Решение № 16 от 10.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 429/2021
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 11.02.2022
- Състав
- Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.380 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 пр.3,5 и 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.3 т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.20 ал.2 пр.3,5,6 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 пр.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20214100100429 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от 30.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ищцата М. АЛ. АЛ., чрез пълномощника си адв.В от САК, излага твърдения в ИМ, че на 10.04.20018г. около 21,45ч. на първокласен път I- 5 /гр.Русе – гр.В.Търново/ при км.83+150, община Полски Тръмбеш, водачът М. Д. М. при управление на л.а. „Пежо“, модел „37“ с рег.№ ..., изгубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което реализира ПТП последователно с аварирал извън пътното платно л.а. „Волво“, модел „В40 1,8“ с рег.№ ..., управляван от Д.Х.Д и служебен л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№..., собственост на ОД „Полиция“ – гр.В.Търново. Ищцата твърди, че е пострадала, вследствие на настъпилото ПТП, като към момента на ПТП е била пътник на предна дясна седалка в л.а.“Пежо“, модел „307“, с рег.№ .... Сочи, че за процесното ПТП е образувано сл.д.
№18/10.04.2018г. по описа на ОСО към ВТОП, впоследствие образувано НОХД №650/2021г. по описа на ВТРС, приключило с одобрено и влязло в законна сила на 14.05.2021г. споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият М. Д. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б.“а“, пр.2, вр. ал.1 б.“б“, пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл.20 ал.2 пр.3,5,6, вр. ал.1 от ЗДвП. Ищцата твърди, че в резултат от настъпилото ПТП й е причинена фрактура на дясна раменна кост /десен хумерус/, довела до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период по - дълъг от 30 дни, претърпяла болнично лечение за периода от 11.04.2018г. до 17.04.2018г., била й извършена оперативна интервенция на 12.04.2018г., като под обща анестезия е 1 достигнато до дисталния хумерус и е била поставена метална остеосинтеза. Твърди, че през продължителен период след ПТП е била неспособна да удовлетворява обичайните си хигиенни и битови потребности, зависима от чужда помощ, преминала курс по физикална рехабилитация, както и ПТП се отразило и на психическото й състояние, като след произшествието сънят й бил силно затруднен, изпитвала страх от движение по пътищата.
Сочи, че освен претърпените болки и страдания, са налице и остатъчни последици, изразяващи се в груб оперативен белег във видимата част на тялото, в резултат на извършеното оперативно лечение, ограничен обем на движенията в областта на десен горен крайник, които са причина ищцата да търпи дискомфорт и притеснения, както и търпи периодично и нови болки в областта на получената фактура при физическо натоварване, както и при резки климатични и сезонни промени. Сочи, че освен претърпените от ПТП неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, е претърпяла и имуществени вреди, с оглед направени разходи за лечение на обща стойност 1635лв., съгласно описаните в ИМ фактури. Твърди, че е предявила извънсъдебна застрахователна претенция до ответния застраховател на 30.08.2018г. за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, като ответникът с писмо изх.№НЩ6303/11.09.2018г. изискал допълнителни документи, за получаване на които ищцата получила отказ от ВТРП. Твърди, че към датата на процесно ПТП л.а. „Пежо“, модел „307“ с ДК № ... е имал задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в ответното ЗД със застрахователна полица №BG/02/117002989211, валидна от 10.11.2017г. до 09.11.2018г., поради което ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по настоящите искове по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответния застраховател да й изплати сумата от 35 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени й вследствие на ПТП, реализирано на 10.04.2018г., неимуществени вреди, както и сумата от 1 635,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени й, вследствие на ПТП, реализирано на 10.04.2018., имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните главници по всеки иск, считано от датата на изтичане на законоустановеният тримесечен срок за определяне и изплащане на обезщетение – 30.11.2018г., до окончателното изплащане.
Съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в полза на „Адвокатско дружество В и Бачева“ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за безплатно оказана правна помощ на ищцата по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът ЗД "Б" със седалище гр.София, чрез адв.Р.
Н – ГАК, депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер и моли да бъдат отхвърлени, респ. в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение, с оглед релевираните с отговора на ИМ възражения. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният автомобил 2
„Пежо“, модел – 307, с рег.№.... Релевира евентуално възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – ищца по делото, която чрез поведението си, изразяващо се в бездействие и невъзпиране на водача на процесното МПС „Пежо“ да не управлява МПС след като е употребил наркотични вещества, е допринесла за настъпване на вредите. Оспорва ищцовите твърдения, че получените вследствие на ПТП увреждания са довели до така твърдяният по продължителност период на претърпени болки и страдания. Оспорва ищцовите твърдения оздравителният процес да е бил продължителен в периода, посочен в ИМ. Оспорва предявеният иск и по размер с твърдения, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. е силно завишено и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Моли, при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид младата възраст на пострадалата – ищца, бързото й възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето й. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ ищцата, чрез адв.А - САК, редовно преупълномощен, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло по съображения, изложени в писмена защита.
Поддържа искането по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адв. възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сезира съда с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.
В СЗ ответникът, чрез адв.Р. Н от ГАК, редовно преупълномощен, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Алтернативно, в случай, че искът за обезщетение за неимуществени вреди бъде приет за основателен, моли присъденото обезщетение на ищцата да бъде в един намален, справедлив размер, който реално съответства на претърпените от ищцата болки и страдания и на съдебната практика за подобен вид вреди, по съображения, развити в писмена защита.
Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Оспорва като неоснователно ищцовото възражение по чл.78 ал.5 ГПК, с довод, че заплатеното от ответника адв. възнаграждение е договорен в минималния, съгласно НМРАВ, размер.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, че на 10.04.2018г., около 21,45ч., на първокласен път I -5 /гр. Русе – гр.Велико Търново/, при км.83+150, община Полски Тръмбеш, е реализирано ПТП, при което водачът М. Д. М. при управление на л.а. „Пежо“, модел „307“ с рег.№ ..., губи контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което реализира ПТП последователно с аварирал извън пътното платно л. а. „Волво“, модел „В 40 1,8“ с рег.
№ ..., управляван от Д.Х.Д, и служебен л. а. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№..., собственост на ОД на МВР – В.Търново, в резултат на което ПТП е пострадала ищцата, която към момента на ПТП е била пътник на предна дясна седалка в л.а.“Пежо“, модел „307“ с рег.№ ....
3
С влязло в законна сила на 14.05.2021г. споразумение за решаване на делото по НОХД №650/2021г. по описа на ВТРС, М. Д. М. е признат за виновен в това, че на 10.04.2018г. в 21,40ч. в землището на с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, при км.83+130 на първокласен път I- 5 „Русе – Велико Търново“, като правоспособен водач на МПС при управление на МПС – л.а. марка „Пежо 307 SW“ с рег.№ ..., собственост на Р.Д от с.Раданово, общ.Полски Тръмбеш, след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дръг Тест 5000“ №ARHJ – тест №464 с положителен резултат за „ТНС 5“, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и при нарушение на чл.20 ал.2 пр.3,5 и 6 вр. ал.1 от ЗДвП, допуснал ПТП, при което се ударил последователно в спрели на банкета до пътното платно л.а. марка „Волво V 40“ с рег.№..., собственост и управляван от Д.Х.Д от гр.Трявна, и в служебен автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№..., собственост на ОДМВР – Велико Търново, управляван от Й.С.Й, мл. автоконтрольор при РУ – Полски Тръмбеш, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возеваща се в автомобила, управляван от него, М. АЛ. АЛ. /ищца по делото/, изразяваща се в счупване на дясна мишнична кост, причинило трайно затруднение в движението на десен горен крайник със срок на лечение и възстановяване не по-малко от осем месеца при нормален оздравителен процес – престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б.“а“, пр.2, вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл.20 ал.2 пр.3,5 и 6, вр. ал.1 от ЗДвП.
За процесното ПТП е съставен КП за ПТП и пострадали лица №21/2018г., според който возещата се на предна седалка в л.а. „Пежо 307“ с рег.№... като пътник М. АЛ. АЛ. – ищца по делото е с диагноза – фрактури на дясна ръка – транспортирана в МОБАЛ „д-р СТ.
Черкезов“ АД гр.В.Търново, където след преглед е настанена за лечение.
Не е спорен по делото и факта на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ..., управляван от виновния за ПТП водач М. Д. М., на основание застрахователна полица № ..., валидна от 10.11.2017г. до 09.11.2018г., т.е. вкл. и към датата на процесното ПТП.
По делото са приобщени като писмени доказателства документите, съдържащи се в ИЗ №5914, за пациент – ищцата по делото, изд. от Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „Д-р СТ. Черкезов“ АД – Велико Търново. Към датата на ПТП ищцата е била на навършени 18г., ученичка в XI клас, към датата на предявяване на ИМ е на 21г.
Видно от Епикриза И.З. №5914/2018г., изд. от Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „Д-р СТ. Черкезов“ АД – Велико Търново, след настъпване на процесното ПТП ищцата е постъпила на лечение на 11.04.2018г., 02,10ч., изписана на 17.04.2018г., 10,00ч. /т.е. 6 дни болничен престой/, с поставена окончателна диагноза: S 42.30. Счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито; по данни от анамнеза: ударена дясна ръка, болки и невъзможни движения на ръката; ортопедичен статус: дясно рамо оточно, болезнено и неподвижно. Силна палтаторна болезненост. Нарушена е опорно двигателната функция на крайника. Видно от Епикриза И.З. №5914/2018г., на ищцата са извършени редица параклинични изследвания, както и на 12.04.2018г. й е проведено 4 оперативно лечение под обща анестезия, ищцата е била репозирана, посредством металическа остеосинтеза диафизна фрактура на десният хумерус в средната трета, поставен й е дълъг хумерален титаниев неканюлиран пирон – 1бр.; назначения: сваляне на конците на 12-14 ден след операцията; превръзки при необходимост.