Определение № 5386 от 13.09.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2238/2014
- Вид
- Определение № 5386
- Подписан
- 13.09.2017
- Състав
- ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
Други актове по делото
- Решение № 1262 от 19.07.2016 · ЛИЛИЯ ЖЕКОВА ИЛИЕВА
- Решение № 2138 от 16.11.2017 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Определение № 3225 от 18.06.2018 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Определение № 3920 от 05.08.2020 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Определение № 261364 от 12.11.2020 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Определение № 261717 от 24.03.2021 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Определение № 261193 от 20.06.2024 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Определение № 260393 от 08.04.2026 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
- Решение № 260031 от 20.04.2026 · ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 241 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 685 и сл. · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ гр.София, 13.09.2017г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Милена
Кюркчиева, разгледа търговско дело № 2238 по описа за 2014 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ, образувано по пет броя възражения, постъпили на 02.08.2017 година, 03.08.2017 година, 04.08.2017 година и 08.08.2017 година срещу изготвения от синдика списък на приетите и неприетите вземания на кредитори на Б.П.С. ЕАД /н./, обявен в търговския регистър на 28.07.2017г.
Синдикът подава писмено становище, в което е взел отношение по всяко от възраженията.
1.
По възражението на Договорен Ф. К.К., организиран и управляван от К.А.М.АД, ЕИК: *******, с вх. № 103229/02.08.2017 г.
Кредиторът иска допълване на списъка, чрез вписване на Булстат на Договорен Ф. и управляващото дружество, както и чрез вписване като основание на приетото вземане – и Удостоверение на Централен депозитар АД.
Възражението е основателно. С оглед пълна индивидуализация на кредиторите с приети вземания и индивидуализация на последните, следва в списъка да се впишат и посочените във възражението обстоятелства.
2.
По възражението на ВМ Ф. Г. АД, ЕИК: *******, с вх. № 103856/03.08.2017 г.
Възразилият кредитор счита, че предявените от него вземания в общ размер от 4 678 529,27 лева следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания.
Синдикът намира възражението за неоснователно.
Излага становище в писмена молба.
Възражението е частично основателно.
Съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ, необходимо и достатъчно за включване на вземането в списъка на приетите вземания е предявяване на вземането в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, индивидуализирането му по основание и размер и представяне на писмени доказателства за вземането с противопоставима на длъжника доказателствена сила.
2.1. По договор за предоставяне на услуги при условия на абонамент от 01.06.2011 година и
Анекси към него от 2.1.2013 година и 30.9.2013 година и По договор за предоставяне на административно правни услуги от 17.06.2011 година и Споразумение към него от 30.09.2013 година.
Видно от представените към молбата за предявяване на вземане доказателства, възразилият кредитор и несъстоятелният длъжник са били обвързани от посочените по-горе два договора. В срока на действие и на двата договора /първият от 01.06.2011 г. до 01.01.2014 година, а вторият – от 17.06.2011 година до 01.10.2013 година/ изпълнителят /възразил кредитор/ е следвало да предоставя при или без изрично поискване, описаните в приложенията към двата договора видове услуги, при заплащане на месечно възнаграждение в определен размер /чл. 2.1, вр. чл. 6 от първия договор и чл. 2.1, вр. чл. 6 от втория/. Видно от уговореното между страните, месечните възнаграждения по договорите са дължими за определеното в приложения към двата договора количество, като брой часове, извършени услуги. Този извод идва при тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД и представените писмени доказателства. В приложенията към договорите страните изрично са се съгласили за това как е формирана месечната абонаментна цена, дължима от клиента. А тя е строго определена въз основа на конкретен брой часове по вид услуги, които следва да бъдат предоставени в рамките на месец. Или, в случая, възнаграждението е дължимо за реално предоставени услуги /още повече и с оглед техния характер и изричните уточнения, направени от страните в уводната част на двата договора/, а не за това изпълнителят да бъде поставен в готовност за извършване на услугите. Предвид този извод, следва да са налице и доказателства, противопоставими на ответника, за предоставяне на услугите за всеки от процесните месеци, по всеки от двата договора.
В тази връзка, съдът намира за доказани основанието и размера на вземанията на В.Ф.Г. АД по първия договор – в размер общо на 70 738,14 лева – възнаграждение за м. 07.2011 г., м. 12.2012 г., за периода м. 01.2013 година – м. 08.2013 година /вкл./ и за м. 10.2013 г. и м.
12.2013 година и по втория договор – в размер общо на 317 217,87 лева, възнаграждение за периода м. 12.2012 г.– м. 08.2013 година /вкл./. По отношение на посочените суми /възнаграждения по договорите/ са представени двустранно подписани фактури /по двата договора/, както и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за приемане на услугите за съответния месец /по първия договор/. Посочените документи съдът приема, че са противопоставими на ответника относно обстоятелствата, че договорените услуги в посочените месеци са реално извършени и приети от възложителя. И това е така, въпреки, че по делото няма доказателства за представителна власт на лицето, подписало фактурите и протоколите от името на „Б.П.С.” ЕАД /актуално наименование/, доколкото същите са относими към период до 2013 година и преди датата на постановяване на решението за откриване производството по несъстоятелност /тоест, имат случаен за настоящия процес характер/ и предвид приложимостта на нормата на чл. 301 от ТЗ.
Тоест, е възникнало и е изискуемо задължението за заплащане на абонаментното възнаграждение за съответните периоди.
За разликата до пълните предявени размери на вземанията, възражението е неоснователно. Представените едностранно подписани от изпълнителя фактури са непротивопоставими на клиента, а част от двустранно подписани фактури – от 01.08.2013 година, от 16.09.2013 година, от 01.10.2013 година и др., както и фактурите за префактуриране, не се установява да са издадени във връзка с договорите, нито могат да се свържат с предмета на същите – дължими услуги по тях.
Неоснователно е възражението и по отношение на акцесорните вземания за лихви, доколкото размера на тези вземания не се установява от представените доказателства /съгласно изискването на чл. 685, ал.
2 ТЗ/, още повече съдът приема за основателно възражението за дължимост на главниците само частично, а и кредиторът не е посочил края на периода за които претендира лихви. Съдът не може да кредитира и приетите пред СГС и САС заключения по съдебно-счетоводните експертизи, доколкото възразилият кредитор не е бил страна в производството. Тоест, тези вземания биха могли да бъдат предмет на разглеждане в исково производство по чл. 694 ТЗ.
2.2. По отношение на вземания за лихви по Договор за заем на парични средства от 01.07.2011 година, Договор за заем на парични средства от 16.12.2011 година и Договор за заем на парични средства от 30.08.2012 година, Договор за заем на парични средства от 06.03.2013 година, Договор за заем на парични средства от 28.11.2013 година, Договор за заем на парични средства от 05.12.2013 година.
Към молбата са представени описаните по-горе 6 броя договори за заем, със сключените към тях съответни анекси.
Не е представено доказателство, установяващо наличието на изискуемо главно вземане по договор за заем от 24.06.2011 година /такъв договор не е представен/, поради което синдикът правилно е включил в списъка на неприети вземания сумата от 17 354,28 лева – договорна лихва за забава по този договор. Същото важи и за сумите от 915,75 лева – по договор за заем от 27.12.2011 година и за сумата от 3124,37 лева – по договор за заем от 13.12.2012 година.
По отношение на сумата от общо 1 805 711,6 лева – договорна лихва по глава 2, чл. 5 от договорите за заем /нормата във всички договори е с идентично съдържание/ и сумата от 879 461,93 лева – наказателна лихва за забава/неустойка/ по глава 5, чл. 2/нормата във всички договори е с идентично съдържание/ от всеки от договорите, възражението е основателно. Видно от договорите за заем /всички с идентично съдържание/, е уговорено възнаграждение за предоставения заем /по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ в размер на 9.5 % годишно върху заемната сума, както и и неустойка за забава в размер на о.о2 % за всеки просрочен ден върху заемната сума. Видно от възражението на кредитора, неустойката се претендира за забава от 31.12.2014 година до 31.05.2017 година по всички договори.
Вземанията за възнаградителна лихва и неустойка са изискуеми. Съдът определя размера на дължимите суми, както следва:
По договора от 01.07.2011 година – възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в размер на 385 937,50 лева /5 години х 71250 лева и 5 месеца по 5937,5 лева/, неустойката за забава е за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882 дни – в размер на 132 300 лева /150 лева на ден/.
По договора от 16.12.2011 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в размер над претендирания такъв, поради което съдът приема, че вземането е основателно за сумата от 56 005,48 лева, а неустойката за забава е за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882 дни – в размер на 19 434,82 лева /22,03 лева на ден/.
По договора от 30.08.2012 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в размер на 270 750 лева/4 години х 57 000 лева и 9 месеца по 4750 лева/, а неустойката за забава е за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882 дни – в размер на 105 840 лева /120 лева на ден/.
По договора от 06.03.2013 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в размер на 998 159,73 лева/4 години х 237500 лева, 2 месеца по 19 791,67 лева и 13 дни по 659,72 лева/, а неустойката за забава е за период от 06.03.2014 година – 31.05.2017 година – 1183 дни – в размер на 591 500 лева /500 лева на ден/.
По договора от 28.11.2013 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в размер на 49875 лева/3 години х 14 250 лева и 6 месеца по 1187,50 лева/, а неустойката за забава е за период от 01.12.2014 година – 31.05.2017 година – 913 дни – в размер на 27 390 лева /30 лева на ден/.
По договора от 05.12.2013 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в размер на 992,75 лева/3 години х 285 лева и 5 месеца по 23,75 лева 24 дни по 0.79 лева/, а неустойката за забава е за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882 дни – в размер на 529,20 лева /0,60 лева на ден/.
Следва изрично да се посочи и че съдът не намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойка по цитираните по-горе договори. Добрите нрави предполагат добросъвестно участие в облигационната връзка, като нарушаването им би било налице, ако неустоечна клауза е уговорена в такъв размер, който би довел до прекъсване на функционалната й връзка с главния дълг и би я превърнал в самостоятелен източник на доход за кредитора. В конкретния случай, обаче, съдът намира уговореният размер на неустойката за забава да е съответен на придадените й от страните функции – обезпечителна и наказателна, каквато функция няма пречка да се уговаря, особено между търговци /предвид и забраната за намаляване на неустойката поради прекомерност/. Щом между търговци е забранено намаляването на неустойката поради прекомерност, то това означава, че за да се допусне изцяло отпадане на неустоечния дълг, то е необходимо размерът да не е просто надхвърлящ нормалните размери, а извънредно голям, напълно необичаен за съответния вид търговски отношения. Дневен размер на неустойката от 0,02 % е дори под обичайно срещания размер на неустойките в търговските отношения, вкл. по конкретния вид облигационни връзки. За да се достигне до извод за валидност на неустойката, съдът следва да съобрази и критериите, дадени в ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – размер на обезпеченото с неустойка задължение; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вид на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част. В настоящия случай, с неустойка е скрепено неизпълнението на основното задължение– за връщане на заема, което не е обезпечено по друг начин. Размерът на неустойката не е извънреден спрямо стойността на обезпеченото задължение /по никой от шестте договора/, а липсата на уговорка за краен срок за начисляване на неустойката за забава също не е самостоятелно основание за нищожност на неустоечната клауза.
Това е така, защото времето на забавата е функция от неправомерното поведение на длъжника /липсата на парични средства не е основание за освобождаване от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД/ и позоваването на големия размер на неустоечния дълг, формиран от дългия период на забава, като основание за нищожност би означавало длъжникът да черпи права от собственото си противоправно поведение. Именно липсата на краен срок за начисляване на неустойката е елемент от обезпечителната й функция, доколкото мотивира към срочно изпълнение, а и страните сами са постигнали съгласие при сключване на договорите за това.
Разпечатката съдържа 42 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f285d21-0e3b-4b6b-81d9-81a1f7d3ddd8