Определение № 291 от 07.05.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Перник, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение № 761 от 27.02.2025 г. по гр. д. №3967 от 2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молба с вх.рег.№ 1988/27.01.2025 г. от ЕАД „Д. М.“ чрез адв. М. за изменение на решение № 40/15.01.2025 г. по гр.д. № 3967 по описа за 2024 г. на Районен съд-Перник в частта за разноските.

Срещу определение № 761 от 27.02.2025 г. по гр. д. №3967/ 2024 г. по описа на РС-Перник е постъпила частна жалба от ЕАД „Д. М.“ чрез адв. М., с която се иска отмяната му и уважаване на молбата за неприсъдената разлика в размер на от по триста лева от всеки ответник.

Насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД, моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Насрещната страна „Ай Тръст“ ЕООД не заявява становище по искането.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.: 1/ срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, предявени съединени в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – че Договор за паричен заем № *** е нищожен поради заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съединен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде признато за 1 установено, че Договор за паричен заем № *** е нищожен, поради противоречието му със закона /нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № ***, предвиждаща задължение за потребителя да сключи договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № *** е нищожна поради противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – че клаузата на чл. 4, ал.

1 от договор за паричен заем № *** е нищожна поради заобикаляне на закона, 2/ кумулативно съединен с иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № *** е нищожен поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 5,00 лв., предявен като частичен иск, представляваща платено без основание вземане.

С решение №40/15.01.2025 г. по гр.д. № 003967 по описа за 2024 г. на Районен съд-Перник съдът е уважил предявеният главен иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, както и осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като е присъдил на осн. чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца. Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното, цената и броят на исковете, приключване на делото в две открити съдебни заседания, като пълномощникът на ищеца е взел становище с писмени молби, и извършените процесуални действия по събиране на доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на възнаграждението, дължимо от всеки от ответниците, възлиза на 150,00 лв. Върху така определеното възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, предвид представеното доказателство, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, поради което възнаграждението на адвокат М. възлиза на 180,00 лв., платими от „Кредисимо“ ЕАД, и 180,00 лв., платими от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за частично основателна по следните съображения:

Съдът съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на 2 конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ). В този смисъл, доводите на жалбоподателя, че съдът е обвързан от минималните размери на НМРАВ не могат да бъдат споделени.

Не могат, обаче, да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния съд за това, че трудът на адвоката по дела като настоящото, се ограничава до изготвяне на искова молба и депозирано становище по иска, както и че обстоятелството, че ищецът в кратък период от време е предявил 12 еднотипни дела срещу ответници – кредитори, следва да бъде взето предвид при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Най-напред, защото изготвянето на искова молба не е единствено техническо изготвяне, а е резултат от редица действия, извършени от адвоката преди изготвянето на исковата молба. В тази дейност се включват срещи с клиента (които неминуемо отнемат от работното време на адвоката), проучване на казуса, събиране на писмени доказателства (с оглед представянето им с исковата молба) и други. След образуване на делото, адвоката остава ангажиран с процесуалния живот на производството, като се явява в съдебни заседания, следи за спазване на процесуалните срокове, организира защитата на клиента си с оглед релевираните в писмения отговор възражения и извършва действия, насочени към изпълнение на дадени от съда указания. Поради това, извод, че дейността на адвоката се изразява единствено в техническото изготвяне на исковата молба, не може да бъде споделен.

Оценката за качеството на изложеното в исковата молба, направена от първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав не счита, че следва да обсъжда, доколкото подобни оценки са извън правомощията на съда.

Броят на предявените от ищеца искове, респ. образуваните множество дела, също е обстоятелство, ирелевантно при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение. Както се посочи и по-горе, практика на ВКС, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/22 г., установява, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. И именно преценявайки всички тези обстоятелства и в синхрон с изложеното по-горе, настоящия съдебен състав намира, че възнаграждението на осъществилия безплатна адвокатска помощ адвокат, следва да бъде определено в размер на общо 480 лева с ДДС. Настоящият състав намира така определеното възнаграждение за справедливо и съобразено с релевантните факти по делото, като в 3 тази връзка съобразява, че по основателност предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловен от основателността на установителния иск по чл.26 ЗЗД. По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се уважи молбата по чл.

248 ГПК до определения по-горе размер.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 761 от 27.02.2025 г. по гр. д. №3967/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", Булстат ***, е оставена без уважение за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над общо 360 лв. с ДДС до сумата от 480 лв. с ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 40/15.01.2025 г. по гр.д. № 3967 по описа за 2024 г. на Районен съд-Перник, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА, и ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично акционерно дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ № ***, чрез адв. Д. М. М., сумата от още 60,00 лв. /шестдесет лева/представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца с включен ДДС, на осн. чл. 38 ЗАдв, както и ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично акционерно дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ № ***, чрез адв. Д. М. М., сумата от още 60 лв.

/шестдесет лева/- представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца с вкл. ДДС, на осн. чл. 38 ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4