Решение № 300 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20243110105977 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Л. П. И. срещу С. С. И. с правно основание чл.49 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.

Моли родителските права върху непълнолетните деца В. С.ов И., роден на **** г. и Н. С.ова И., родена на **** г., да бъдат предоставени на майката, като бъде определено местоживеенето при майката с адрес в гр. В., а на бащата определен режим на лични отношения.

Прави искане бащата да заплаща издръжка в полза на непълнолетните деца В. С.ов И., роден на **** г. и Н. С.ова И., родена на **** г., чрез тяхната майка и законен представител, в размер на по 750 лв. месечно.

Предявени са искове за заплащане на издръжка за минало време по чл.149 от СК за периода от 14.02.2024 г. до 17.05.2024 г., в размер на по 750 лева месечно за всяко дете.

Л. П. И. предявява иск за възстановяване на предбрачното фамилно име - П..

Претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., което е придобито по време на брака.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на **** год. От брака имат родени две, ненавършили пълнолетие деца - В. С.ов И., роден на **** г. и Н. С.ова И., родена на **** г. Двете деца са ученици, редовна форма на обучени в ОУ „П.Е." - гр. Варна, като Н. е в 7-ми клас, а В. - в 4-ти клас.

Ищцата излага в исковата молба, че още по време на бременността й с дъщеря й Н., съпругът й й изневерил. Ответникът си признал за тази връзка, положили много усилия да преодолеят това и да намерят решение на проблема. Впоследствие, след раждането на второто им дете, В., проблемите в брака се задълбочили. Ищцата твърди, че ответника работил извън Република България и многократно установявал извънбрачни връзки, които връзки в началото прикривал, като впоследствие дори парадира с тях.

1

Ищцата твърди нанесени от съпруга й побои през месец юни 2021 г., по точно на 28.06.2021 г., на 21.03.2023 г., след употреба на алкохол.

Твърди се, че съпругът започнал да парадира с извънбрачните си връзки, и да обижда ищцата, че се е „запуснала", че „приличам на охрана", че е „дебела", „глиган", „тюлен", че стъпва като „мечка", че има целулит, че любовницата му е много по-хубава от съпругата и изглежда много по-добре. По този начин ищцата се чувствала дълбоко наранена. Паралелно с това, ответникът станал много ревнив, обвинявал я че тя е тази, която има извънбрачна връзка, следял я, поставил в автомобила й проследяващо устройство.

Ищцата сочи, че съпругът й си въобразявал, че има връзка с мъж, когото дори не познавала, и дори отишъл на местоработата на този мъж за да вдига скандали. Ответникът станал параноичен и зъл.

Твърди се, че на 14.02.2024 г., съпругът й отново й нанесъл побой, и то пред децата.От този момент - 14.02.2024 г. страните са във фактическа раздяла, като ответникът напуснал семейното жилище. По повод нанесения й побой е образувано гр.д.№1837/24г. на ВРС и издадена заповед за защита, която се твърди, че съпругът многократно нарушил.

Ищцата счита, че поведението на ответника, изразяващо се във физическо посегателство и нанасяне на побои върху нея, както и системното унижение, отправяни закани, демонстративно поддържане на извънбрачни връзка с други жени и всичко изложено по-горе е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на бракът . Отчуждението е трайно и окончателно и в този смисъл брачна връзка е само формална, като това се е случило изцяло по вина на ответника.

Ищцата твърди, че основно тя полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Съпругът й не заплаща издръжка от момента на фактическата раздяла. Счита, че реализира добри доходи, като работи като таксиметров шофьор и има възможност да заплаща претендираната издръжка. Сочи, че децата посещават извънкласни занимания, частни уроци, носят очила. Ищцата сочи, че не е в състояние сама да покрива потребностите им.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище, като оспорва да има вина за разтрогване на брака. Счита, че вината е на съпругата, като излага твърдения, че е поддържала извънбрачни връзки. Не оспорва исковете за предоставяне родителските права на родените от брака деца на ищцата, определяне местоживеенето при нея, както и предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата. Оспорва по размер претендираната издръжка и предложения режим на лични отношения. Не възразява съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име.

Дирекция социално подпомагане –Варна изразява становище, че липсва противоречие относно упражняването родителските права спрямо родените от брака деца и позициите на страните съвпадат.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На **** г. С. С. И. и Л. П. П. са сключили граждански брак в гр.Варна, за което е съставен акт №166/**** г., като съпругата е приела да носи брачното фамилно име И..

Видно от копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № ****г. Н.

С.ова И. е родена на ****г. от майка Л. П. И. и баща С. С. И..

Видно от копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № ****г. В.

С.ов И. е роден на ****г. от майка Л. П. И. и баща С. С. И..

С решение по гр.д.№1837/24г. по описа на ВРС, потвърдено с решение на ВОС /сл.известно/ са постановени мерки за защита спрямо Л. П. И. от ответника С. С. И., по реда 2 на ЗЗДН.

Видно от удостоверение №7/10.09.24г. изд.от Подем Интернешънъл ЕООД, Л. И. в периода м.март 2024г. - м.август 2024г. е получила нетно възнаграждение 8542,19 лв.

Видно от сл.бележка изх.№345/24г. от ОУ Св.П.Е. - Варна, Н. И. е записана като ученичка в VІІ-г клас за учебната 2023/24г. в ОУ Св.П.Е.-Варна.

Видно от сл. бележка изх.№344/24г. от ОУ Св.П.Е.-Варна, В. И. е записан като ученик в ІV клас за учебната 2023/24г. в ОУ Св.П.Е. - Варна. Съобразно сл.бележка № 610, детето е записано в V-г.клас за учебната 2024/2-25г.

Видно от сл.бележка І УВД-26-45/224/24г. Н. И. е записана за ученичка в 8 б клас на Първа езикова гимназия Варна, редовна форма на обучение за учебната 2024/2025г.

По делото е разпитана свидетелката В.Б.С. по искане на ищцата. Свидетелката от 10 години познава страните по делото като семейство. Разделили са се, защото съпругът много се променил, нанесъл неколкократно побой върху съпругата си. Виждала е Л. И. веднага след побоя, защото работи с нея. Съпругът проявявал неоснователна ревност.

Разпитан, като свидетел е В.Д.Д. по искане на ответната страна. Познава съпрузите от 20-години, излага, че по между им липсва уважение. Преди 10-15 години съпругата ударила шамар на г-н И.. Децата са много привързани към С., не са лишавани абсолютно от нищо, подаръци, дрехи, пари, абсолютно всичко. Така е и преди, и след раздялата. Бащата винаги е давал пари на децата. От както са разделени бащата им дава пари, плаща им тренировки, всяка седмица им дава, по 200, 300 лв. Лично на децата ги дава.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед събраните гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Между страните по делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от началото на 14.02.2024 г.

Според ВРС иска за развод е основателен. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, между съпрузите е настъпило пълно отчуждение, като и двамата желаят прекратяването на брака и същия следва да бъде прекратен. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като и двете страни са поискали съдът да се произнесе по въпроса за вината, настоящия състав следва да се произнесе по този въпрос, като счита, че вината е на съпруга.

Вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака следва да бъде определена на базата на твърдените от тях и доказани по делото противобрачни прояви, на които страните се позовават като основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака . В своите правни изводи съдът не може да излезе извън рамката на доказателствата представени по делото, като недоказаните твърдения на страните не следва да бъдат взети предвид .

Не се установи съпругата да има вина за разстройството на брака. Твърденията в отговора за извънбрачни връзки на съпругата не се доказаха.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, упражнявано от съпруга насилие спрямо ищцата Л. И.. В тази насока са представени мед.документи мед.удостоверение №288/23г. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД,мед.удостоверение №601/21г. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД, мед.удостоверение №160/24г. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД, влязло в законна сила съд.решение по ЗЗДН по гр.д.№1837/24г. на ВРС , както и изложеното 3 от св. Саркисян.

В конкретния случай, установеното по делото поведение на ответника, сочи че той се е отчуждил от семейството, липсва внимание и обич от негова страна към ищцата, упражнявал е над ищцата и физическо насилие, което сочи на брачно провинение на съпруга, с което е допринесъл за нарушеното общуване между страните и не е положил каквото и да било усилие за ограничаване неблагоприятните последици от поведението му.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения,което е дълбоко и непоправимо има само и единствено съпругът.

Поради изложеното съдът ще прекрати брака между страните по вина на ответника.С прекратяването на брака съдът следва да се произнесе по посочените по-долу въпроси:

По отношение упражняването на родителските права:

Към момента детето Н. И. е навършило14 години, а детето В. И. е навършило 11 години и двете деца живеят и се отглеждат от майката.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, както и указанията дадени в ППВС №1/74г., при преценка относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на дете на страните по делото, следва да се преценят следните факти, на базата на интереса на детето, което е водещ критерий: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.

Според чл. 124, ал. 1 СК детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

Според чл. 3 от Конвенцията за правата на детето - висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В чл. 27 от конвенцията се признава правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

В случая няма спор между родителите относно упражняването родителските права по отношение на родените от брака деца, като съдът намира, че е в интерес на същите родителските права по отношение на Н. И. и В. И. да се предоставят на майката. Съответно и местоживеенето им следва да е при майката.

Предвид изразеното становище от ДСП Варна, становището на родитилите и нуждата от пълноценни контакти и запазване и поддържане на връзката между бащата и децата, следва да бъде определен „разширен“ режим на лични отношения, както следва: всяка нечетна седмица от месеца от 17,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, като децата остават с преспиване при бащата;