Решение № 265 от 10.07.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. П., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100170 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на В. В. Т. - Т.а, ЕГН **********, действаща в качеството на майка и законен представител на В. С.ова Т.а /7 г./ и Хр. С.ова Т.а /2 г. и 7 м./, обективираща обективно кумулативно съединени искоме срещу С. А. Т., ЕГН ********** да се постанови решение, с което да се даде разрешение, заместващо липсващото съгласие на ответника за задгранично пътуване на малолетните деца в чужбина с тяхната майка, за срок от три години.

Сочи се в молбата, че малолетните Хр. и В. С.ови Т.и са родени от брака между В. В. Т. -Т.а и С. А. Т..

Сочи се, че между родителите на децата има висящо бракоразводно дело, в хода на което са постановени привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти.

Сочи и за дело по Закона за домашното насилие /без да сочи има ли наложени мерки за защита и спрямо кого/.

Твърди, че децата имат задгранични паспорти, но баща им не е дал съгласие за задгранични пътувания на същите.

1

С гореизложеното обосновава правния интерес от предявяване на претенциите. Представя писмени доказателства, препис от молбата и доказателствата за насрещната страна, доказателство за платена държавна такса. Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок ответникът, действащ чрез пълномощник, депозира отговор, с който заявява становище за недопустимост на молбата с довод, че не е отказвал да даде съгласие за задгранични пътувания на децата.

Признава, че с майката на децата са фактически разделени, както и че има висящо бракоразводно дело, в хода на което са постановени привременни мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на децата. Сочи, че децата живеят с майка си и друг мъж в семейното жилище, находящо се в гр.П., ул."Св.Г." № **. Твърди, че тази година майката е живяла около два месеца във Великобритания, след което е взела решение да се премести заедно с децата в Кралството. Твърди, че майката препятства контактите на бащата с децата. Счита, че за правилното изясняване на предмета на делото е необходимо да бъде взет предвид режима на лични контакти на децата с родителя, с когото не живеят. Обосновава искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебни разноски.

За делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ П., която представя доклад/становище.

В съдебно заседание за ищците се явява майката В. Т. и пълномощник адвокат В. К.. Поддържат предявените искове. Не сочат нови обстоятелства, релевантни за спора. Пледират за уважаване на претенциите като доказани и основателни.

Ответникът -редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Х., надлежно упълномощена, която поддържа отговора на исковата молба. Не сочи нови обстоятелства, релевантни за спора.

По делото са събрани представените писмени доказателства. Приобщен е и изготвеният от Дирекция "Социално подпомагане" П. доклад.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните изводи от фактическа страна :

Не се спори, че малолетните В. С.ова Т.а, ЕГН ********** и Хр. С.ова Т.а, ЕГН ********** са родени от брака между В. В. Т. - Т.а и С. А. Т., ЕГН 2

********** /сключен на **.**.****2018 г./.

Съгласно данните в социалния доклад, който съдът кредитира с доверие, се установи, че малолетната В. е ученичка в предучилищна група в ОУ "Христо Смирненски" П., а малолетната Хр. е записана в детска ясла, но поради трудната й адаптация рядко посещава детското заведение. Сочи се, че към момента децата живеят с майка си в гр.П., ул."Св.Г." № **, етаж 1, в което жилище живеят от 2022 година. Сочи се, че след раздялата между родителите през месец януари 2025 г., от месец септември 2025 г. жилището се обитава и от мъж, с когото майката живее на семейни начала. В социалния доклад се сочи за влошени отношения между родителите на децата и липса на комуникация дори относно въпросите касаещи децата. На покана от социалните работници към бащата за среща-разговор същият не се е отзовал.

От изявленията на страните по делото съдът приема за несъмнено, че отношенията между родителите на малолетните В. и Хр. са влошени до степен невъзможност да обсъждат и решават съвместно и пълноценно въпросите относно техните деца. В тази връзка и предвид, че не се спори между страните относно факта на липсващо съгласие на бащата за задгранични пътувания на малолетните деца, заедно с тяхната майка, съдът намира за безспорно по делото, че малолетните В. и Хр. не могат да пътуват в чужбина поради липсващо съгласие на бащата.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Претенциите с правно основание чл.127а, ал.2 СК са допустими – предявени е от и срещу надлежна страна, пред компетентния съд – районния съд по настоящ адрес на децата.

По основателността на исковете:

Настоящото производство е специфично – на спорна съдебна администрация, в което следва да се администрират признати и гарантирани от закона материални субективни права на В. и Хр. С.ови Т.и без да се отрича или признава съществуването им, като съдът е задължен да охранява интересите на децата.

Съгласно чл.127а, ал.1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно ал.2 от 3 посочената разпоредба, когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районният съд по настоящ адрес на детето.

Детето има право на свободно придвижване, което е гарантирано от националното, европейското и международното законодателство – чл.13 от ВДПЧ, ЕКПЧ, ЗКЗПЧ, ЗБДС и др. Това свое право обаче детето упражнява при съобразяване с установените специални норми, каквито се чл.127 и чл.127а СК. Детето не може да пътува само, нито със съдействието само на единия родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване не лишава родителя от възможността и правото да преценява, с оглед интересите на детето си кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок то да пътува в чужбина. От друга страна - когато детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е предоставена възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави. При преценката си съдът се ръководи единствено от интереса на детето, който се определя конкретно, за всеки случай, с оглед спецификата на казуса, като същата следва да бъде направена с оглед максимално гарантиране интересите на детето.

Правото на детето да пътува извън страната следва да бъде преценено на база възможностите за гарантиране и на останалите му права като правото на живот, на телесна невредимост и осигуряване на нормално физическо и психическо развитие. Установяването на конкретния интерес налага съдът да събере доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава.

Като съобрази гореизложеното, също и безспорно установените по делото изключително влошени отношения между родителите на децата, съдът преценява, че в интерес на малолетните е да бъде разрешено да пътуват до държавите-членки на Европейския съюз, както и до Р Северна Македония, придружавани от майка си, за срок от три години, считано от влизане в сила на решението, като тези пътувания да не съвпадат по време с времето, съдебно определено за лични контакти на бащата с децата. По делото няма спор, че към момента децата живеят с майка си, както и че родителите им живеят разделени. Наред с горното съдът съобрази, че децата са с местоживеене в 4 гр.П., който е граничен район – намира се на границите с Р Македония и Р Гърция. Ето защо съдът счита, че в интерес на малолетните е да се разреши на същите да пътуват с майка си с цел почивка и туризъм, включително културен, до страните-членки на ЕС, както и до Р Северна Македония, което би повлияло положително и укрепващо по отношение здравословното съС.ие на децата, същевременно би се отразило благоприятно на цялостния процес на формиране на техния мироглед, обща култура и като цяло на личността им. В този смисъл съдът счита за доказана и основателна молбата за разрешение, заместващо съгласието на ответника – баща на малолетните, да пътуват с майка си, до страните – членки на ЕС и Р Северна Македония, за неограничен брой случаи, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на решението в сила, като тези пътувания да не съвпадат по време с времето, съдебно определено за лични контакти на бащата с децата и като такава следва да се уважи изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, и своевременно заявеното от ищцовата страна /с поправена искова молба/ искане за присъждане на съдебни разноски, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцовата страна съдебни разноски в размер на 12,78 евро заплатена държавна такса и 600 евро заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата С. А. Т., ЕГН **********, малолетната В. С.ова Т.а, ЕГН ********** да пътува, придружавана от майка си В. В. Т. - Т.а, ЕГН **********, до страните – членки на Европейския съюз и до Р Македония, за неограничен брой случаи, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на решението в сила, като тези пътувания да не съвпадат по време с времето, съдебно определено за лични контакти на бащата с детето.

ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата бащата С. А. Т., ЕГН **********, малолетната Хр. С.ова Т.а, ЕГН ********** да пътува, придружавана от майка си В. В. Т. - Т.а, ЕГН **********, до страните – 5 членки на Европейския съюз и до Р Македония, за неограничен брой случаи, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на решението в сила, като тези пътувания да не съвпадат по време с времето, съдебно определено за лични контакти на бащата с детето.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бл. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на Дирекция ”Социално подпомагане”община П. - за сведение.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6