Определение № 432 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20251100208462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 НПК.

По делото е постъпила жалба от М. К.З., обвиняем по ДП № 15/24г. на КПК, пр.пр.№ 626/19г. на СП (закрита), пр.пр.№ 16268/22г. на СГП срещу Постановление на СГП от 16.06.25г. в частта му относно основанието за прекратяване на наказателното производство по горното ДП против него. В самата жалба е изложен известен коментар на доводите на СГП, като се акцентира на възприетата от държавното обвинение теза за липса на допуснато нарушение на чл.9 ал.6 ЗЛЗ (поради приложимостта на пар.15 ПЗР на ЗЛЗ), но в същото време е отразен извод, че от доказателствата не може по категоричен начин да се изведе фактът на осъществено от лицето нарушение на служебните му задължения.В тази вр. в процесната жалба се отправя искане за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство, в частност искането е да се приеме липса на нарушение на служебните задължения от страна на жалбоподателя М.З., без промяна на крайния резултат.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на обвиняем, в преклузивния срок по чл.243 ал.4 НПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.Разгледана по същество, същата се явява основателна, доколкото съдът притежава и правомощието по чл.243 ал.6 т.2 НПК (да измени основанието за прекратяване).

В контекста на горното и доколкото единствената подадена жалба против Постановлението на СГП е горепосочената такава с конкретни искания и при съблюдаване принципа за неотежняване положението на жалбоподателя-обвиняем, то настоящият съд ще съсредоточи своите мотиви само в тази насока.

В мотивационната част на атакувания акт подробно и изчерпателно е проследено движението на образуваното наказателно производство, като изрично са вписани и 1 процесните престъпления.В случая и по отношение на настоящия жалбоподател с нарочно Постановление е предявено обвинение за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като конкретните съставомерни елементи са изрично посочени – касае се за две отделни деяния, включени в продължаваната престъпна дейност и реализирани на датите 30.12.2010г. и 18.05.2011г.; очертано е съставомерното изпълнително деяние, а именно нарушаване на служебните задължения по чл.9 ал.6 ЗЛЗ при издаване в полза на Вива Медика ООД гр.Враца на Разрешения с №№ МБ–366/30.12.10г. и 2МБ–366/18.05.11г. за осъществяване на определени медицински специалности в обект, разположен на територията на държавно лечебно заведение МБАЛ Хр.Ботев АД Враца, и тъй като разрешените медицински дейности са идентични с тези на МБАЛ Хр.Ботев АД Враца, то за последното са настъпили значителни вредни последици (конкретизирани по размер).

В хода на разследване е събран изключително обемен доказателствен материал, включващ гласни доказателства, експертни заключения, писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Една значителна част от приобщените източници на доказателствена информация са анализирани в обжалваното Постановление, като в тази вр. и след извършена проверка СГС отбелязва, че отразените фактически данни са изчерпателно и коректно посочени и правилно е преценена достоверността на доказателствените средства.Доколкото в тази насока формираните изводи на държавното обвинение по фактите са правилни и поради това и напълно споделими (а и не се оспорват с депозираната жалба), то съдът приема за излишно тяхното преповтаряне и препраща към същите.Тук съвсем лаконично се подчертава, че се касае за сключен на 18.03.2009г договор за наем, по силата на който МБАЛ Хр.Ботев АД Враца предоставя временното (за срок от 10 години) и възмездно ползване свои обекти в полза на Вива Медика ООД гр.Враца. Установено е по категоричен начин, че и двете горепосочени страни по наемния договор представляват лечебни заведения за болнична помощ и извършват идентична медицинска дейност, като това последно обстоятелство в хода на ДП е било предмет и на експертно изследване; и поточно установяването на изплатени от НЗОК едни и същи клинични пътеки за едни и същи пациенти (категоричното заключение на експертизата в значителна степен е възпрепятствано от липсата на данни за извършени от НЗОК/РЗОК проверки).

При така доказаните факти СГП изрично изтъква в обжалваното Постановление, че се касае за приложимост на пар.15 от ПЗР на ЗЛЗ, предоставящ възможност лечебни заведения за болнична помощ, извършващи дейност на територията на държавно или общинско лечебно заведение и неотговарящи на условията по чл.9 ал.6 (в редакцията й към инкриминираните дати) могат да продължат да извършват тази дейност до изтичане на срока на договора за наем.Както бе посочено по-горе, наемният договор е сключен на 18.03.2009г. при договорен срок от 10 години, респ. тези обстоятелства сами по себе си са достатъчни за приложението на визирания пар.15 ПЗР на ЗЛЗ.

Съобразявайки тези факти, СГП приема, че обв.М.З. „чрез своите действия не е извършил нито една от формите на изпълнително деяние“, а по-долу приема и липсата на субективна съставомерност („деянието по чл.282 ал.3 НК не е осъществено и от субективна 2 страна“).Т.е. поведението на жалбоподателя З., обективирано посредством издаване на посочените Разрешения, е несъставомерно и не съставлява престъпление, тъй като не е нарушил служебните си задължения по чл.9 ал.6 ЗЛЗ. Именно в това се изразява и волята на държавното обвинение, въпреки че в атакуваното Постановление и за правно основание относно прекратяването на наказателното производство СГП се задоволява да впише само и единствено чл.243 ал.1 т.1 НПК, без обаче да уточни изрично коя хипотеза на чл.24 ал.1 НПК възприема.В случая и на база на горното се заключава за наличие на чл.24 ал.1 т.1 пр.2 НПК „деянието не съставлява престъпление“.

Да, действително в Постановлението на СГП от 16.06.25г. и наред с изтъкнатите в горния смисъл съображения, е отразен и извод, че от „посочените доказателства … не може да се твърди по категоричен и неоспорим начин наличието на извършено от обв. М.З., в качеството му на Зам.министър на здравеопазването, нарушаване на служебните му задължения по чл.9 ал.6 ЗЛЗ“. Този извод говори по-скоро за липса на доказателства, а не за липса на престъпление, респ. в проверяваното Постановление се наблюдават известни противоречиви мотиви, но този недостатък не е съществен такъв и не може в достатъчна степен да обоснове извод за цялостно противоречие и неяснота във волята на държавното обвинение, тъй като както вписаните факти, така и изложените мотиви последователно и ясно очертават формираното крайно заключение на прокурора, което е и нееднократно изразено – липсва нарушение на служебни задължения, липсва пряк умисъл, липсва и специална цел.

При всичко гореизложено, настоящият съд приема депозираната жалба за основателна, тъй като следва да се допълни (прецизира) правното основание за прекратяване на наказателното производство, което по същество е изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство по см. на чл.243 ал.6 т.2 НПК.

Водим от горното и на основание чл.243 ал.6 т.2 НПК СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Постановление на СГП от 16.06.2025г. в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15/24г. по описа на КПК, пр.пр. № 16268/22г. на СГП относно вмененото на М. К. З. престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като наказателното производство за разследваното престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК се прекратява на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 НПК – „деянието не съставлява престъпление“.

3

Определението подлежи на обжалване или протестиране пред САС в 7-дневен срок от уведомяване на процесните страни

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4