Решение № 292 от 21.09.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Костинброд, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100859 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба,

Матрикс"“ЕООД срещу С. Л. Н., ЕГН**********. подадена от

„Еос

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ***, срещу С. Л. Н., от гр. С., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5410,47 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №705327622 от 25.11.2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.24 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца, към който е изготвено и приложение №1, за сумата от 848, 40 лева, представляваща начислена договорна лихва за периода от 25.12.22г. до 25.02.23 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д. №934/24 г. по описа на РС- Костинброд- искове по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Твърди се, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен посочения по- горе договор за кредит, по силата на който на ответника е била предоставена в заем сума в размер на 15000 лева/по банкова сметка на ответницата/. Сочи се, че ответникът се е задължил да върне 48 вноски, всяка от които по 510, 20 лева. Сочи се, че първата погасителна вноска 1 е с дата 25.12.21 г., а последната с дата 25.11.25 г.

Твърди се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 26,52 %, както и ГПР в размер на 30,02 %.

Сочи се, че ответникът се е бил задължил да заплати в срок сума в общ размер на 24 489, 56 лева.

Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.24г., „Ти Би Ай Банк“ АД, е прехвърлило вземанията си по договора за кредит в полза на ищеца по настоящото дело, за което ответникът е бил надлежно уведомен. Сочи се, че след уведомлението за извършената цесия не са били постъпвали плащания по договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва иска в цялост по размер/не и по основание/. Не се оспорва наличието на облигационна връзка между ответницата и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Навеждат се възражение за неравноправни клаузи, липса на предсрочна изискуемост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл.

422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД . С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения установителни искове по чл. 422, ал.

1 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника с твърдяното в исковата молба съдържание; че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит №7053227622 от 25.11.21 г., сключен между ответника в качеството на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател, по силата на който дружеството- кредитодател се задължило да предостави на ответника кредит в размер на 15000 лева. Според договора, същият е бил 2 сключен за 48 вноски, всяка от които по 510, 20 лева, като първата погасителна вноска е с дата 25.12.21 г., а последната с дата 25.11.25 г. От договора е видно, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 26,52 %, както и ГПР в размер на 30,02 %.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.2024 г., сключен между „Еос Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на цедент, по силата на който цедентът прехвърля на купувача своите вземания по потребителски кредити, сключени с физически лица-потребители по Закона за потребтелския кредит, които са индивидулизирани в Приложение № 1 към договора за цесия. Представено е и извлечение от посоченото приложение, от което се установя, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са измежду прехвърлените на цесионера с договора за цесия от 25.04.2024 г.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, ответницата е заплатила във връзка с кредита сума в общ размер на 6122, 40 лева, от които 2424, 46 лева за главница и сума в размер на 3697, 94 лева за лихви. Наред с това са останали като непогасени вземания в размер на 5410, 47 лева за главница, за периода от 25.12.2022г. до 25.06.2024г. и сума в размер на 818, 40 лева за възнаградителна лихва за периода от 25.12.2022г. до 26.02.2023г.

Ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка, а ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“ съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП .

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи, които да влечат до недействителност на същият или на отделни негови клаузи.

Съдът намира, че определеният размер на ГПР и ГЛП са в съответствие с изискванията на закона, а във връзка с процесния договор не се установи да са били начислявани скрити такси или лихви, които да са довели до оскъпяването на общата дължима сума по договора от страна на ответника.

Наред с това се установи, че е настъпила изискуемост на посочените вземания.

Предвид направения извод съдът намира, че следва да се потвърдят предявените претенции от страна на ищеца в цялост.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , както следва:

Сума в размер на 141, 83 лева/72,54 евро за ДТ в исковото производство, както и сума в размер на 250 евро за ССЕ. В исковото производство не е приложен договор за правна помощ или списък по чл.80 ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по отношение за въпроса за адв. възнаграждение.

В случая в заповедното производство ищецът е направил и доказал разноски за държавна такса в размер на сумата 124, 58 лева/63,72 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева/122,76 евро.

С оглед горното на ищеца следва да му се присъдят разноски за заповедното производство в общ размер на

186,48 евро и за исковото производство – разноски в общ в размер на 322, 54 евро.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Еос

Матрикс“ ЕООД, ЕИК:*** и С. Л. Н., ЕГН**********, че С. Л. Н.,

ЕГН**********, дължи на Еос Матрикс“ ЕООД, сумата от 5410,47 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №705327622 от 25.11.2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.24 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца, към който е изготвено и приложение №1, ведно със законната лихва от 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 848, 40 лева, представляваща начислена договорна лихва за периода от 25.12.22 г. до 25.02.23 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д. №934/24 г. по описа на РС- Костинброд- искове по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

ОСЪЖДА С. Л. Н., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , ДА ЗАПЛАТИ на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК:***, сума в размер на 186,48 евро за сторени разноски в заповедното производство, както и сума в общ в размер на 322, 54 евро за сторени разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5