Акт от 10.08.2018, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 1822 Година 2018, 10.08. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав на 26.09.2017 година в публично заседание в следния състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

При участието на прокурора СТЕФАНИ

ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ

ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 201 по описа за 2017 година и като обсъди :

Жалбоподателят „фирма”ЕООД, със седалище и адрес на управлние: *****, представлявано от управителя К.Д., чрез пълномощника си адв.К., със съд.адрес ***, Адвокатска кантора, обжалва Ревизионен Акт /РА/ № Р-16001614003126-091-001 / 29.09.2016 г., издаден от Г.И.Н. на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив в качеството й на орган възложил ревизията, и Б.Г.Ч. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на ръководител на ревизията, в частите му, потвърдени с Решение № 837 от 27.12.2016г. на директора на

Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който за данъчни периоди м.Октомври, Ноември и Декември на 2013г. на жалбоподателя са определени задължения за внасяне по ЗДДС в резултат на допълнително начислен данък добавена стойност за декларирани тристранни операции в общ размер от 2 268 226,90 лева - главници, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 644 846,67 лева.

Претендира се отмяна изцяло на оспорените части от акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски възнаграждения. Представя и подробни писмени бележки.

Ответникът - Директор на

Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Д. пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изрично възразява за възлагане в тежест на жалбоподателя на всички направени по делото разноски, съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от страна на жалбоподателя.

Представя писмени бележки.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският Административен

Съд– Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, потвърден в хода на административното му обжалване, и от лице притежаващо правен интерес, се явява процесуално ДО­ПУСТИМА.

ПО СЪЩЕСТВО.

Относно процедурата по издаване на РА по делото не се формира спор, същата се установи че е спазена, вкл. и актът е издаден от компетентни органи по приходите съобразно сега действащата редакция на чл.119 ал.2 от ДОПК, при чието действие е възложена и ревизията, поради което и за тези обстоятелства не се излагат подробни съображения.

Отделно от това в жалбата, а в хода на процеса не се твърдят допуснати процесуални нарушения Всъщност спорът по делото е свързан с материалната законосъобразност на процесния РА.

С оспорения РА на “фирма“ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава във връзка декларираните от него сделки като посредник в т.нар. от националния законодател „тристранни операции“ към чуждестранни дружества, регистрирани в други държави-членки от Е*

Ревизията по ЗДДС е за периода от 01.10.2013 г. до 31.12.2013.

Видно от отразеното в РД/РА в хода на ревизията се установява, че ревизираното лице /РЛ/ извършва продажби на техника – мобилни апарати, регистрирани за целите на ДДС в други държави – членки, където стоките са пристигнали. Стоките са придобити също от регистрирани за целите на ДДС лица в държави-членки по местонахождението им. Изследвайки доставките органите по приходите установяват, че осъществяваните от РЛ сделки имат характеристиките на тристранни операции по смисъла на чл. 15 от ЗДД* Съгласно тази разпоредба тристранна е операцията, в която участват три регистрирани по ДДС лица от три различни държави членки и са налице едновременно следните условия:

1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

2. стоките се транспортират директно от А до В;

3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

4. придобиващият начислява

ДДС като получател по доставката.

Прието, че в случая „фирма“

ЕООД се явява в качеството си на посредник по сделките, като придобива тези стоки от други лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави – членки, под идентификационния си номер, издаден за целите на ДДС в България и движението на стоките се извършва директно от държавата-членка на доставчика - прехвърлителя към тази на придобиващия, където той е регистриран за целите на ДД*

Прието е, че основната част от доставките са декларирани като посредник в тристранна операция и за доставките към придобиващите са издавани инвойс фактури към тях. При придобиването на стоките е издавало протоколи, в които не е начислявало ДД* За тези доставки органите по приходите са приели, че „фирма“ЕООД следва да начисли 20% върху стойността при придобиването на стоките, тъй като установяват нарушения на изискванията на чл. 15 и чл. 62, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, регламентиращи условията и документите, изискващи се при тристранните операции и от лицето, в качеството му на посредник при тристранна операция. Посочено е, че данъкът е дължим на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от *з.

За всяка една от доставките в

РД/РА органите по приходите подробно са посочили как е декларирана от ревизираното дружество, какви документи е получило и е издало то във връзка с изследваните сделки.

Във връзка с декларираните от

РЛ доставки като посредник в тристранни операции и тъй като органите по приходите констатират, че процесните доставки по своята същност представляват тристранни сделки и РЛ се явява в ролята на посредник при тези сделки, изследвано е при ревизията дали са изпълнени законовите изисквания на ЗДДС при този вид сделки.

В по-общ план следва да се посочи, че съгласно чл.15 от ЗДДС „тристранна операция“ е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, за които са налице едновременно следните условия: регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник) - в случая „фирма“ЕООД, регистрирано за целите на ДДС в България, което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); стоките се транспортират директно от А до В; посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; придобиващият начислява ДДС като плучател по доставката.

Съгласно чл.17 ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

Съгласно чл.82 ал.3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15 от ЗДДС.

Най-сетне съгласно чл.62 ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на страната, а ще е на територията на съответната държава където стоките пристигат, ако са налице следните условия: българският посредник придобива стоките под идентификационния си номер по чл.94 ал.2; българският посредник осъществява последваща доставка на стоките до съответната фирма - придобиващ в тристранната операция; българският посредник издава фактура за доставката, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС, в която посочва, че е посредник в тристранна операция, и че данъкът по доставката се дължи от съответната фирма-придобиващ.

В тези случаи съгласно чл.114 ал.3 от ЗДДС /в редакцията след изм. с ДВ бр.94 от 2010г. в сила от 01.01.2011г./ във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва "чл. 141 2006/112ЕО“; българският посредник декларира доставката до съответната фирма – придобиващ във VIES – декларацията за съответния данъчен период.

Ако изброените условия са налице, то мястото на изпълнение ще е в съответната държава където пристига стоката и българският посредник се освобождава от облагане на ВОП в тази държава членка, а и в РБългария.

Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата-членка на пристигане на стоките /обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона/, са посочени в чл.9 ал.2 от ППЗДДС /съгласно изричната норма на чл.62 ал.6 от ЗДДС, именно законът посредством това препращане урежда необходимия набор от документи, изискани в хода на ревизията от органите по приходите/.

Интересуващата ни редакция на чл.9 ал.2 от ППЗДДС (тази съгласно изм. с ДВ бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г. до допълването й в сила от 29.01.2016г.,) гласеше следното:

„За доказване на обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона, посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;

2. фактура по чл. 79, ал. 2, т.

1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;

3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;

4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница.“ Следователно, за да е налице тристранна операция следва да са изпълнени кумулативно посочените условия по чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че доставката е с място на изпълнение на територията на съответната държава-членка където стоката пристига, т.е. да се освободи посредникът от задължението си за начисляване на ДДС, следва да са доказани и обстоятелствата по чл.62 ал.5 от ЗДДС и то посредством документите, изрично предвиден в нормата на чл.9 ал. 2 от ППЗДДС /в посочената й редакция/, като доказателствената тежест лежи изцяло в ревизирания субект, което изрично му бе указано с разпореждане на настоящия състав на съда. В противен случай следва да бъде приложено правилото на чл.62 ал.2 от ЗДД* С цитираните норми са транспонирани съответните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 Ноември 2006г. относно общата система на данък добавената стойност /нарича по-долу само Директива 2006/112/ЕО/.

Съгласно чл.141 от Директива 2006/112/ЕО

„Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с чл. 40, когато са изпълнени следните условия: а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка /т.нар. „посредник“ според терминологията на ЗДДС, бел.моя/; б ) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчно-задълженото лице, посочено в буква а); в ) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държавата-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последваща доставка; г ) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчно-задъл­жено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка /т.нар. придобиващ според ЗДДС, бел. моя/; д ) лицето, посочено в буква г), е определен в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка в която се дължи данъка.“