Решение № 21 от 07.05.2019, Районен съд - Котел

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер

21 , 07. 05. 2019 г. , град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

КОТЕЛ, наказателен състав, на двадесет и двадесет и седми април две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : .................……………………

................………...………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ........................…………..

.......................………….. секретар

Нелли

Митева.…………………….....................................……….................... прокурор

…………………………………………………..................….................................... като разгледа докладваното от Председателя ИВАН ЧЕННКОВ НАХД № 29 по описа на РС Котел за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

И.К.И., с ЕГН **********, обжалва наказателно постановление № 774ІІ на Началника на РУ на МВР Котел, с което на основание чл. 80, т. 5 Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, ѝ е наложено административно наказание “глоба” в размер 50 лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. Иска се да бъде отменено НП, като се навеждат доводи за липса на извършено административно нарушение.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 12. 04. 2018 г. е извършена полицейска проверка се установява, че жалбоподателката И.И. не може да представи документ за самоличност – лична карта. Проверката е извършена от служители на РУ – Котел – свидетелите К.С.М. и П.Х.Х.. На мястото на проверката бил съставен АУАН № 774П . Актът е предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. В АУАН е дадена правна квалификация на нарушението – чл.6 от ЗБДС.

Въз основа на акта е издадено НП № 774П/10. 09. 2018 г. на Началника на РУ на МВР Котел, с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на И.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер 50 лева за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи.

Описаната в НП фактическа обстановка кореспондира изцяло с тази от АУАН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетеля по акта П.Х., който заяви, че акта е съставен за неносене на документ за самоличност – лична карта, но не си спомни абсолютно нищо. В с.з. свидетелят П.Х. заяви следното : „Много хора минават, много актове са и това е преди една година. Щом като съм се подписал, значи е имало основание да се състави акта.

На въпроса на съда – „ С кола ли беше жалбоподателката“? св. Х. заяви, че не помни.

Актосъставителят св. К.М. също не можа да си спомни нищо. Дори не си спомни и жалбоподателката.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Липсва корелация между посочената за нарушена норма на чл. 6, ал.1 от ЗБЛД и посочената от АНО санкционна такава – чл. 80, т.5 от ЗБЛД. Нормата на чл. 6, ал.1 от ЗБЛД установява задължение за гражданите при поискване от компетентните лица да удостоверят своята самоличност.

Втората /чл.80, т.5 от ЗБДС/ предвижда административно наказание за лице, което не представи документ за самоличност при поискване от компетентен орган. В обстоятелствената част на постановлението като нарушение е описано непредставянето на лична карта или друг заместващ я документ . Нормата на чл.

80, т. 5 ЗБДС съдържа трите елемента на правната норма според теорията – хипотеза, диспозиция и санкция, като в този текст се съдържа правилото за поведение – да се представи при поискване от компетентен орган български личен документ . Чл. 80, т. 5 ЗБДС установява и санкцията за неизпълнение на правилото за поведение. Задължението за удостоверяване на самоличност по чл. 6 от Закона е по-широко от задължението за представяне на български личен документ, като представянето на такъв документ е само един от начините за установяване на самоличността /вж. чл.70, ал.2 ЗМВР/. Неизпълнението на задължението по чл. 6 от ЗБДС е по-скоро нарушение по чл. 81, ал.2, т.7 от ЗБЛД

/пречене на оправомощените органи да установят самоличността/.

Липсата на корелация между нормата, чието неизпълнение се релевира като административно нарушение и нормата, с чието прилагане се обосновава санкцията засяга правото на защита на нарушителя, но не е ограничена значително възможността на нарушителя да разбере за какво е привлечен към отговорност и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Като основание за отмяна на атакуваното НП обаче, съдът намира факта, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Тази преценка е следвало да извърши АНО, преди издаването на НП. Липсата на такава преценка представлява допуснато от АНО нарушение, което носи белезите на процесуалноправна и на материалноправна незаконосъобразност. Допуснато е нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Чл. 53, ал. 1 ЗАНН обуславя издаването на НП от отрицателен отговор на въпроса за наличието на основанията по чл. 28 и 29 ЗАНН. Последните норми уреждат института на маловажния случай, който е материалноправен институт, но задължението за преценка, въведено с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е процесуално. Нормата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН е императивна и наличието на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за издаване на наказателно постановление. Дори да се приеме, че преценката за наличие на предпоставките са от компетентността единствено на наказващия орган, то прилагането на по-общия институт на малозначителността по чл. 9, ал. 2 от НК, който е приложим при препращането на чл. 11 от ЗАНН, е от компетенциите на съда.

По горните правни доводи съдът ще отмени обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 774ІІ на Началника на РУ на МВР Котел , с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН на И.К. Ианов ЕГН – ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер 50 лева за нарушение по чл.

6, ал.1 от Закона за българските лични документи .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател: