поради което дължи и обезщетение за забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът признава иска. Не оспорва, че ищецът му е предоставил на 05.05.2021г. в заем сумата от 10 000 лева, за обезпечаването на който е издал запис на заповед от същата дата. Поради липсата на финансова възможност към датата на падежа, не е върнал предоставената в заем сума.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмена молба поддържа предявения иск. Моли за постановяване на решение по делото съобразно признанието му.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на признанието 1 на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски, които възлизат на сумата от 400 лева - държавна такса.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 10 000 лева, представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021г., с падеж 01.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба в съда - 16.12.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 535 ТЗ.

ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 400 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2