Акт от 02.01.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 551

Велико Търново, 02.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти административен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА

ДАБКОВА при участието на секретаря В.Г. като разгледа доклх.аното от съдията адм. д.

№ 627/2017 г. по описа на Адм.Съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на И.Р.Х. срещу Заповед №

РД22-1271/24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. С оспорената Заповед на основание чл. 224а, ал. 5 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено спирането на незаконен строеж, представляващ: "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес ***, извършен от И.Р.Х. и Ш.С.Х., и е забранен достъпа до същия незаконен строеж.

Жалбоподателят твърди процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при неизяснена фактическа обстановка, а описаната в Заповедта такава не отговаря на действителността.

Изтъква се, че в самия акт неясно и неточно са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като освен това същият не отговаря на изискванията на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ – в него не е указано отстраняване на причините за спиране на строителството и определяне на срок за това. По същество са развити подробни доводи, че в посочения по-горе недвижим имот се извършва текущ ремонт на съществуващи помещения, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и е подадено надлежно уведомление до Община Велико Търново. С тези съображения от съда се иска да отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна. Не се претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорването с направените искания се поддържа от жалбоподателите, чрез пълномощника им по делото, по съображенията, изложени в жалбата и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди формална законосъобразност на оспорената заповед, издадена при правилно проведена процедура по констатиране на незаконно строителство и неговото спиране. Изтъква, че спирането на строежа е разпоредено при безспорна установеност на извършителя на строителството и времето на изпълнението му, а наведените от жалбоподателя оплаквания намира за бланкетни и лишени от конкретика. С тези аргументи, развити в хода на устните състезания и подробно в писмена защита, ответникът моли съда да отхвърли подадената жалба, претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Заинтересованата страна – Ш.С.Х., редовно уведомена за съдебното производство и призовавана за открити заседания, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148/

01.11.2010 г. дело № 97/2010 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС, И.Р.Х. е придобил 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***и самостоятелен обект – втори етаж в сграда, с идентификатор ***, находяща се в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес ***. Съсобственик на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х., която с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135/ 07.10.2010 г., дело № 85/2010 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС, е придобила 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, ведно със самостоятелен обект – първи етаж в сградата, с идентификатор ***. 1. 1, находящ се в същия УПИ. Съгласно Акт за частна общинска собственост № 4762/25.11.2010 г./вж. л.30/ на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 59 от Закона за общинската собственост Община Велико Търново е собственик на 80/576 идеални части от посочения по-горе недвижим имот.

С Уведомление вх. № 944-ИИ-654-1/ 30.05.2017 г. в деловодството на общината, извършителите на строежа са заявили намерението си да извършат в имота текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ в имота, ремонт на покрива и изпълнение на ограда в рамките на поземления имот, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Преди подаването на цитираното уведомление, в общинската администрация са постъпили жалби /някои препратени от РДНСК - гр. В. Търново/, от живущи в съседните имоти относно извършвани в имота строителни работи.

На 22.06.2017 г., след уведомяване на собствениците на имота и в присъствието на И.Р.Х. е извършена проверка, при която е констатирано изграждане на строеж – "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В.

Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес ***. Същият представлява двуетажна монолитна пристройка, прикрепена към съществуващата двуетажна сграда в същия УПИ. Изградени са ограждащите стени от тухлена зидария и излята стоманобетонна плоча над приземния етаж. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № ВТ-2201-450/22.06.2017 г., с окомерна скица на строежа, съгласно която строежът е с размери 680 см/ 170 см, без отбелязана височина. Установено е, че строежът е бил изпълнен по описания по-горе начин, без одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж и без учредено право на строеж от Община Велико Търново, в нарушение на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал.

1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е квалифициран като V категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, вр. с чл.

10, ал. 1 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изпълнен е от И. Р. Х..

При тези установявания, на основание чл. 224а, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗУТ, от извършилите проверката длъжностни лица е издаден Констативен акт № ВТ-2201-450/22.06.2017 г., връчен на И.Х. на 12.07.2017 г.

Последният е оспорил акта с Възражение рег. индекс 94-ИИ-654-7/17.07.2017 г., излагайки доводи за издаването му при неизяснена фактическа обстановка, а по същество за неверни констатации на съставителите, тъй като се касае за ремонт на съществуващи помещения. Възражението е било разгледано от нарочна комисия, определена със Заповед № РД-22-1235/ 19.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. След анализ на събраните в хода на административното производство доказателства и приложимите законови разпоредби, Комисията е дала становище за неоснователност на направеното възражение, обективирано в Протокол № ВТ-2217/20.07.2017 година.

При тези констатации процедурата е завършена с издаването на процесната Заповед № РД22-1271/24.07.2017 г. от кмета на Община Велико Търново, с която е наредено да бъде спряно изпълнението на строеж: "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В.

Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес *** и е забранен достъпът до него. От административния орган е прието, че реализираният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото не представлява основен ремонт, подчинен на заявения уведомителен режим, а нов строеж, като същевременно за него няма одобрен инвестиционен проект, нито издадено разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, а освен това не е изпълнено и изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е искано и не е учредявано право на строеж от страна на Община Велико Търново. Преценено е, че процесното строителство е започнало през месец май 2017 г., при което за него не са приложими разпоредбите на § 127, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 година/.

Заповедта е съобщена на И.Х. на 27.07.2017 г., а жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез административния орган, на 08.08.2017 година.

В съдебната фаза на производството от ответника по жалбата са представени документите, съдържащи се в административната преписка.

От жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства, извън тези документи.

По искане на жалбоподателя е назначена и изслушана техническа експертиза, чието заключение е прието по делото без оспорване от страните и се цени заедно с останалите събрани доказателства/вж. л.107 и сл./.

Съгласно заключението на ВЛ строителен инженер, което се кредитира от съда като компетентно и обективно, в извадка от плана за кв.32 на В. Търново, одобрен със Заповед № 300-4-17/03,2333/58г., двуетажната жилищна сграда е без пристройка на изток. "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща сграда", описана в КА е била в процес на изграждане, съществува и към момента на огледа от ВЛ е завършена на пълно. Има дължина 7,10м., ширина 2,05м. и е на два етажа. Към дата 22.06.2017 г. за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и няма издадено разрешение за строеж. По данни на Община Велико Търново няма преписка и налични материали във връзка с намерения на жалбоподателя за премахване на строежа. От състоянието на същия към дата 05.11.2018 г. не са установени предприети физически действия за премахването му. Експертът дава заключение, че процесният строеж е изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го определя като незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Освен това, измереното от ВЛ минимално разстояние от източната фасада на сградата до източната странична граница на УПИ XI-2713 е 1,50м., което е в нарушение на изискването на чл.79 от Наредба № 7/22.12.2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. ВЛ дава и становище, че въпросния строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ, т.к. не отговаря на строителните правила и нормативи при режима на ЗУТ към настоящия момент.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл.

149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваната заповед на кмета на Община Велико Търново е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, в приложимата редакция, заповедта за спиране на незаконен строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, а съгласно алинея шеста от същия член, със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа.

Съобразно цитираните разпоредби, Заповед № РД 22-1271/24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново е издадена при редовно упражняване на нормативно възложени правомощия.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, и доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен незаконен строеж, възложителя на строителството и строителя. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона, което ще бъде обсъдено по-долу.

При издаване на заповедта са спазени съответните процедурни правила, като в хода на производството от служители на Община Велико Търново е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ, след оглед на процесния строеж на място, който констативен акт е връчен както на жалбоподателя и на заинтересованата страна. На установеното като изпълнител на строежа лице е дадена възможност да се запознае с констатациите на проверяващите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност И. Х. се е възползвал. Съдът намира, че при издаването на административния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията съществените, които да обуславят неговата отмяна.