Решение № 838 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000503074 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3496 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1 2958/2022 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника И. К. С., ЕГН ********** да заплати на И. Р. Г., роден на ********** г. в гр. ***, гражданин на Р. Полша, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 23 469.96 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, намиращ се в гр.

***, ул. „***“ № **, ет. *, с площ от 125.90 кв.м. със самостоятелно стълбище от ул. „***“ № **, самостоятелен обект с идентификатор ***, за периода от 01.10.2020 г. до 29.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 804.32 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника И.

К. С., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на И. Р. Г., роден на 1

********** г. в гр. ***, гражданин на Р. Полша, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 3 455.97 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника И. К.

С., ЕГН ********** в ЧАСТТА, в която е осъден да да заплати на И. Р. Г., роден на ********** г. в гр. ***, гражданин на Р. Полша, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, разликата над сумата от 17 589.50 лева до размер на сумата от 23 469.96 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона.

Жалбоподателят поддържа, че едно от помещенията на имота с площ от 20 кв.м. е било неизползваемо, вследствие на паднала мазилка и компрометирана подова настилка, поради което месечната наемна цена следвало да бъде в размер на 1 103.50 лева, а не 1 300 лева.

Общият размер на обезщетението при посочената от него наемна цена от 1103.50 лева за исковия период възлиза на сумата от 17 589.50 лева.

Моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли иска, за разликата над сумата от 17 589.50 лева до размер на сумата от 23 469.96 лева.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Ищецът - И. Р. Г., роден на ********** г. в гр. ***, гражданин на Р.

Полша е подал насрещна жалба и атакува решението на първоинстанционния съд в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над сумата от 23 469.96 лева до пълния предявен размер от 30804.32 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона.

Жалбоподателят поддържа, че ответникът не е доказал, че процесният имот в продължение на пет месеца, поради ремонт на покрива е бил неизползваем, както и че този довод може да обоснове отхвърляне на иска за обезщетение за този период.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за ползването на имота, в размер на сумата от 7 334.36 лева.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство 2 деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – И. Р. Г., роден на ********** г. в гр. ***, гражданин на Р.

Полша е предявил против И. К. С., ЕГН ********** иск по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 30 804.32 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, намиращ се в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, с площ от 125.90 кв.м. със самостоятелно стълбище от ул. „***“ № **, самостоятелен обект с идентификатор ***, за периода от 01.10.2020 г. до 29.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че е наследник по закон на неговата майка К. Т., починала на 03.07.2019 г. и по силата на наследствено правоприемство и на давностно владение е собственик на недвижим имот ОФИС с ШОУРУМ, с административен адрес: гр. ***, район „***“, ул. „***“ No **, етаж *, със застроена площ от 125.90кв.м., със самостоятелно стълбище от улица „***“ No **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София.

Ищецът твърди още, че:

- неговата майка и ответникът са били субекти на наемно правоотношение, като той е заместил К. Т. след нейната смърт;

- ответникът И. С. му е заплащал месечен наем, в размер на 750 евро по 3 посочена банкова сметка;

- с 1 - месечно писмено предизвестие, връчено на наемателя И. С. по пощата с обратна разписка на 13.02.2020 г. е прекратил договорът за наем на 13.03.2020 г.;

- с влязло в сила съдебно решение ответникът е осъден, на основание чл.

233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да предаде държането на процесния имот;

- ответникът е направил месечни банкови преводи на суми, в размер на месечна наемна цена за периода от месец март до месец септември, в които като основание е било посочено „наем“ за съответния месец;

- ответникът без правно основание е ползвал имота от 13.03.2020 г. до 29.06.2022 г. при неговото изрично протИ.поставяне с писмени уведомления, че ще счита всяка една от тази суми като обезщетение за ползване;

- предаването на имота е извършено с протокол на 29.06.2022г.

С предявените искове е поискал осъждането на ответника да заплати сумата от 30 804.32 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът И. К. С., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:

- не е ползвал процесния имот за посочения от ищеца период, а е упражнявал фактическа власт върху имота във връзка с водения между тях съдебен процес за обявяването на предварителен договор за продажбата на имота за окончателен;

- ищецът и другите собственици сградата, в която е процесният имот са извършили ремонт на покрива в периода от месец октомври 2020 г. до месец януари 2021 г.;

- обезщетението вместо ползване, в размер на сумата от 750 евро е завишено и не съответства на състоянието на имота и неговата локация;

Не е поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

4

Приложените по делото писмени доказателства установяват, че ищецът е собственик на процесният имот, на основание наследствено правоприемство от неговата майка и по давност.

Ищецът и ответникът са били субекти на материално правоотношение, подчинено на правилата на договор за наем, по което ответникът е имал качеството на наемател.

Ответникът И. С. е заплащал месечен наем, в размер на 750 евро по банкова сметка на ищеца.

Ищецът, като наемодател с 1 - месечно писмено предизвестие, връчено на наемателя И. С. по пощата с обратна разписка на 13.02.2020 г. е прекратил договорът за наем на 13.03.2020 г.

Ответникът е направил месечни банкови преводи на суми, в размер на месечна наемна цена от 750 евро, в периода от месец март до месец септември, в които като основание е било посочено „наем“ за съответния месец.

Ищецът писмено се е протИ.поставил на ответникът да държи имота без правно основание в периода от 13.03.2020 г. до 29.06.2022 г., като с писмени уведомления изрично е посочил, че банковите преводи на суми, в размер на 750 евро по своето правно естество са обезщетения за ползване.

С влязло в сила съдебно решение ответникът е осъден, на основание чл.

233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да предаде на ищеца държането на процесния имот.

Предаването на имота е извършено с протокол на 29.06.2022 г., подписан от страните по делото.

С влязло в сила решение е отхвърлен предявения от И. К. С., ЕГН ********** против И. Р. Г., роден на ********** г. в гр. ***, гражданин на Р.

Полша иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, имащ за предмет да се обяви за окончателен 5 предварителен договор за продажба на процесния имот.