Решение № 293 от 19.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Карлово, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101883 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД, след съединяване за съвместно разглеждане на гр. дело № 1883/2024 г. и 1884/2024 г., двете по описа на КрлРС.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми с ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

За периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г. ищцата заплатила на ответното дружество обща сума в размер на 1393.56 лева чрез банкови преводи, както следва:

- на 06.01.2022 г. – 456.80 лева;

- на 31.01.2022 г. – 648.36 лева;

- на 29.03.2022 г. – 288.40 лева;

За периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г. ищцата заплатила на ответното дружество обща сума в размер на 2369.69 лева чрез и.а.д, както следва:

- на 29.07.2022 г. – 500.00 лева;

- на 15.08.2022 г. – 500.00 лева;

- на 22.08.2022 г. – 520.00 лева;

- на 03.10.2022 г. – 545.15 лева,

- и на 22.12.2022 г. – 304.54 лева – чрез банков превод.

Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо всички посочени 1 плащания били извършени без да има правно основание за това.

Сочи, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.

Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е го, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:

„***, титуляр на сметката К. К..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А, представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от 50.00 (петдесет) лева, частичен иск от сумата от 1393.56 лева, представляваща дадена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А, представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от 50.00 (петдесет) лева, частичен иск от сумата от 2369.69 лева, представляваща дадена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Сочи, че не можели да бъдат сподели твърденията на ищцата, че към периода, в който са правени плащанията, не е имало сключен и непогасен договор за кредит с доверителя ми.

Твърди, че за периода в който са били извършени въпросните 2 плащанията са били налице договори и плащанията са направени във връзка с тях.

Между Е. Б., в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор били сключени както следа:

- договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 1417.57 лева;

- договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г., по силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 2088.16 лева.

Твърди, че със сумата от 1393.56 лева, платена през периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г. ищцата е погасявала задължения по двата договора за потребителски кредит. Не оспорва, че по договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г. е постъпила сумата от 456.80 лева, като със същата били погасени част от дължимите се задължения за главница и лихва. Оспорва, че по горепосочения договор са постъпили сумите от 648.36 лева и сумата от 288.40 лева. Не оспорва, че по договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г. е постъпила сумата от 288.40 лева, като със същата са погасени част от дължимите се задължения за главница и лихва. Оспорва, че по горепосочения договор са постъпили сумите от 648.36 лева и сумата от 456.80 лева.

Твърди, че със сумата от 2369.69 лева, платена през периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г. ищцата е погасявала задължения по договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г. Не оспорва, че по посочения договор са извършени плащания от страна на ищеца на посочените дати.

Оспорва размера на извършените плащания. Сочи, че общият размер на плащанията по договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г. възлиза на сумата от 2336.47 лева, платени както следва:

- на 29.07.2022 г. – 500.00 лева;

- на 15.08.2022 г. – 500.00 лева;

- на 22.08.2022 г. – 520.00 лева;

- на 03.10.2022 г. – 545.15 лева,

- и на 22.12.2022 г. – 271.32 лева.

Твърди, че с посочената сума кредитът е бил погасен изцяло и предсрочно, като с нея са били платени задълженията на ищцата за главница и дължима лихва.

Ответникът към момента на подаване на отговорите по съединените производства, не претендира заплащане на никакви суми по договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г. и Договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г., доколкото същите били изцяло предсрочно погасени.

МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В ХОДА на производството ищцата е поискала и е допуснато на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, изменение в размера на предявените и съединени искове, както следва:

Искът, касаещ извършените плащания през периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г. се счита предявен за сумата от 1393.56 лева;

3

Искът, касаещ извършените плащания през периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г. се счита предявен за сумата от 2369.69 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).

Относно претенцията за извършени плащания през периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г.:

Установява се от представеното по делото извлечение за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. (л. 55 и сл. от гр. дело № 1883/2024 г.), че ищцата е извършила в полза на ответното дружество плащания, както следва:

- на 06.01.2022 г. – 456.80 лева;

- на 29.03.2022 г. – 288.40 лева;

Общо платената сума през процесния период е в размер на 745.20 лева. От банковото извлечение не се вижда конкретно посочено основание за плащане.

Сумата от 648.36 лева, отразена в банковото извлечение на дата 31.01.2022 г.обаче не е платена към ответника, а постъпила от негово име.

Същата е отразена в извлечението с индекс КТ, който се оставя при постъпване на суми по банковата сметка и това може да се извлече от заглавната и част, в която е отразено: начално салдо – 0.55 лева, обороти КТ (т..е постъпили суми) – 6 393.08 лева; обороти ДТ (т.е. платени или изтеглени суми) – 6390.68 лева; крайно салдо 2.95 лева.)

Ответникът противопоставя като основание за плащане на процесните суми договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 1417.57 лева и договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г., по силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 2088.16 лева.

Относно претенцията за извършени плащания през периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г.

Установява се от представените по делото 4 броя разписки от и.а.д и извлечение от банкова сметка на ищцата (л. 42-47 от гр. дело № 1884/2024 г.), че ищцата е извършила в полза на ответното дружество плащания, както следва: