Решение № 60 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 488/2024
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Михаела Христова Буюклиева, Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова
Други актове по делото
- Протокол № 528 от 02.12.2024 · Михаела Христова Буюклиева, Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.201, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.203, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Михаела Хр. Буюклиева
Членове:
Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600488 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Делото е образувано по жалба на подс. Т. П. Л. с ЕГН **********, чрез защитника му адв. Т. К. срещу Присъда № 22 от 04.07.2024 г. , постановена по НОХД № 288/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, 6 наказателен състав.
С посочената присъда, Съдът е признал п од с . Т. П. Л. с ЕГН ********** за виновен за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода 17.12.2010 г. 29.11.2013 г. в гр. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК (управител на „*“ ООД гр. *), присвоил чужди пари, собственост на „*“ ООД *, поверени му да ги пази и управлява в големи размери – сумата от 57 246 лева (петдесет и седем хиляди двеста петдесет и шест лева), като на основание 1 чл.54, ал.1 вр. чл.37, т.6 и 7 НК му е наложил: „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от 5 (пет) години, „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност като материалноотговорно лице и да упражнява ръководна и управителна дейност в търговски дружества“ за срок от 5 (пет) години, а на основание чл.67, ал.3 от НК е постановил в рамките на изпитателния срок мярката по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Със същата присъда на основание чл.304 от НПК, съдът е признал подс. Т. П. Л. за невинен в това длъжностното присвояване да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за разликата над 57 246 лева до 68 896 лева, поради което го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1 от НК.
Подс. Т. П. Л. е осъден да заплати в полза бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 8 271.40 лева - направени по делото разноски.
Недоволна от така постановената присъда е останал подсъдимият, който е подала въззивна жалба чрез неговия защитник адв. К.. В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна в частта в която подс. Л. е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление чл.202, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Твърди се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а престъплението за което подсъдимият е признат за виновен и наказан не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Освен това по делото не били изяснени всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Допълнително защита счита, че наложеното на подсъдимия наказание е завишено и явно несправедливо. За посочените доводи се излагат подробни съображения в жалбата. Прави се искане въззивният съд да отмени така постановената присъда в частта с която подс. Т.
П. Л. е признат за виновен и да постанови нова с която да го признае изцяло за невинен по повдигнатото му обвинение. Прави се и алтернативно искане въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложените на подсъдимия Т. П. Л. наказания.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – 2
Пловдив предлага жалбата като неоснователна да се остави без уважение, а съдебния акт като обоснован и законосъобразен да бъде потвърден. Заявява, че първостепенният съд е установил подробно фактическата обстановка по делото още от започване на съвместната дейност на подсъдимия, заедно със свидетеля Р. С. от 2007 г. до възникналите проблеми през 2013 г., когато свидетелят се е обърнал към правозащитните органи и въз основа на това е преквалифицирал деянието от такова по чл.203, в такова по чл.202 вр. с чл.201 от НК, като е редуцирал и размера на присвоеното имущество в размер на 57 246 лв. и е оправдал подсъдимия до размера на 68 896 лв. Сочи, че първата инстанция е дала отговори на всички поставени от защитата на подсъдимия Т.
Л. въпроси, обсъдила е всички възражения и е постановила правилен съдебен акт. По наказанието счита, че наложеното такова както по размер, така и по вид, е обосновано, законосъобразно и в съответствие с изискванията на закона, като съдът е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства поради което, присъдата е обоснована, законосъобразна и справедлива.
Защитникът на подсъдимия Т. Л. поддържа жалбата си. Счита, че доводите, с които атакува присъдата на първоинстанционния съд се подкрепят от наличните материали по делото. Заявява, че липсват доказателства - такива, каквито изисква законът, подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Счита, че прокурорът погрешно анализира сделките по разпореждане с недвижими имоти, както погрешно е направил това и съдът в мотивите, защото тези сделки не са предмет на обвинението.
Според защитата липсват доказателства - такива, каквито изисква законът, подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.
Сделките по разпореждане с недвижими имоти не са предмет на обвинението.
Предмет на обвинението са единствено изброените суми, изтеглени от банковите сметки в банковата сметка на дружеството в една банка. Но от събраните по делото писмени доказателства, потвърдени многократно от експертизите и от събраните гласни доказателства - от показанията на разпитаните счетоводителки, които са водили счетоводството на дружеството, от наличните и видими все още в търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството е видно, че тези суми – инкриминирани, предмет на обвинението, всъщност са касово налични, както са отразени в счетоводството на дружеството. Поради това защитата и подсъдимият поддържат позиция, че те са налични и не са присвоени от него. Прави се искане присъдата, като 3 почиваща на доказателства, които не са събрани по надлежния ред и не установяващи категорично извършването на престъпление да бъде отменена, а подсъдимият Т. П. Л. оправдан.
Подс. Т. П. Л. заявява, че е съгласен с казаното от защитника му и няма какво да добави. В последната си дума моли да бъде оправдан, защото не е извършил това, което се твърди.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящата въззивна инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които на независимо основание водят до нарушаване на процесуалните права на страните в процеса и тъй като тези нарушения са от рода на абсолютните такива и са неотстраними в този етап на наказателното производство, те всякога водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд - аргумент от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
В мотивите към съдебния акт на проверявания съд липсва цялостен анализ на доказателствата, съобразен с императивната норма на чл.305, ал.3 НПК, задължаваща съда да посочи въз основа на кои доказателствени материали са приети за установени посочените обстоятелства и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - а това се субсумира под разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.І-во от НПК, което също е абсолютно основание за отмяна на присъдата.
Мотивите на съда не покриват критериите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за пълно, всестранно и обективно обсъждане на доказателствените източници по делото, както и за внимателната им преценка след поединична и съвкупна преценка и оценка на всички писмени и гласни доказателства с оглед на действителното им съдържание и логичен смисъл. Дължимият анализ и надлежна оценка на доказателствата съдът е заменил с декларативното изброяване и позовавне на показанията на свидетелите и частичните обяснения на подсъдимия, на приетите и приложени по делото писмени 4 доказателства и на заключенията на назначените в досъдебната и съдебната фаза на производството експертизи, без въобще да анализира доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Посочено е единствено, че „На практика спор по изложените в обвинителния акт факти, подвърдени и от събраните на съдебното следствие доказателства, вкл. посредством ЕЗР няма“.
Този извод не почива на какъвто и да е анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Всъщност видно от становището на посъдимия и защитника му, изложено в пледоарията пред първата инстанция е налци спор по изложените в обвинителния акт факти. Според защитата, обстоятелството, че подсъдимият, като управител на дружеството тегли от сметката на фирмата средства не е престъпно, доколкото разходването на пари е свързано с дейността на търговеца, заплащане на задължения към държавни органи (осигуровки/данъци) и/или съконтрахенти, а приходите от продажбата на земи и от ДФЗ били счетоводно отразени в документацията на „*“ ООД и въпреки липсата на разходни касови ордери обвинението не доказало как подс. Т. Л. се е разпоредил в своя полза с теглените пари, собственост на дружеството. Отделно от това защитата, позовавайки се на дадените на съдебното следствие обяснения от подсъдимия твърди, че инкриминираните пари се намират в касата на дружеството, което продължава да съществува като правен субект и към настоящия момент.
От заключенията на съдебно счетоводната експертиза и допълнителна такава, изготвени в хода на досъдебното производство и приети от съда в съдебно заседание на 11.04 2024 г. и допълнителната съдебно счетоводната експертиза, назначена и приета от първостепенният съд в съдебно заседание на 06.06.2024 г. се установява, че вещото лице е изготвило таблица за „*“, в която посочва от 2007 г. до 31.08.2016 г. каква трябва да бъде касовата наличност. В Таблицата е посочено, че касовата наличност в „*“ за 2007 г. е била 1000 лева, за 2008 г. е била 18000 лева за 2009 г. е била 10000 хиляди лева, за 2010 г. е била 36000 хиляди лева, за 2011 г. е била 64000 хиляди лева, за 2012 г. е била 66000 лева, за 2013 г. е била 90000 хиляди лева, за 2014 г. е била 88000 лева, за 2015 г. до 31.08.2016 г. е била 113000 хиляди лева. В във второто от посочените две съдебни заседания, вещото лице е посочило, че плащането на сумата от 41 300 лв. от дата 05.10.2016 г. не е отразено в касовата наличност в касата на „*“ ООД в Таблица 2 по задача 3 от основното заключение, защото последната дата в нея е 31.08.2016 г. След като последната 5 посочена дата е 31.08.2016 г., няма как да се гадае дали към 05.10.2016 г. е отразено, като внасяне в каса или като теглене от каса, и не само каса, а изобщо всякакви активи на дружеството. Освен това вищото лице е посочило, че счетоводното отразяване на постъпления по каса в брой трябва да се различава от банковото. Това е така, защото едното е пари в брой, при които на практика тяхното физическо движение се извършва в офиса на дружеството.
Някои дружества си имат каси, касиери и тези пари, които реално се разменят там, това е каса в брой.
В съдебно заседание на 04.07.2024 г. по приемане заключението на поредната допълнителна съдебно счетоводната експертиза, назначена и приета от първостепенният съд, вещото лице е посочило, че подс. Т. Л. от собствено име, с посочени лични данни, е внесъл 41 300 лв. по фактури с номера, както са описани в заключението, от името на „*“ ООД. Това е записано в основанието. Тоест касово като е посочил във вносната бележка, че действа от името на дружеството „*“. Тъй като този превод от 41 300 лв. е извършен 10 месец 2016 година, ще рефлектира върху касовата наличност към 10 месец, 2016 г. По принцип, всяко едно теглене от каса би следвало да намали и при внасяне да увеличи касовата наличност, но това дали се е случило и какви операции са извършвани реално между м.август и м.октомври, вещото лице не може да каже, защото не раполага с никакви документи, а също не разполагас документи дали в счетоводството, ако по това време е водено все още счетоводство на „*“, изобщо са отразяване тези тегления.
Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f2774a6-33b9-4cd5-84fe-4f82662579b6